Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През 2015 г. в област Кюстендил са приключили делата за 810 извършени престъпления. Делата за 400 от тях са завършили с ефективни осъдителни присъди, за 259 – с условно осъждане, за 31 – с оправдаване, за 6 – с прекратяване, и за 114 – с освобождаване от наказание.
През 2015 година в областта с осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 659 извършени престъпления, което е с 3.8% по-малко в сравнение с 2014 година.
Броят на обвиняемите лица в област Кюстендил през 2015 г. е 886, от които:
• с ефективни осъдителни присъди са приключили делата на 425 лица или 47.9% от общия брой на обвиняемите;
• условно осъдени са 300 лица, или 33.9% от общия брой на обвиняемите;
• освободени от наказателна отговорност са 116 лица, или 13.1% от общия брой на обвиняемите;
• оправдателни присъди са получили 37 обвиняеми лица (4.2%);
• на 8 лица (0.9%) делата са прекратени.
Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди през 2015 г. е 725, като в сравнение с 2014 г. се увеличава с 1.1%.

PDF файл
 

През юли 2016 г. в област Перник са функционирали 16 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 343, а на леглата – 725. В сравнение с юли 2015 г. общият брой на функциониралите през периода места за настаняване се запазва, а на леглата в тях се увеличава с 5.8%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2016 г. е 2 960, или с 18.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.
През юли 2016 г. 81.4% от общия брой на нощувките в места за настаняване в област Перник, са реализирани от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2016 г. намаляват с 18.4% в сравнение със същия месец на предходната година и достигат 1 769. От всички пренощували лица 85.0% са българи, които са реализирали средно по 1.7 нощувки.
Общата заетост в местата за настанянане в област Перник през юли 2016г. е 13.2%, като спрямо юли 2015г. намалява с 3.9 процентни пункта.
Приходите от нощувки през юли 2016 г. достигат 67.4 хил. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с юли 2015 година.

PDF файл
 

През юли 2016 г. в Софийска област са функционирали 107 места за настаняване с общо 7 730 броя легла. В сравнение с юли 2015 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е нараснал с 30.5%, като най-много се е увеличил броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди (с 34.7%), следван от местата за настаняване от категория 3 звезди (с 25.0%) и местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 23.1%).
Реализираните приходи от нощувки през юли 2016 г. са над 1 696 хил. лв., като 78.3% от тях са от приходи от нощувки на български граждани.
В сравнение с юли 2015 г. приходите от нощувки в Софийска област са нараснали с 9.1%, като приходите от нощувки на български граждани в тях са нараснали с 4.1%, а тези на чужденци – с 31.6%. За същия период Софийска област се нарежда на трето място в Югозападен район след областите София (столица) и Благоевград по брой реализирани нощувки (50 000 броя) и приходи от тях.
През юли 2016 г. в сравнение със същия месец от предходната година в курортен комплекс Боровец пренощувалите български граждани в местата за настаняване в него са с 26.5% повече и съответно реализираните от тях нощувки са се увеличили с 20.3%. Приходите от нощувки на български граждани в курортния комплекс също нарастват – в сравнение със същия период от миналата година те се с 24.2% повече. В сравнение със същия месец на 2015 година чуждите граждани, пренощували в местата за настаняване в курортен комплекс Боровец, са се увеличили с 63.9%, реализирали са с 46.7% повече нощувки и съответно приходите от тях са с 40.4% повече.

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2015 г. в област София (столица) функционират 68 заведения за болнична помощ с 10 045 легла, от които 67 болници с 9 950 легла (табл. 1).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2014 г. броят на заведенията в областта остава без промяна, а легловият им фонд нараства със 154 легла, или с 1.6%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2015 г. многопрофилните болници са 25 с 6 326 легла, а специализираните болници са 42 с 3 624 легла, или специализираните болници представляват 62.7% от болниците и в тях е съсредоточен 36.4% от легловия фонд на всички болници в област София (столица).
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2015 г. е 761.1 на 100 000 души от населението и се увеличава с 9.8 в сравнение с предходната година.

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Благоевград е 4 502 лв. ( при 4 953 лв. за страната) и нараства с 7.7% спрямо 2014 година. Основната част от този доход – 96.1% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 3.9%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата. През 2015 г. работната заплата формира 57.3% от общия доход на домакинствата в област Благоевград, а през 2014 г. – 55.5%.
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата се увеличават. През 2015 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2 582 лв., получени от работна заплата, докато през 2014 г. тези средства са възлизали на 2 321 лв., т.е. доходът от работна заплата се е увеличил с 11.2%.
През 2015 г. се наблюдава увеличение на дела на пенсиите като източник на доходи за домакинствата от област Благоевград. Относителният дял на доходите от пенсии е 19.5% от общия доход на домакинствата и се увеличава с 0.4 процентни пункта спрямо 2014 година. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 23.0% от общия годишен доход на домакинствата през 2015 г., а през 2014 г. този дял е 23.4%.

