Териториални статистически бюра

ДЕТСКИ ЯСЛИ В ОБЛАСТ ПЕРНИК ПРЕЗ 2024 ГОДИНА

Към 31.12.2024 г. в област Перник функционират 14 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 493 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения намалява с 6.7%, докато местата в тях нарастват с 0.2%.

В градовете детските ясли са 13 с 468 места, а в селата – 1 с 25 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 409 места. В община Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2024 г. е 22.1%, при 19.9% – средно за страната.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

През март 2025 г. в област Перник са функционирали 9 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 231 стаи и 451 легла в тях. В сравнение с март 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно – с 18.2 и 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през март 2025 г. е 3 104.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през март 2025 г. е 1 711.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през март 2025 г. е 22.2%, като спрямо март 2024 г. се увеличава с 0.9 процентни пункта.

Приходите от нощувки през март 2025 г. достигат 193.8 хил. лeвa.

Към 31.12.2024 г. в област Благоевград функционират 45 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 839 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година в броят на този тип детски заведения няма промяна, но местата в тях бележат спад с 2.6%.

В градовете детските ясли са 30 с 1 528 места, а в селата – 15 с 311 места. В община Гърмен няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Благоевград към 31.12.2024 г. е 25.3%, при 19.9% – за страната. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по-висока осигуреност е област Плевен (26.0%).

[1] Изчислява се като отношение на броя на местата в детски ясли и яслени групи в състава на ДГ, на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2024 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 138.5 хил., или 76.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2023 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2023 г. се увеличава с 1.9 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица e 134.8 хил., от които 69.7 хил., или 51.7% са мъже и 65.1 хил., или 48.3% са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.0% (59.3% за мъжете и 51.1% за жените).
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 130.8 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 72.3% (73.8% за мъжете и 70.9% за жените). В сравнение с 2023 г. коефициентът се увеличава с 2.3 процентни пункта.
• Броят на заетите лица на възраст от 15 – 64 навършени години с висше образование е 36.1 хил., със средно – 81.7 хил. и с основно и по-ниско образование – 13.1 хиляди.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 15 – 64 навършени години при лицата с висше образование е 89.3%, за лицата със средно образование – 78.8% и за лицата с основно и по-ниско образование – 35.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 12,
с 26 новопостроени жилища в тях. Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. сградите се увеличават с 1, или 9.1%, а жилищата в тях с 13, или със 100% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 83.3%, с тухлена и друга – 16.7%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 190 сгради с 1 566 жилища, Пловдив – 182 сгради с 521 жилища, и Варна – 165 сгради с 562 жилища в тях

В област Кюстендил най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.5%), следват тези с три стаи (34.6%), а най-нисък е делът на жилищата с четири стаи – 3.8%
(Фиг. 2).

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в Софийска област към 31.12.2023 г. възлизат на 2 138.4 млн. евро, което е с 13.3% повече в сравнение с 2022 година.

По размер на направените чуждестранни инвестиции Софийска област е на четвърто място в страната след областите София (столица), Пловдив и Бургас, като техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 6.5%.

През 2023 г. в Софийска област най-много са чуждестранните инвестиции в сектор добивна, преработваща  и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 66.5% от общия размер на направените чуждестранни инвестиции в областта.

От общините в Софийска област с най-големи чуждестранни преки инвестиции през 2023 г. са общините Пирдоп и Елин Пелин – съответно 26.8% и 26.6% от общия размер на направените чуждестранни инвестиции в областта.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

През 2024 г. в Софийска общият брой на заетите лица e 103.6 хил., от които 56.2 хил., или 54.2%, са мъже и 47.4 хил., или 45.8%, са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.6% (60.0% за мъжете и 47.6% за жените).

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 102.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 73.8% (77.0% за мъжете и 70.3% за жените).

През 2024 г. в Софийска област икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 103.2 хил., или 74.2% от населението на същата възраст.

През февруари 2025 г. в област София (столица) са функционирали 180 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.6 хил., а на леглата – 17.1 хиляди. В сравнение с февруари 2024 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил с 24.1%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 15.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през февруари 2025 г. е 158.1 хил., или с 1% по – малко в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 100.4 хил. нощувки, а българските – 57.7 хиляди.

През февруари 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.0% от общия брой нощувки на чужди граждани и 47.6% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 20.2% от нощувките на чужди граждани и 31.9 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 3.8 и 20.5%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Перник през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 56, със 124 новопостроени жилища в тях. Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. броят на сградите и жилищата в тях се увеличават – съответно с 12, или с 27.3% и с 28, или с 29.2% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област Перник през четвъртото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 92.9%, с панелна – 1.8% и с друга – 5.4%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 190 сгради с 1 566 жилища, Пловдив – 182 сгради с 521 жилища, и Варна – 165 сгради с 562 жилища в тях.

В област Перник най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (33.9%), следват тези с три (28.2%), с четири (15.3%) и шест и повече стаи (15.3%), а най-нисък е делът на петстайните жилища – 7.3% (Фиг. 2).

През февруари 2025 г. в област Перник са функционирали 8 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 216 стаи и 415 легла в тях. В сравнение с февруари 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно – с 27.3 и 16.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през февруари 2025 г. е 2 998. Българските граждани са реализирали 2 436 нощувки, а чуждите – 562.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари 2025 г. е

1 561. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през февруари 2025 г. са 1 343 и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 218 и са реализирали средно по 2.6 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през февруари 2025 г. е 25.8%, като спрямо февруари 2024 г. се увеличава с 6.4 процентни пункта.

Приходите от нощувки през февруари 2025 г. достигат 193.0 хил. лeвa.