Териториални статистически бюра

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 4 с 477 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 36 легла (табл. 1).
В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Перник и легловият им фонд остават без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 183 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:
• За активно лечение – 2 със 123 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 385.4 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на предпоследно място в страната по този показател (преди област Ямбол – 355.8). Най – висока е стойността на показателя в област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а средно за страната е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 29 с 6 легла. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 1, а броят на леглата в тях остава без промяна.
Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 10 заведения с 5 легла.
В края на годината в областта функционират 13 самостоятелни медико-технически лаборатории и 3 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 5 с 36 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията се увеличава с 1, а броят на леглата в тях остава без промяна, което се дължи на откриването на Диализен център.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения по видове е следното:
• Хосписи – 2 с 36 легла;
• Диализен център – 1 с 9 места за краткотраен престой
• Регионална здравна инспекция – 1
• Център за спешна медицинска помощ – 1

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 19 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 564 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 41, или с 6.8%.
В градовете детските ясли са 13 с 458 места, а в селата – 6 със 106 места.
В областта към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 192 места и са обслужени 131 деца, а яслените групи към ДГ – с 372 места, като са посещавани от 290 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. за областта е 20.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.5%. По този показател област Кюстендил се нарежда на пето място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (25.7%), Благоевград (23.8%), Ловеч (21.1%) и Враца (21.0%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.6%), Пазарджик (9.5%), Кърджали (10.7%) и Силистра (10.8%).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 354 деца, или с 91 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 421 деца (табл. 2). От тях момчета са 228, а момичета – 193. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.8%.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. населението на Софийска област е обслужвано от 14 заведения за болнична помощ с 1 670 легла, 51 заведенията за извънболнична помощ с 14 легла и 2 други лечебни и здравни заведения с 20 легла.
От тях на територията на гр. София се намират 6 лечебни и здравни заведения с общо 638 легла, които обслужват населението на Софийска област. Останалите са разпределени в 15 общини от Софийска област (табл. 1).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2016 г. в Софийска област многопрофилните болници са 9 с 1 287 легла. В сравнение с предходната година броят на многопрофилните болници остава непроменен, но легловият им фонд нараства с 67 легла. Специализираните болници са 4 със 323 легла. В сравнение с 2015 г. броят на специализираните болници, обслужващи населението на Софийска област, и легла в тях остават непроменени.
Лечебните заведения за извънболнична помощ включват диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, дентални центрове, медико-дентални центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории. В Софийска област тези заведения са 51 с 14 легла.
Други лечебни и здравни заведения в Софийска област са 2. Това са регионална здравна инспекция и хоспис.
В края на 2016 г. в лечебните и здравните заведения, обслужващи населението на Софийска област, практикуват 896 лекари, 162 лекари по дентална медицина, а медицински специалисти по здравни грижи са 1 227. Показателите за броя на населението на един лекар и на един лекар по дентална медицина са съответно 261 и 1446.

PDF файл

Към 31.12.2016 г. в Софийска област са регистрирани 178 249 жилища, което представлява 4.5% от жилищата в страната и 16.0% от жилищата в Югозападен район. По този показател тя се нарежда на пето място в страната след областите София (столица), Пловдив, Бургас и Варна, и на второ място в Югозападен район след област София (столица).
Повече от половината жилища в Софийска област са с две и три стаи, съответно 33.5% и 31.0%, следвани от тези с четири стаи (15.2%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (5.1% ). Жилищата, състоящи се само от една стая, са 9.5% от всички жилища в областта.
През периода 2007 – 2016 г. общият брой на жилищата в Софийска област е намалял с 0.7%, като най-чувствително е намалението в броя на едностайните жилища – с 30.4%. Същевременно жилищата с шест и повече стаи са се увеличили с 41.4%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 34.7% през 2007 г. и 33.5% през 2016 година.
Към 31.12.2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област е 12 187 хил. кв. м., което е с 0.2% повече в сравнение с 2015 година. По този показател Софийска област е на шесто място в страната, като с по-големи стойности са само областите София (столица), Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора. В областта 75.3% от общата полезна площ е жилищна, 13.7% е спомагателна, а площта на кухните е 11.0%.
През периода 2007 – 2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област се е увеличила с 16.0%, като дела на жилищната площ е нараснал с 29.2%, на спомагателната площ – с по-малко от 0.1%, а площта на кухните е намаляла с 22.5%.
Към 31.12.2007 г. на всеки 100 души от населението в Софийска област са се падали по 71.0 жилища, а полезната площ е била средно 41.2 кв. м на човек, докато към 31.12.2016г. на всеки 100 души се падат 76.0 жилища, а средната площ на човек е 52.0 кв. метра.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 215 сгради с 95 873 жилища в тях. В сравнение с 2015 година жилищните сгради са с 89 повече, а жилищата в тях се увеличават със 153. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%. Стоманобетонните и панелните сгради са 3 388 с 23 498 жилища в тях, тухлените – 49 780 с 63 329 жилища, а 9 046 жилища се намират в 9 047 сгради с друга конструкция. В градовете 41.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.1% – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 76.1% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.2% в стоманобетонни и панелни сгради. (фиг.1)
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 68.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 12.9%, жилищата с пет и повече стаи – 9.5%, а едностайните са 9.1%
Най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, както в градовете, така и в селата съответно, 73.2 и 63.3%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 69.1%, а многостайните с четири и повече стаи (64.5%) – в селата (фиг. 2).

