През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 152.0 хил., или 77.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2020 г. се понижава с 1.4 процентни пункта.
Общият брой на заетите лица e 144.2 хил., или 56.0% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 75.5 хил. са мъже и 68.7 хил. са жени. Коефициентите на заетост са съответно 60.8% за мъжете и 51.5% за жените. По степени на образование разпределението на заетите лица е следното: с висше образование са 33.3 хил. лица, със средно – 92.1 хил. и с основно или по-ниско образование – 18.9 хил., като коефициентът на заетост е съответно – 77.4, 64.0 и 26.7%. В сравнение с 2019 г. през 2020 г. се наблюдава увеличение на коефициента на заетост за лицата с висше образование – с 1.0 процентни пункта, докато за лицата със средно образование и за тези с основно и по-ниско образование бележи спад съответно – с 5.2 и 5.6 процентни пункта (фиг. 1.).
Демографска ситуация в областта през 2020 година:
1. Основни тенденции в броя и структурите на населението
В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2020 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 666 398 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 403 души, или с 0.1%.
В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083 жени.
Към 31.12.2020 г. в градовете живеят 498 739 души, или 74.8% от населението на областта, а в селата – 167 659 души (25.2%).
Към края на 2020 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 – села. В 18, или в 8.5% от населените места живеят от 1 до 50 души.
Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
Към 31.12.2020 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 20.9% (139 342) от населението на областта. В сравнение с 2019 г. този дял намалява с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. имаме увеличение е с 4.1 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.5%, а на мъжете – 17.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години са 14.9% (98 961) от общия брой на населението. Спрямо 2019 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.3 процентни пункта.
Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравно-осигурителната и системата за социална защита.
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2020 г. населението на област Хасково е 223 625 души, и в сравнение с 2019 г. намалява с 1 692 души, или с 0.8%. Мъжете в областта са 109 127 (48.8%), а жените – 114 498 (51.2%), или на 1 000 мъже в областта се падат 1 049 жени.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2020 г. в област Хасково е 129 527 души, което е 57.9% от населението на областта, като мъжете са 69 110, а жените – 60 417. Броят на трудоспособното население в областта през 2020 г. намалява с 1 034 души, или с 0.8% спрямо предходната година.
Населението в над трудоспособна възраст е 59 498 души, което представлява 26.6% от общото население в областта.
Средната възраст на населението в областта в края на 2020 г. е 45.0 години, при средна възраст за страната 44.0 години. При мъжете средната възраст е 43.2, а при жените – 46.8 години.
Териториално разпределение на населението
В края на 2020 г. в област Хасково населените места са 261 – 10 са градове, а 251 – села. Към 31.12.2020 г. 71.9% от населението на областта живее в градовете, а 28.1% – в селата.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
В област Сливен изследването ще се проведе в градовете: Котел, Нова Загора, Сливен, Шивачево и Твърдица, както и в селата: Соколарци, Пет могили, Чинтулово, Самуилово, Бинкос, Градец, Пъдарево, Съдиево, Камен, Бяла, Трапоклово, Събрано, Медвен, Сотиря, Горно Александрово, Езеро, Малко село, Скобелево, Загорци и Орлово.
През февруари 2021 г. в област Добрич са функционирали 29 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1.1 хил., а на леглата – 2.4 хиляди. В сравнение с февруари 2020 г. общият брой на местата за настаняване, стаите и леглата в тях намаляват съответно с 27.5, 31.4 и 31.0%.
През февруари 2021 г. в областта са функционирали 176 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.7 хил., а на леглата – 9.1 хиляди. В сравнение с февруари 2020 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 12.4%, а леглата в тях – с 13.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 61.0 хил., или с 30.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 57.0 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 4.0 хил. – от чужденци.
В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 53.4% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 44.9%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.2% от нощувките на чужденци и 28.4% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 22.4 и 26.7%.
В област Бургас ще бъдат анкетирани 306 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Бургас изследването ще се проведе в градовете: Айтос, Бургас, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Свети Влас, Созопол Средец, Царево, както и в селата: Брястовец, Габерово, Детелина, Добромир, Росен, Руен, Рупча, Тънково, Черни връх, Чубра и Чукарка.