Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През 2015 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 92 л/ден през 2014 г. на 94 л/ден през 2015 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (67 л/ден/чов.).
През 2015 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 1.7%. за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (26.1%), София област (15.5%), Ловеч (11.4%) и Търговище (8.9%).
В областта 75.1% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (13.2% за страната).
Опазването на околната среда включва всички дейности, които са пряко ориентирани към предотвратяване, намаляване и премахване на замърсяването, което е резултат от производствени или други процеси.
Разходите за околната среда включват два компонента: разходи за поддържане и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2015 г. за опазване и възстановяване на околната среда в страната са изразходвани 3 102.3 млн. лева.

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2016 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 25 жилищни сгради с 26 жилища в тях и 3 611 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 30 други сгради с 9 299 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 13.6%, жилищата в тях – с 8.3%, докато общата им застроена площ намалява с 3.9%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 11.1%, а разгънатата им застроена площ – с 1.9%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2015 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 31.6%, броят на жилищата в тях – с 4.0%, а разгънатата им застроена площ – с 3.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 36.4%, а разгънатата им застроена площ е повече с над три пъти.

През четвъртото тримесечие на 2016 г. в област Перник е започнал строежът на 8 жилищни сгради с 9 жилища в тях с 1 274 кв. м обща застроена площ и на 4 други сгради с 294 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради и жилищата в тях намаляват съответно с 11.1 и 10.0%, а общата им застроена площ – с 6.0%. Броят на започнатите други сгради бележи спад с 55.6%, а тяхната РЗП – с 88.4%.
В сравнение с четвъртото тимесечие на 2015 г. броят на започнатите нови жилищни сгради и жилищата в тях намалява съответно с 27.3 и 35.7%, а разгъната им застроена площ с – 45.9%. Започнатите други видове сгради нарастват с 33.3%, а тяхната разгъната застроена площ е повече – с 96.0%.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 89 286, което представлява 4.0% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 270 души или с 0.3%. Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Добивна промишленост“ (20.0%), „Култура, спорт и развлечения“ (12.7%) и „Транспорт, складиране и пощи“ (11.1%). Намаление на наетите лица е регистрирано в седем икономически дейности – най-значимо в „Селско, горско и рибно стопанство“ (16.1%) и „Административни и спомагателни дейности“ (8.4%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 38.3 и 11.5%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 6 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Благоевград средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 181 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното през 2016 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 47.5% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си.
През текущата година 43.5% от населението в Софийска област на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 46.2 и 40.7%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – докато 85.2% от лицата с висше образование и 51.3% със средно образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 16.0% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.
През 2016 г. едва 6.7% от лицата в Софийска област използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация.
В сравнение с другите области в страната Софийска област е на последно място по отношение на осигурен достъп на домакинствата до интернет. По дял на населението на възраст между 16 и 74 навършени години, използващо интернет всеки ден или поне веднъж седмично, Софийска област успява да изпревари само областите Сливен, Търговище и Кърджали. Възможностите, които предоставя интернет за взаимодействие с обществени институции също не се използват пълноценно от населението в Софийска област, като в страната с по-ниски показатели са само областите Разград, Шумен и Смолян.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2016 г. показват, че 69.4% от домакинствата в област София (столица), при средно 63.5% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано намаление от 5.9 процентни пункта спрямо предходната година.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2016 г. област София (столица) се нарежда на четвърто място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в областите Варна – 73.8%, Русе – 72.5% и Враца – 70.8%.
През текущата година 71.4% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години в област София (столица) използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Спрямо предходната година е отбелязано намаление на този показател от 1.6 процентни пункта.
Относителният дял на лицата по пол, които редовно използват интернет в област София (столица) през 2016 г. е еднакъв както за мъжете, така и за жените – 71.4%. Спрямо предходната година относителният дял при мъжете намалява с 2.2, а при жените с 1.1 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2016 г. по образование. Докато 89.0% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 49.4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа. Редовно използващите интернет със средно образование са 60.8%.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2015 г. възлизат на 12 111.8 млн. евро, което е с 3.7% повече в сравнение с 2014 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 52.3% и съответно 86.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции в област София (столица) заема първо място в страната.
През 2015 г. най-голяма е стойността на направените преки и чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 093.5 млн. евро. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 2 456.0 млн. евро или с 6.9% повече от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 985.5 млн. евро. Тези три дейности заедно формират 70.5% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял нараства общо с 2.5 процентни пункта спрямо предходната година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 483.4 млн. евро, или с 23.3% по-малко в сравнение с 2014 година.

