Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“
Най-големият град в областта е областният център гр. Бургас, който е с население 189 014 души, а най-малък е гр. Китен – 1 013 души. Най-голямото село в област Бургас е Равда (община Несебър) с население 3 515, а най-малки са селата Звезда (община Руен) и Сливарово (община Малко Търново) – по един човек.
Най-големият град в областта е областният център град Сливен, който е с население 78 232 души, а най-малък е град Кермен – 1 424 души. Най-голямото село в областта е Тополчане (община Сливен) с население от 3 393 души, а най-малките села са Братан (община Котел) и Дъбова (община Котел) с население от по 4 души.
През март 2025 г. в област Варна са функционирали 131 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 5.3 хил. стаи и 11.8 хил. легла в тях. В сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване намалява с 1.5%, а на леглата в тях се увеличава с 8.6%.
Общият брой на нощувките в областта е 70.5 хил., или с 10.0% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 38.1 хил. нощувки, а чуждите – 32.4 хиляди.
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2024 г. населението на област Търговище е 94 735 души, което представлява 1.5% от населението на България и нарежда областта на 24-то място по брой на населението след област Разград (99 459 души), и преди област Габрово (93 817 души). В сравнение с 2023 г. населението на областта през 2024 г. намалява с 874 души, или с 0.9%.
Мъжете са 45 968 (48.5%), а жените – 48 767 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 061 жени. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2025 г. нарастват с 358 лица, или с 1.1% спрямо края на декември 2024 г., като достигат 31.8 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. наетите лица в обществения сектор бележат увеличение с 0.5% (до 10.7 хиляди), а в частния сектор – с 1.5% и достигат до 21.1 хиляди.
В края на март 2025 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 2.1% (или с 0.7 хил.). В сравнение с края на март 2024 г. наетите в обществения сектор се увеличават с 2.2% (или с 0.25 хил.), а в частния сектор – с 2.1% (или с 0.45 хил.).
През първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата за областта намалява с 1.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. и достига 1 782 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 975 лв., а за частния –
1 687 лева.
През първото тримесечие на 2025 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава със 7.7% в сравнение със същия период на предходната година.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2025 г. нарастват с 345, или с 0.7% спрямо края на декември 2024 г., като достигат 49.7 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 24.6 и 18.0%.
В края на март 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват със 717, или с 1.5% спрямо същия период на предходната година.
Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2025 г. е 1 633 лв., за февруари – 1 621 лв., и за март – 1 651 лева.
През първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. с 2.9%, като достига 1 635 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 059 лв., а за частния – 1 480 лева.
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2025 г. нарастват с 4.1 хил., или с 1.8% спрямо края на декември 2024 г., като достигат 232.9 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ – с 36.2%, „Операции с недвижими имоти“ – със 7.3% и „Добивна промишленост“ – с 5.3%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 13.2%, „Строителство“ – със 7.9% и „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 4.6%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 29.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 14.7% и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 10.0%.
В края на март 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.0% повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Други дейности“ – с 14.9%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 14.1% и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – с 9.2%.
През 2024 г. в област Търговище на отчет в ДПС са водени 143 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС от областта лица са следните:
През първото тримесечие на 2025 г. местните администрации в област Шумен са издали разрешителни за строеж на 21 жилищни сгради с 83 жилища в тях и 13 577 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 48 други сгради с 10 691 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради не се променят, но жилищата в тях се увеличават с 48.2%, както и разгънатата им застроена площ – с 63.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 33.3% по-малко, а разгънатата им застроена площ – с 61.0%.