Териториални статистически бюра

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност , производството на филмии и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Благоевград функционират 6 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 145.2 хил. фондови единици. В сравнение с 2021 г. техният брой нараства с 2.3%. Към 31.12.2022 г. броят на цифровизираните фондови единици е 8 305, което е със 195 повече спрямо предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 811 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 131.4 хил.  и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37.7% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 14.7% от посещенията в музеите (19.3 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 2.3 хиляди., или с 27.5% спрямо предходната година.  

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 46 жилищни сгради с 98 жилища в тях и 18 057 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 41 други сгради с 3 029 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 39.5%, броят на жилищата в тях намалява – с 42.0%, а общата им застроена площ – с 32.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.3%, така и на разгънатата им застроена площ – с 6.8%.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са по-малко със 17.9%, докато жилищата в тях и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно – с 4.3 и 16.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намалява съответно – с 63.7% и 81.4%.

През първото тримесечие на 2023 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с по едно жилище в тях и с 6 235 кв. м обща застроена площ, и на 6 други сгради с 3 458 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Благоевград през първото тримесечие на 2023 г. е 63, а новопостроени жилища в тях са 495. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са с 11 повече, или 21.2%, а жилищата в тях се увеличават с 328, или 196.4% (фиг. 1).

През първото тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 242 жилищни сгради с 4 565 жилища в тях и 474 512 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 7 административни сгради/офиси с 27 495 кв. м РЗП и на 62 други сгради със 108 031 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 24.6%, жилищата в тях с 10.6%, а общата им застроена площ – със 7.0%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано нарастване с 40.0%, а при общата им застроена площ със 180.0%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради и тяхната РЗП са повече съответно с 10.7 и 64.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през първото тримесечие на 2023 г. е 228, а новопостроени жилища в тях са 1 430. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. сградите са със 71 повече, или с 45.2%, а жилищата в тях нарастват с 27, или с 1.9% (фиг. 1).

През март 2023 г. в Софийска област са функционирали 95 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване с 6 731 легла в тях. В сравнение с март 2022 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 5.6%, а броят на леглата в тях намалява с 5.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2023 г. е 72 518, или с 12.3% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

През март 2023 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 92.5% от общия брой нощувки на чужди и 35.1% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 7.2% от нощувките на чужди и 32.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 0.3 и 32.4%.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през март 2023 г. е 23 603, като в сравнение със същия месец на 2022 г. намалява с 12.9%. Намаление е отчетено както при чуждите граждани – със 7.5%, така и при българските – с 15.8%.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2023 г. се увеличават с 11 648, или с 1.5%, спрямо края на 2022 г., като достигат 798.8 хиляди. Спрямо края на четвърто тримесечие на 2022 г. най – голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост” – с 13.7%, „Строителство” – с 5.8% и „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 5.6%. Намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ с 3.0%, „Операции с недвижими имоти”- с 1.2% и „Професионални дейности и научни изследвания“ с 0.4%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най – голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 20.8% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” с 13.0%.

В края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 9.9 хил., или с 1.3%, повече в сравнение с края на март 2022 г. Най – голямо увеличение на наетите в абсолютно изражение се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – със 7.1 хил., „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – с 4.5 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство”- с 3.0 хиляди. В процентно изражение увеличението е най – значително в икономическите дейности „Добивна промишленост“ и „Хотелиерство и ресторантьорство” – с 12.1%, както и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“  със 7.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2023 г. се увеличават спрямо края на декември2022 г. с 3.8% и достигат 26.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.9 и 13.3%.

В края на март 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 0.3%  в сравнение с края на март 2022 година.

Спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 1.1% (до 6.9 хил.), а в частния сектор остават непроменени  19.9 хиляди.

         През първото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. с 1.0%, като достига 1 263 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 595 лв., а за частния – 1 144 лева.

В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 19.6%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 18.6%, а в частния – с 19.9%.

Малолетни и непълнолетни лица, водени заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2022 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи на територията на област София (столица) са водени 1 176 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 87.0%;
• малолетни (8-13 години) – 13.0%;
• момчета – 819 (69.6%);
• момичета – 357 (30.4%);
• учащи – 950 (80.8%);
• в криминогенна среда живеят 523 малолетни и непълнолетни (44.5%).

[1] Съгласно чл.26, ал.1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните лица се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2022 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Кюстендил са водени 90 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2021 г. броят им намалява с 3, или с 3.2%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• непълнолетни (на възраст от 14 до 17 години) – 90.0%;
• малолетни (8 – 13 години) – 10.0%;
• момчета – 64 (71.1%);
• момичета – 26 (28.9%)
• учащи – 86 (95.6%);
• в криминогенна среда живеят 44 малолетни и непълнолетни (48.9%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.