PDF файл
 

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2015 г. са представили общо 5 154 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.9% повече в сравнение с 2014 година. Най-голяма е групата на микро-предприятията, с персонал до 9 заети – 4 807 предприятия. Броят на малките предприятия (10 – 49 заети) е 282, а на средните (50 – 249 заети) е 55. Големите предприятия с над 250 заети са 10.
Произведената продукция в област Перник през 2015 г. възлиза на 1 450 млн. лв., като е отчетен ръст от 1.1% спрямо 2014 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 59.7% от произведената продукция.
През 2015 година активните предприятия в област Перник са реализирали приходи от дейността в размер на 2 284 млн. лева. Отчетен е ръст от 3.1% на годишна база. Разходите за дейността възлизат на 2 266 млн. лв., което е с 3.1% повече в сравнение с 2014 година.
Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 000 млн. лв., като е отчетено увеличение с 1.0% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 52.6%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно 29.4 и 6.2%.
През 2015 година 63.7% от предприятията са приключили финансовата година с печалба, 19.8% със загуба и 16.5% с нулев резултат.
Броят на заетите лица в нефинасовите предприятия в областта през 2015 г. е 25 607, или с 1.8% повече в сравнение с предходната година.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2015 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Перник сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 27 560, което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2014 г. броят на наетите се увеличава с 396 души или с 1.5%. Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Култура, спорт и развлечения“ (11.6%), „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (11.0%), „Транспорт, складиране и пощи“ (8.6%) и „Преработваща промишленост“ (8.3%). Намаление на наетите лица е регистрирано в осем икономически дейности – най-значимо в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (31.0%) и „Административни и спомагателни дейности“ (13.1%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 28.9 и 15.1%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2015 г. областта заема 25 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 707.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.8 хиляди.
В област Перник средната брутна годишна работна заплата за 2015 г. е 7 514 лв. (фиг. 1), при 10 535 лв. средно за страната.

PDF файл
 

През 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 159.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година се увеличават с 14.8%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 89.6 млн. лв., или с 8.7% повече от 2014 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 34.9 млн. лв., или с 16.5% повече в сравнение с предходната година. През 2015 г. тези сектори заедно формират 78.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2014 г. с 2.8 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 12.7 млн. лв., или с 36.0% повече в сравнение с 2014 година.
През 2015 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 1.4 пункта в сравнение с предходната година и достига 31.3%, а делът на разходите за закупуване на транспортни средства – с 0.8 пункта, и е 14.9%. Спрямо 2014 г. се увеличават разходите за придобиване на земя – с 0.6 пункта и достигат 3.5%. Същевременно намаляват вложените средства за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура с 2.7 пункта, които формират 42.3% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2016 година показват, че 64.0% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 63.5% за страната. За областта се регистрира нарастване от 0.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За седемгодишен период използването на информационно-комуникационни технологии в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил близо три пъти.
През 2016 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област Варна (73.8%), а с най-нисък – София-област (47.5%). По този показател област Благоевград заема единадесето място сред 28-те области.
Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2016 г. е 57.0%, като спрямо предходната година е отбелязан растеж от 1.4 проценти пункта.
В област Благоевград мъжете са по-активни при регулярното използване на интернет като техният относителен дял е 57.1%, докато за жените той е – 56.8%. Както при мъжете, така и при жените този дял е по – нисък от общия за страната по пол, съответно с – 1.4 и 1.0 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Благоевград по степени на завършено образование – докато 85.9% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 32.4% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 58.8%.