Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.  Към 7 септември 2021 г. в област Хасково българската етническа група обхваща 154 088, или 78.5% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.9 процентни пункта.  Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Образователна структура на населението

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в област Хасково е 35 670, или с висше образование са 17.9% от населението на възраст 7 и повече години. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 3.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 21.3%, а на мъжете – 14.3%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 4.8 и 2.9 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 22.1%, то в селата е 7.1%, или три пъти по-малко.

Към 7 септември 2021 г. 89 952 лица в областта са със завършена най-висока степен средно образование. От тях 32.5% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 67.5% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 316 лица, а 3 372 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование. 

През август 2022 г. в област Хасково функционират 64 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1 397, а на леглата – 2 555. В сравнение с август 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 29, а леглата в тях се увеличават – с 52.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2022 г. е 19 205, или с 43.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 48.7% и Румъния 11.3%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2022 г. в област Хасково са 9 418 и нарастват с 58.4% в сравнение със същия месец на 2021 г. От всички пренощували лица 5 875 или 62.4% са българи и са реализирали средно по 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 3 543  и са реализирали средно по 1.5 нощувки.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789.

Населението на област Хасково към 7 септември 2021 г. е 211 565, или 3.2% от населението на страната. Жените са 109 400 (51.7%), а мъжете 102 165 (48.3%), или на 1000 жени се падат 934 мъже.

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Най-малка загуба на население има при областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%). За област Хасково населението на областта е намаляло с 34 673 души, или с 14.1%. Населението в градовете е намаляло с 24.8 хил., или с 14.0%, а в селата с 9,9 хил. (14.4%).

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция, или броят на лицата, напуснали областта през периода 2011 – 2021 година.

През второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Хасково е 100.5 хил., от които 56.1 хил. са мъже, а 44.4 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 6.5%, а спрямо второто тримесечие на 2021 г. нарастването е с 2.8%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през второто тримесечие на 2022 г. е 53.7% (съответно 61.8% за мъжете и 46.0% за жените), колкото е и коефицентът за страната. По коефициент на заетост област Хасково е на седмо място сред областите в страната.

През второто тримесечие на 2022 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 95.8 хил., като 53.1 хил. от тях са мъже, а 42.7 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. със 5.7%, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. увеличението е с 2.1%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 70.3% (съответно 75.7% за мъжете и 64.6% за жените), при 69.8% за страната. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент нараства с 4.0 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. нараства с 2.7 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. намаляват с 208, или с 0.4% спрямо края на март 2022 г., като достигат 48.3 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 27.3%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 18.4% и „Образование“ с 9.2%.

В края на юни 2022 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 2865, или с 5.6% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2022 г. е 1 191 лв., за май – 1 155 лв. и за юни – 1 142 лева.

През второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо първото тримесечие на 2022 г. с 8.1%, като достига 1 163 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 517 лв., а за частния – 1 030 лева.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2021 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 093 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 61 с 44 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 20 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2021 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 79.2% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2021 г. има 5 специализирани болница с 211 легла.

В края на 2021 г. заведенията за извънболнична помощ са 61 с 44 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2020 г. броят на тези заведения в областта намаляват с едно.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 18 с 37 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения със 7 легла.

В края на годината в областта функционират 41 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения в областта са 5 с 20 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла за страната в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9). За област Хасково този показател е 496.2, което е с 6.1 пункта увеличение в сравнение с 2020 г.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1) (фиг. 1).

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2021 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 671 сгради или с 69 повече в сравнение с 2020 година. Жилищата в тях са 123 815. В градовете се намират 66.8% от всички жилища в областта, а в селата – 33.2%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 619 с 31 087 жилища в тях, тухлените сгради – 55 109 със 77 675 жилища, а 15 053 жилища се намират в 14 943 сгради с друга конструкция. В градовете 36.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.4% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.8% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.4% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.8%, а най-нисък построени до 1918 г. – 1.0%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три  и четири стаи са 61.9%.

Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 562 при средно за страната 585.

По данни от текущата демографска статистика, население на област Хасково в края на 2021 г. е 220 269 души. В сравнение с предходната година населението намалява с 3 356 души, или с 1.5%. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

През 2021 г. се проведе 18-о преброяване на населението и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, очаквания брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на областта към 7 септември 2021 г. е 200 857 души.

Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.

Една от основните задачи на преброяванията на населението е да се установи реалният брой на лицата пребиваващи на територията на страната. Ето защо в годините след преброяванията се правят преизчисления на населението въз основа на резултатите от проведеното преброяване и данните за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за съответните години.

След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен на базата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен период, като ще бъдат ревизирани и основни демографски индикатори.

В съответствие с проекта на Национална статистическа програма, първи окончателни данни от Преброяване 2021 ще бъдат представени и публикувани след 1 октомври 2022 година.

В края на 2021 г. в област Хасково населените места са 261 – 10 са градове, а 251 – села. Към 31.12.2021 г. 71.7% от населението на областта живее в градовете, а 28.3% – в селата.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През февруари 2022 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в област Хасково функционират 29 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 754, а на леглата – 1 358. В сравнение с февруари 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва същият, а леглата в тях се увеличават – с 10.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2022 г. е 8 001, или с 63.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 53.8% и Гърция 26.4%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари 2022 г. в област Хасково са 3 534 и нарастват със 119.1% в сравнение със същия месец на 2021 г. От всички пренощували лица 2 068 или 58.5% са българи и са реализирали средно по 2.3 нощувки. Пренощувалите чужденци са  1 466 и са реализирали средно по 2.3 нощувки.