Териториални статистически бюра

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2019 г. нарастват с 2.5% спрямо края на декември 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.7 и 13.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.1% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 3.3% (до 21.3 хиляди).

В края на март 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.1% по-малко в сравнение с края на март 2018 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2019 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Селско, горско и рибно стопанство” и „Строителство”.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 845 лв. и се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 5.0%. Най-голямо увеличение има в „Транспорт, складиране и пощи” и „Хотелиерство и ресторантьорство”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2019 г. намаляват с 0.6% спрямо края на декември 2018 г., като достигат до 88.0 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.2% (до 20.4 хиляди), докато в частния сектор намаляват  с 1.1% до – 67.6 хиляди.

В края на март 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1.6%. По сектори в сравнение с края на март 2018 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.8% (или с 1.9 хил.), докато в  обществения сектор бележат увеличение  с 2.6% (или с 0.5 хил.).

През първото тримесечие на 2019 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. с 1.0% – до 779 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 036 лв., а за частния – 702 лева.

През първото тримесечие на 2019 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 8.0% в сравнение със съответния период на предходната година.

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 455 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 8.6%.

В градовете детските ясли са 12 със 425 места, а в селата – 1 с 30 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 399 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.

Осигуреността^[1] с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2018 г. е 15.9% при 17.3 – средно за страната. Най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (66.7%), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.7%.

[1] Показателят се изчислява като отношение на броя на местата в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2015 – 2017 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.7 и 72.8 години в областите Монтана и Враца до 76.6 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Силистра (8.5 години), Перник (8.2 години) и Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (съответно с 6.0 години).

[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за страната е 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2018 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 353.17 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 11.9% от населението на областта (табл.1).

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Намалява абсолютният брой на живородените и се запазва коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Нараства броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите намалява.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Благоевград е 305 123 души, което е 4.4% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 2 759 души, или с 0.9%.

           Мъжете са 148 542 (48.7%), а жените – 156 581 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 054 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 49 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 3 515 деца, или с 1.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 359 и 465 ученици.
• През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 88.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 449 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им се увеличава с 56, или 14.2%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 73.7%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 26.3%;
• Момчета – 382 (85.1%);
• Учащи – 273 лица (60.8%);
• В криминогенна среда живеят 160 малолетни и непълнолетни (35.6%).

[1] Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния.

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 697.0 хил., или 77.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.5 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 701.5 хил., или 62.0% от населението на 15 и повече навършени години. Най-висок коефициент на заетост имат висшистите – 75.4 %, следвани от лицата със средно образование – 57.1%, и от лицата с основно и по-ниско образование -23.0%.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 682.6 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 75.6%, съответно 77.5% за мъжете и 73.8% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 1.0 процентен пункт.

• Безработните лица в област София (столица) са 14.5 хиляди. В сравнение с 2017 г. броят на безработните лица намалява с 26.4%.

• Коефициентът на безработица намалява с 0.8 процентни пункта (при 1.0 процентен пункта намаление за страната) в сравнение с 2017 г. и достига 2.0%.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 205.6 хил., от които 92.5 хил. са мъже и 113.1 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 2.6%, съответно с 1.1% за мъжете и с 3.8% за жените.