Териториални статистически бюра

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Варна са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 6 228 млн. лв., от които 80.6% са от нехранителни стоки и 19.4% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 32.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно  с 39.2 и 11.9%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации на територията на област Добрич са издали разрешителни за строеж на 33 жилищни сгради с 37 жилища в тях и с 6 712 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 37 други сгради с 29 309 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, застроената им площ и броят на жилищата в тях намаляват съответно с 19.5, 6.9 и 21.3%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради бележи намаление от 5.1%, докато разгънатата им застроена площ нараства със 72.3%.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 166 565 (48.1%), следвани от много добро – 90 768 (26.2%), и задоволително – 58 059 (16.8%).

През януари 2023 г. в областта са функционирали 222 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 11.9 хиляди. В сравнение с януари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 11.6%, а леглата в тях – с 13.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 84.7 хил., или с 41.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 71.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 13.0 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 63.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 40.2%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.9% от нощувките на чужденци и 34.4% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.6 и 25.4%.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 296, а новопостроени жилища в тях са 1 997. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са със 138 повече, или с 87.3%, а жилищата в тях нарастват със 749, или с 60.0% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 94.6%, с тухлена – 4.7% и с друга – 0.7%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища, Пловдив – 232 сгради с 517 жилища, и Варна – 182 сгради със 742 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (40.1%), следват тези с три стаи (33.0%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 2.4%.

Чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кърджали към 31.12.2021 г. възлизат на 413.1 млн. евро, което е с 61.1% повече в сравнение с 2020 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.5%, съответно 12.8% от чуждестранните преки инвестиции в рамките на Южен централен район.

През 2021 г. в сектор търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство са инвестирани 7.7 млн. евро, или 1.9% от общият обем на направените ЧПИ в областта.

През 2021 г. са направени чуждестранни инвестиции във всички общини на областта, като c голям дял e община Кърджали – 163.6 млн. евро, или 39.6% от всички инвестиции в областта. Спрямо предходната 2020 година направените чуждестранни преки инвестиции в общината бележат спад от 6.0%, а относителният им дял от общите инвестиции в областта намалява с 28.3 процентни пункта.

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 6 854 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Шумен, което е с 1.6% по-малко в сравнение с 2020 година.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 36.7%. В сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ този дял е 9.8%, а в сектор „Преработваща промишленост“ – 8.9%.

През четвърто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 90 жилищни сгради със 151 жилища в тях и
24 585 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 49 други сгради с 26 748 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намаляват с 20.4%, броят на жилищата в тях – с 48.1%, както и общата им застроена площ – с 49.3%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им с 26.9%, така  и на разгънатата им застроена площ – с 10.5%.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград намаляват с 15.9%, броят на жилищата в тях – с 4.4%, а разгънатата им застроена площ – с 21.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 38.8%, докато разгънатата им застроена площ нараства – с 8.2%.

През четвърто тримесечие на 2022 г. в област Благоевград е започнал строежът на 56 жилищни сгради с 259 жилища в тях и с 31 777 кв. м обща застроена площ и на 31 други сгради с 16 408 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2022 г. намалява с 1.4% спрямо края на септември 2022 г., като достигат до 82.6 хиляди. По сектори спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.5% (до 21.5 хиляди), а  в частния сектор намалението е с 1.4% до – 61.1 хиляди.

В края на декември 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат спад с 3.4%. По сектори в сравнение с края на декември 2021 г. наетите в частния сектор намаляват с 4.9% (или с 3.2 хил.), докато в обществения сектор нарастват с – 1.3% (или с 0.3 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 5.6% до – 1 237 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 756 лв., а за частния – 1 044 лева.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 15.3% в сравнение със съответния период на предходната година.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.

В област Перник броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) към 7 септември 2021 г. е 21 444. През последния десетгодишен период (2011 – 2021) – жените намаляват с 6 147, или 22.3%.