Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 115.7 хил., от които 64.5 хил. са мъже и 51.2 хил. са жени.

Коефициентът на заетост е 57.0%, съответно 65.0% при мъжете и 49.3% при жените.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2021 г. са 113.1 хил., като 62.8 хил. от тях са мъже и 50.2 хил. – жени

Коефициентът на заетост за населението в тази възрастова група е 76.3%, съответно 81.8% при мъжете и 70.4% при жените.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2020 година е 51 281 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение се намалява  с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 42.8% от общия за страната. На човек от населението се падат 38 891 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 299 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 891 лв.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 454.4 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.7%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 127.5 млн. лв., което е с 21.0% по-малко в сравнение с 2019 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 119.7 млн. лв., или с 20.2% повече в сравнение с предходната година. През 2020 г. тези сектори заедно формират 54.4% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял нараства спрямо 2019 г. с 5.4 процентни пункта.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Кюстендил през 2020 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение остава без промяна. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 616 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 17 229 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2020 г. е 1 120 милиона лева. В сравнение с 2019 г. обемът му в номинално изражение намалява с 0.7%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 352 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 229 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2021 г. намаляват спрямо края на септември2021 г. с 1.1% и достигат 26.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 29.5 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.9% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 2.9% (до 19.8 хиляди).

В края на декември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 2.6% в сравнение с края на декември 2020 година.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 4.0%, като достига 1 060 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 500 лв., а за частния – 901 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 5.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.6%, а в частния сектор – с 2.7%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2021 г. се увеличават спрямо края на септември2021 г. с 0.2% и достигат 28.0 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.4 и 16.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.7% (до 7.0 хил.), а в частния сектор – с 0.1% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 1.0% в сравнение с края на декември 2020 година.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2021 г. с 4.2%, като достига 1 253 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 526 лв., а за частния – 1 161 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 22.2%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.0%, а в частния сектор – с 25.5%.

През 2020 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 12 055.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 27.9%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите  (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 5 266.3 млн. лв., което е с 114.7% повече в сравнение с 2019 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2020 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“; „Финансови и застрахователни дейности“ съответно с 3.6 и 1.6 процентни пункта, както и в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ с 5.5 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са 1 028.2 млн. лв. и са с 38.0% повече в сравнение с 2019 година.

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2020 г. са представили общо 9 953 нефинансови предприятия от Софийска област. Произведена е продукция в размер на 11 889 млн. лв. и е реализирана добавена стойност по факторни разходи за 2 753 млн. лева. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 56 917.

В Софийска област преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.9% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.8%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.1%, а големите предприятия (над 250 заети) са с най-малък относителен дял – 0.2%. Големите предприятия реализират 77.7% от произведената продукция и в тях  работят 29.8% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия в Софийска област приключват 2020 г. с положителен финансов резултат от 1 023 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6 761, със загуба са 2 074, а с нулев финансов резултат – 1 118.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на декември 2021 г. се запазва същият спрямо края на септември 2021 г. – 85.5 хиляди. Спрямо края на третото   тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор нарастват  с 0.5% (до 21.2, хиляди), докато в частния сектор намаляват с 0.1% до – 64.3 хиляди.

В края на декември 2021 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат увеличение с 4.8%. По сектори в сравнение с края на декември 2020 г. наетите в частния сектор нарастват с 5.8% (или с 3.5 хил.) и в  обществения сектор с – 1.8% (или с 0.4 хил.).

През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие със 7.4% до – 1 073 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 597 лв., а за частния – 891 лева. През четвъртото тримесечие на 2021 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 13.2% в сравнение със съответния период на предходната година.