Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години
Към 7 септември 2021 г. в област Шумен 1 450 лица, или 2.8% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 2 212 лица, или 4.3%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 34 880 (67.9%). До населеното място, в което работят, пътуват 12 550 лица, или 24.4%. Заетите, които пътуват извън страната, са 312, или 0.6%.
През октомври 2022 г. в област Добрич са функционирали 64 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3.9 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода нараства с 30.6%, а броят на леглата в тях се увеличава с 37.5%.
През октомври 2022 г. в област Варна са функционирали 154 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 7.3 хил., а на леглата – 16.2 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 8.5%, а броят на леглата в тях – с 9.8%.
Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 87.3% от домакинствата в България притежават достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 3.8 процентни пункта спрямо предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 33.6 процентни пункта.
Данните от проведеното изследване на Националния статистически институт за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата в област Бургас за 2022 г. показват, че 90.8% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, при средно 87.3% за страната.
Образователна структура на населението
От 1985 г. до 2021 г. в област Кюстендил образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.
Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил броят на лицата с висше образование е 21.1 хил., или всеки пети (19.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.1 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 23.6%, а на мъжете – 15.9%, като в сравнение с 2011 г. при жените се увеличава с 5.9 процентни пункта, докато при мъжете намалява – с 4.1 процентни пункта.
Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене в област Кюстендил. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 23.4%, то в селата е 12.6%.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци: