Териториални статистически бюра

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Перник през 2024 г. е 1 004 млн. евро.  В сравнение с 2023 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 12.9%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 087 евро от стойностния обем на показателя за област Перник, при 16 265 евро за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През четвъртото тримесечие на 2025 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 71 жилищни сгради със 72 жилища в тях и с 12 753 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 53 други сгради с 4 295 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради, броят на жилищата в тях и общата им застроена площ  намаляват съответно – с 2.7, 36.8 и 17.3%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им, така и на разгънатата им застроена площ съответно – с 11.7 и 3.6%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради нарастват с 16.4%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ в област Перник намаляват съответно – с 50.3 и 34.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява със 7.0%, а разгънатата застроена площ с 23.4%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2024 г. възлизат на 49.1 млн. евро по текущи цени, което е с 16.1% по-малко в сравнение с 2023 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2024 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 28.4 млн. евро, или с 21.4% по-малко в сравнение с предходната година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 9.2 млн. евро, или с 1.1% по-малко спрямо 2023 година.

През 2024 г. с най-голям размер на ПЧИ са общините Кюстендил и Дупница, съответно с 38.9 и 11.5 млн. евро.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2024 г. са представили общо 7 340 нефинансови предприятия, извършвали стопанска дейност на територията на област Кюстендил. Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Кюстендил (3 735) и Дупница (2 375), или съответно 50.9% и 32.4% от общия брой за областта.

Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 30.9%, следван от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ – 15.0% и сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 11.7%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 95.3%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.0%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.6%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.

  През декември 2025 г. в област Кюстендил са функционирали 71 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с     1 107 стаи и 2 672 легла в тях. В сравнение с декември 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода, намалява с 10.1%, а леглата намаляват с 9.7%.

  Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2025 г. е 17 883, или с 4.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 5 861 са активните предприятия в област Благоевград, които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой се увеличава с 99, или с 1.7%, а в сравнение с 2019 г. се увеличава с 618, или с 11.8%.

През 2024 г. на територията на област Благоевград функционират 5.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на пето място. С най-голям относителен дял на активните фамилни предприятия са областите София (столица) с 21.5% (23 257 предприятия), Пловдив с 9.7% (10 481 предприятия) и Варна с 6.4% (6 950 предприятия).

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2024 г. 23 257 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2023 г. техния брой нараства  с 448, или с 2.0%, а в сравнение с 2019 г. намалява  с 355, или 1.5%.

През 2024 г. на територията на област София (столица) функционират 21.5% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място.

През 2024 г.  разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 17 743.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 26.9%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 3 770.1 млн. лв., което е със 7.3% повече в сравнение с 2023 година.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2024 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“ и „Операции с недвижими имоти“ съответно с 3.8 и 1.0 процентни пункта.

В сектор „Строителство“ инвестициите за ДМА са повече с 24.3 процентни пункта.

През 2024 г. в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в областта се наблюдава намаляване на направените инвестиции в земя и транспортни средства с 0.5 и 2.1 процентни пункта. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 8.2 процентни пункта и достигат 37.9% от общия обем инвестиции в ДМА. Спрямо 2023 г. относителният дял на вложените инвестиции за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура нараства с 9.0 процентни пункта и достига 31.2% от общия обем инвестиции в ДМА, а за други разходи  – с 1.8%.

1. Брой предприятия

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2024 г. нефинансовите предприятия, осъществявали стопанска дейност в Софийска област, са 12 607, или с 3.0% повече в сравнение с 2023 година.

С най-голям относителен дял е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 28.2% от общия брой на отчетените предприятия, следван от секторите „Селско, горско и рибно стопанство” – 18.7%, „Преработваща промишленост“ – 7.2% и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 7.2%.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял – 93.9% от общия брой в областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 4.9% от всички предприятия, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.0%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.2%.

Крайният финансов резултат на предприятията в Софийска област за 2024 г. е печалба в размер на 2 009 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 9 520, със загуба – 2 044, а с нулев финансов резултат – 1 043.

През ноември 2025 г. в област Перник са функционирали 8 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 216 стаи и 415 легла в тях. В сравнение с ноември 2024 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода и на леглата в тях намалява съответно – с 20.0 и 5.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през ноември 2025 г. е 3 396.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през ноември 2025 г. е 1 386.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през ноември 2025 г. е 27.3%, като спрямо ноември 2024 г. се увеличава с 4.7 процентни пункта.

Приходите от нощувки през ноември 2025 г. достигат 266.6 хил. лeвa.