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2015 г. са 5 с 1013 легла, заведенията за извънболнична помощ са 28 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла (табл. 1).
В сравнение с 2014 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Кюстендил остава без промяна, а легловият им фонд нараства с 2 легла, или с 0.2%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2015 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 657 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2015 г. е 803.9 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на пето място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Пловдив (936.5 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (339.2). Осигуреността на населението средно за страната в края на 2015 г. е 726.0 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2015 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 28 с 6 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 13 заведения с 6 легла.
В края на годината в областта функционират 8 самостоятелни медико-технически лаборатории и 7 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2015 г. тези заведения са 3 с 20 легла, като в сравнение с предходната година броят им се запазва.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения в област Кюстендил по видове е следното:
• Хоспис – 1 с 20 легла;
• Регионална здравна инспекция – 1;
• Център за спешна медицинска помощ – 1.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2013 – 2015 г., е 73.9 години, като спрямо предходния период 2012 – 2014 г. тя се увеличава с 0.5 години. Средната продължителност на живота в областта е с 0.6 години по-ниска от средната за страната – 74.5 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 70.2 години, докато при жените е със 7.8 години по-висока – 78.0 години. При жените равнището на показателя е равно на регистрираното средно за страната, а при мъжете е по-ниско с 0.9 години.
В периода между 2008 и 2015 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.4 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.7 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.5 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на юни 2016 г. намаляват с 1.3% спрямо края на март 2016 г., като достигат до 87.1 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. наетите лица в частния сектор намаляват с 2.0% (до 67.7 хиляди), докато в обществения сектор броят им се увеличава с 1.1% – до 19.4 хиляди.
В края на юни 2016 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 0.3%. По сектори в сравнение с края на юни 2015 г. наетите в частния сектор намаляват с 1.2% (или с 0.8 хил.), а в обществения сектор се увеличават с 3.0% (или с 0.6 хил.).
През второто тримесечие на 2016 г. средната месечна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2016 г. с 3.5% до 671 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 835 лв., а за частния – 622 лева.
През второто тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 10.4% в сравнение със съответния период на предходната година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на юни 2016 г. са 58 978 или с 0.9% повече спрямо края на март 2016 г. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на юни 2016 г. обхваща 6.2% от наетите лица в него.
Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за април 2016 г. е 903 лв., за май – 920 лв. и за юни – 872 лв. За второто тримесечие на тази година тя е 898 лв. и е най-високата в Югозападен район след тази на област София (столица). В сравнение с останалите 27 области в страната Софийска област е на пето място по размер на средната брутна месечна работна заплата за това тримесечие, като преди нея са областите София (столица) (1 279 лв.), Стара Загора (938 лв.), Враца (907 лв.) и Варна (901 лв.). Въпреки това през второто тримесечие на 2016 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област е под размера на тази за страната (946 лв.).
През последните три години средната месечна работна заплата в Софийска област се е движила между 750 лв. за август 2013 г. и 924 лв. за декември 2015 г. В този период средната месечна работна заплата в областта най-съществено е надвишавала тази за страната през януари 2014 г. – с 7.3%, а най-голямо отклонение спрямо стойността за страната в отрицателна посока е през март 2016 г. – с 9.4%.

PDF файл
 

През 2015 година в област Благоевград са приключили делата за 2 228 извършени престъпления. Делата за 1 065 от тях са завършили с ефективно осъждане, за 832 – с условно осъждане, за 44 – с оправдаване, за 4 – с прекратяване, и за 283 – с с освобождаване от наказание.
С осъдителни присъди (ефективни и условни) са приключили делата за 1 897 извършени престъпления, което е повече с 14.6% в сравнение с 2014 година.
Броят на обвиняемите лица в областта през 2015 г. е 2 122, от които:
• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 974 лица (45.9% от общия брой на обвиняемите);
• условно осъдени са 802 лица, или 37.8 % от общия брой на обвиняемите;
• освободени от наказателна отговорност са 285 лица, или 13.4% от общия брой на обвиняемите;
• оправдателна присъда са получили 47 обвиняеми лица (2.2%);
• на 14 лица (0.7%) делата са прекратени.
През 2015 г. броят на осъдените лица с влезли в сила присъди в област Благоевград е 1 776. В сравнение с 2014 г. се наблюдава увеличение със 7.4%.
Осъдените непълнолетни лица (14 – 17 години) съставляват 3.3% от всички осъдени лица и достигат 59.
През 2015 година коефициентът на криминална активност 1 за област Благоевград е 653 на 100 хил. души от средногодишното наказателноотговорно население.