По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 9 463 нефинансовите предприятия, от област Добрич, или с 1.1% по-малко в сравнение с предходната година.
По данни на Националния статистически институт през четвъртото тримесечие на 2018 г. местните администрации на територията на област Сливен са издали разрешителни за строеж на 24 жилищни сгради с 65 жилища в тях и с 9 621 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 27 други сгради с 5 503 кв. м РЗП.
Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.
През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.
Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.
През декември 2018 г. в областта са функционирали 192 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.4 хиляди. В сравнение с декември 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличават с 11.0%, а леглата в тях – с 8.3%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 73.1 хил., или с 2.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 61.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 11.3 хил. – от чужденци.
В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 53.7% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 39.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 37.5% от нощувките на чужденци и на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 8.8 и 22.7%.
През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Търговище са 165.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 22.7%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 72.6 млн. лв. и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 28.7 млн. лева. През 2017 г. тези сектори заедно формират 61.4% от общия обем разходи за ДМА.
През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Велико Търново са издали разрешителни за строеж на 23 жилищни сгради със 79 жилища в тях и 10 571 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 34 други сгради с 9 033 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 32.4%, броят на жилищата в тях – с 41.9% и разгънатата им застроена площ – с 40.1%. При броя на издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.4%, докато общата им застроена площ е по-малко с 44.4%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в областта намаляват с 28.1%, жилищата в тях – с 8.1%, а общата им застроена площ – с 12.1%. При броя на издадените разрешителни за строеж на другите видове сгради също се наблюдава спад от 2.9%, а при тяхната РЗП – с 59.0%.
През четвъртото тримесечие на 2018 г. в област Велико Търново е започнал строежът на 7 жилищни сгради със 156 жилища в тях и със 17 838 кв. м обща застроена площ, и на 8 други сгради с 2 405 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 69.6%, докато жилищата в тях се увеличават с 44.4%, а общата им застроена площ – с 18.6%. Броят на започнатите други видове сгради и тяхната обща застроена площ регистрират спад съответно с 57.9% и 84.2%.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 50.0%, докато жилищата в тях бележат ръст над девет пъти, а тяхната РЗП – близо седем пъти. Броят на започнатите други видове сгради намалява с
Методологични бележки
Тримесечното статистическо наблюдение за издадените разрешителни за строеж и започнатото строителство осигурява информация както за издадените от местните администрации разрешителни за строеж, така и за започнатото строителство на нови сгради според техния вид и разгъната застроена площ. Тази информация може да се използва като индикатор за бъдещата активност на строителните предприятия в страната.
Видовете сгради се подразделят на:
• Жилищни – сгради, полезната площ на които в голямата си част е предназначена за жилищни цели за постоянно обитаване.
• Нежилищни – сгради за различни нежилищни нужди, които включват:
– административни – офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради – банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини);
– други сгради – всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.). Разгъната (обща) застроена площна сградите е сумата от застроените площи