PDF файл
 

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2016/2017 година в детските градини са записани 3.3 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.4% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VIII клас) – 3.6 хиляди.
• През 2016 г. завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 365 и 381 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2016 г. в областта функционират 20 самостоятелни детски градини с директор, или със 7 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 18 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2016/2017 година е 3.3 хил., което е с 489, или с 12.8% по-малко от броя им през учебната 2012/2013 година и с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година (Фиг. 1.).
Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.7 хил., като на 100 деца се падат 111 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 106 места.
Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 83.7%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166, като за селата е значително по-голям – 219, а за градовете – 161. Детските групи са 143, от които 129 са целодневни и 14 – полудневни. Една група се формира средно от 23 деца, съответно – 24 в градовете и 19 в селата.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Благоевград функционират 59 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 2 066 места в тях (табл. 1). В градовете детските ясли са 33 с 1 574 места, а в селата – 26 с 492 места. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта през 2016 г. се увеличава с 14 или с 0.7% .
Към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли в област Благоевград разполагат с 957 места, а яслените групи към ДГ – с 1 109.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. в областта е 23.8 на 100 деца до 3-годишна възраст. По този показател област Благоевград се нарежда на второ място в страната, като с по- висока осигуреност е само област Габрово (25.7 на 100 деца).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ в област Благоевград са постъпили 1 632 деца, или със 73 деца повече в сравнение с 2015 година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 1 734 деца (табл. 2). От тях момчета са 873, а момичета – 861. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли към 31.12.2016 г. нараства с 1.6%.
Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли в област Благоевград, по възраст през 2015 г. се запазва без изменения. Най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст – 88.0%, следван от дела на децата на 1 година – 8.8%. Няма деца на възраст до 1 година, а на 3 и повече години са 55 деца, или 3.2% (фиг. 2).

PDF файл
 

През първото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 157 жилищни сгради с 1 712 жилища в тях и 200 708 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради/офиси с 67 440 кв.м РЗП и на 34 други сгради със 121 409 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 21.5%, жилищата в тях – с 13.3%, а общата им застроена площ – с 20.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличава със 125.0%, а тяхната РЗП – с 10.4%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 27.7%, но обща им застроена площ се увеличава с 270.6%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област София (столица) нараства с 12.9%, броят на жилищата в тях – с 29.6%, а разгъната им застроена площ се увеличава с 4.2%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради намалява с 18.2%, а тяхната РЗП – с 2.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележат намаление с 12.8%, докато тяхната РЗП нараства с 224.2% (фиг. 1).
През първото тримесечие на 2017 г. в област София (столица) е започнал строежът на 117 жилищни сгради с 1 438 жилища в тях и 165 791 кв. м обща застроена площ, и на 20 други сгради с 23 101 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 3.5%, броят на жилищата в тях – с 51.2%, а общата им застроена площ – с 44.5%. Броят на започнатите други сгради бележи ръст от 25.0%, а тяхната РЗП се увеличава с 81.7%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради в област София (столица) се увеличават със 7.3%, броят на жилищата в тях – с 41.8%, а разгъната им застроена площ – с 34.6%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 31.0%, а тяхната разгъната застроена площ – с 52.5%.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени и заведени на отчет и преминали през детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2016 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 105. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 3.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. са следните:
• 89.5% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 10.5% от общия брой на водените на отчет в ДПС;
• Момчета са 94 (89.5%), а момичета – 11, или 10.5%;
• Учащи са били 90 малолетни и непълнолетни лица, или 85.7%;
• Не учат 3 непълнолетни лица (2.9%);
• Работят 4 непълнолетни лица (3.8%);
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 76 (72.4%) малолетни и непълнолетни.
Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта и в сравнение с 2015 г. намалява с 9.1%.
В област Кюстендил броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет в ДПС за първи път през 2016 г., е 34, или 32.4% от всички водени на отчет лица, като 76.5% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.3%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 30 малолетни и непълнолетни лица, или 28.6% от водените на отчет през годината. Поради навършване на 18-годишна възраст са отпаднали 21 лица (70.0%), поради поправяне на поведението – 7 лица (23.3%) , а 2 лица (6.7%) – на други основания.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 75.6 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя нараства с 0.1 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.9 години по-висока от средната за страната – 74.7 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.1 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 79.2 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.0 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.7 години. При жените тя се увеличила с 1.6 години, а при мъжете – с 1.7 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. и 2012 – 2014 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).
За периода 2014 – 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е най-висока в област Кърджали – 76.4 години, а най- ниска в областите Видин и Монтана – 72.6 години. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години).