Териториални статистически бюра

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група в област Търговище обхваща 46 455, или 50.4% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 20.4 процентни пункта.

Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 87.1% от българския, 22.2% от турския и 40.6% от ромския етнос.

Към 7 септември 2021 г. във всички общини на област Сливен преобладава населението от българската етническа общност. Най-висок е относителният му дял в общините Нова Загора (81.1%) и Сливен (78.8%). С най-нисък дял на населението от българската етническа група сред всички четири общини на областта е община Котел (36.1%).

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2021 г. на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор показват, че средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Шумен е 42.4 хил. души, което представлява 1.9% от общо наетите в страната. В сравнение с 2020 г. броят на наетите в областта нараства с 1.4%. Увеличение се наблюдава в осем икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Преработваща промишленост“. Намаление на наетите лица е регистрирано в десет от общо 19 икономически дейности, като е най-голямо в „Административни и спомагателни дейности“ и „Добивна промишленост“. В дейност „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ няма изменение в броя на наетите лица спрямо 2020 година.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания. 

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група  в област Добрич обхваща 109 041, или 77.2% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група нараста с 1.8 процентни пункта.  В страната тази етническа група обхваща 84.6%.

Към 7 септември 2021 г. отговор на въпроса за етническа принадлежност в област Варна са дали 402 049 души (93.0% от населението на областта). Над 30 хиляди души са останали извън наблюдението. Поради това, всички посочени в текста, абсолютни и относителни показатели се отнасят за лицата отговорили на въпроса.

Българската етническа група в област Варна обхваща 352 886, или 87.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. От тях 308 971 (87.6%) живеят в градовете, а 43 915 (12.4%) – в селата. Делът на българите в градовете е 91.7%, докато в селата е 67.6%. В сравнение с 2011 г. делът на българската етническа група се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната.

При преброяванията използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Кърджали българската етническа група обхваща 37 383, или 29.0% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 1.2 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 83 280, или 64.5% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към ромския етнос са се самоопределили 1354, или 1.0% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група остава непроменен в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 2 130 души, или 1.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 640 (0.5%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 269, или 3.3% от отговорилите лица.

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 89.1% от домакинствата в област Пловдив имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. Средната стойност за страната по този показател е 87.3%. По дял на домакинствата с достъп до интернет областта е на пето място в страната.

През 2022 г. 78.4% от населението на възраст 16 – 74 навършени години се възползва от удобствата на глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата в сравнение с предходната година е регистриран ръст от 5.6 проценти пункта, а в сравнение с 2010 г. – ръст от 39.4 проценти пункта.