Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2019 г. възлизат на 43.4 млн. евро, което е с 1.1% повече в сравнение с 2018 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 26.2 млн. евро, или с 6.4% повече от 2018 година, като 42.5% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.0 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.4 млн. евро, или с 3.9% по-малко спрямо предходната година. През 2019 г. тези три дейности заедно формират 93.5% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер се увеличава с 1.0% спрямо 2018 година.

И през 2019 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил – 29.3 млн. евро, следвана от общините Дупница и Сапарева баня, съответно с 9.7 и 3.7 млн. евро чуждестранни инвестиции.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. местните администрации в област Шумен са издали разрешителни за строеж на 15 жилищни сгради с 22 жилища в тях и 3 017 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 41 други сгради с 22 107 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Бургас през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 128, а новопостроените жилища в тях са 492.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Ямбол са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 2 197 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 17 други сгради с 6 667 кв. м РЗП.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. местните администрации в област Варна са издали разрешителни за строеж на 169 жилищни сгради с 604 жилища в тях и 81 104 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 48 други сгради с 14 841 кв. м РЗП.

По данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2020 г. местните администрации на територията на област Сливен са издали разрешителни за строеж на 43 жилищни сгради с 90 жилища в тях и с 14 274 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 36 други сгради с 9 146 кв. м РЗП.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Бургас са издали разрешителни за строеж на 125 жилищни сгради с 496 жилища в тях и 60 393 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 57 други сгради с 97 898 кв. м РЗП.

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 5 500 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.6% повече в сравнение с 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 290, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 844 млн. лв. по текущи цени, като е отчетено увеличение с 2.6% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 51.7%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 29.7 и 5.8%.

Произведената продукция в област Перник намалява в сравнение с предходната година с 5.4% до 2 004 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 58.2% от произведената продукция.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Стара Загора през 2019 година е 5 125 млн. лeва. Това нарежда областта на 5 място в страната, след областите София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.