Териториални статистически бюра

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2017 г. намаляват с 1.5% спрямо края на март 2017 г., като достигат 28.7 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.2 и 13.6%.
Спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 0.3% (до 7.3 хил.), а в частния сектор намаляват с 2.1% (до 21.3 хиляди).
В края на юни 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2 017, или с 6.6% по-малко в сравнение с края на юни 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Професионални дейности и научни изследвания” и „Операции с недвижими имоти”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на юни 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Транспорт, складиране и пощи”.
През второто тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г. с 0.3%, като достига 722 лева. Най-голямо увеличение има в „Строителство“ – с 15.8% и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 10.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Операции с недвижими имоти” – с 14.9% и „Финансови и застрахователни дейности”- с 8.0%.
Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 833 лв., а за частния – 683 лева.
В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 7.8%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Хотелиерство и ресторантьорство”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства със 7.2%, а в частния сектор – със 7.6%.

PDF файл

През второто тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 23 жилищни сгради с 26 жилища в тях и 3 597 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 36 други сгради с 13 218 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 283.3%, жилищата в тях – с 225.0%, а общата им застроена площ – със 193.6%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 50.0%, а при общата им застроена площ – със 153.2% (Фиг. 1).
В сравнение с второто тримесечие на 2016 г. броят издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличават със 76.9%, жилищата в тях – с 13.0%, а разгънатата им застроена площ е повече с 10.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради нараства с 2.9%, а разгънатата им застроена площ – със 157.0%.

PDF файл

Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 212 сгради или с 8 повече в сравнение с 2015 година. Жилищата в тях са 86 784. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 1 279 с 12 510 жилища в тях, тухлените – 48 940 с 66 203 жилища, а 8 071 жилища се намират в 7 993 сгради с друга конструкция. В градовете 25.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.8% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.3% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.6% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 66.6% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.0%, жилищата с пет и повече стаи – 11.1%, а едностайните са 7.3%.

PDF файл
 

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2016 г. в област Кюстендил са издадени 18 книги с тираж 5 хил. екземпляра и 5 брошури с тираж 2 хиляди.
В сравнение с предходната година през 2016 г. броят на издадените книги и брошури в областта намалява с 11 (32.4%), а средният тираж – от 382 през 2015 г. на 304 през 2016 г., или с 20.4%.
През 2016 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 5 585 заглавия, или 65.5%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 9.7 и 5.8%. За област Кюстендил този дял е 0.3%.
Издадени продължаващи издания (вестници)

В област Кюстендил през 2016 г. са издадени 3 регионални вестника с годишен тираж 394 хил., или по 3 броя годишно на човек от населението в областта. Спрямо предходната година броят на издадените вестници се увеличава с един, а тиражът намалява с 58 хил. (12.8%). Еднократният тираж е 2 хиляди екземпляра през 2016 година.

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2016 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 314.83 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 18.3% от населението на областта или около 23.1 хил. лица.
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 308.17 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 22.9% от населението на България.
През 2016 г. област Кюстендил се нарежда на 7 място в страната по размер на линията на бедност. Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лв., а най-високата – в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора и Габрово (съответно 332 и 328 лв.) (фиг. 1).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4%, Пазарджик – 28.2%, Варна – 26.6%, и Стара Загора – 26.1%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра – 14.9%, и Благоевград – 15.7%.

PDF файл
 

През май 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 62 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 29 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 121, а на леглата 2 583. В сравнение с май 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.4%, а на леглата в тях – с 14.5%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2017 г., е 10 065, или с 5.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Над 79% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през май 2017 г. в област Кюстендил намаляват с 5.6% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 6 222. От всички пренощували лица над 81% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.6 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през май са пренощували 78.0% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през май 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 17.7%, Израел – 8.5%, Нидерландия – 7.4%, Руска федерация – 6.9%, Италия – 6.0% и Гърция – 4.9%.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през май 2017 г. е 12.6%, като спрямо май 2016 г. се увеличава с 1.3 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 15.0%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 8.5%.

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 5 с 1011 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 8 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла .

В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Кюстендил остава без промяна, а легловият им фонд намалява с 2 легла, или с 0.2%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 655 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 819.1 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на пето място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (355.8). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 29 с 8 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 14 заведения с 8 легла.
В края на годината в областта функционират 8 самостоятелни медико-технически лаборатории и 7 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 3 с 20 легла, като в сравнение с предходната година броят им се запазва.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения в област Кюстендил по видове е следното:
• Хоспис – 1 с 20 легла;
• Регионална здравна инспекция – 1;
• Център за спешна медицинска помощ – 1.

PDF файл
 

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 149 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 0.1%. От тях цифровизирани са 2 047 фондови единици, което е с 1.1% по-малко в сравнение с предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 111 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 5.0%. В дните със свободен вход са осъществени 11.4% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 5.8% в сравнение с предходната година.
Общият персонал на музеите в областта през 2016 г. е 84 души и се запазва в сравнение с 2015 година.

2. Сценични изкуства

През 2016 г. в действащите 2 драматични театъра в област Кюстендил са организирани 48 представления, посетени от 14 012 зрители. Представленията от български автори са 50.0%, а посетителите им са 56.2% от всички. В сравнение с 2015 г. представленията намаляват с 34.2%, а посещенията – с 29.0%. Увеличава се средният брой посетители на едно представление – от 270 души през 2015 г. на 292 души през 2016 година.
През 2016 г. в областта развива дейност 1 оркестър. Представленията на този музикален колектив намаляват със 7.0%, а посещенията се увеличават с 45.5% в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 19 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 564 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 41, или с 6.8%.
В градовете детските ясли са 13 с 458 места, а в селата – 6 със 106 места.
В областта към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 192 места и са обслужени 131 деца, а яслените групи към ДГ – с 372 места, като са посещавани от 290 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. за областта е 20.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.5%. По този показател област Кюстендил се нарежда на пето място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (25.7%), Благоевград (23.8%), Ловеч (21.1%) и Враца (21.0%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.6%), Пазарджик (9.5%), Кърджали (10.7%) и Силистра (10.8%).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 354 деца, или с 91 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 421 деца (табл. 2). От тях момчета са 228, а момичета – 193. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.8%.

PDF файл
 

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2016/2017 година в детските градини са записани 3.3 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.4% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VIII клас) – 3.6 хиляди.
• През 2016 г. завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 365 и 381 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2016 г. в областта функционират 20 самостоятелни детски градини с директор, или със 7 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 18 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2016/2017 година е 3.3 хил., което е с 489, или с 12.8% по-малко от броя им през учебната 2012/2013 година и с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година (Фиг. 1.).
Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.7 хил., като на 100 деца се падат 111 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 106 места.
Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 83.7%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166, като за селата е значително по-голям – 219, а за градовете – 161. Детските групи са 143, от които 129 са целодневни и 14 – полудневни. Една група се формира средно от 23 деца, съответно – 24 в градовете и 19 в селата.