Териториални статистически бюра

PDF файл
 

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2016 г. в област Кюстендил са издадени 18 книги с тираж 5 хил. екземпляра и 5 брошури с тираж 2 хиляди.
В сравнение с предходната година през 2016 г. броят на издадените книги и брошури в областта намалява с 11 (32.4%), а средният тираж – от 382 през 2015 г. на 304 през 2016 г., или с 20.4%.
През 2016 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 5 585 заглавия, или 65.5%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 9.7 и 5.8%. За област Кюстендил този дял е 0.3%.
Издадени продължаващи издания (вестници)

В област Кюстендил през 2016 г. са издадени 3 регионални вестника с годишен тираж 394 хил., или по 3 броя годишно на човек от населението в областта. Спрямо предходната година броят на издадените вестници се увеличава с един, а тиражът намалява с 58 хил. (12.8%). Еднократният тираж е 2 хиляди екземпляра през 2016 година.

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За 2016 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 314.83 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 18.3% от населението на областта или около 23.1 хил. лица.
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 308.17 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 22.9% от населението на България.
През 2016 г. област Кюстендил се нарежда на 7 място в страната по размер на линията на бедност. Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лв., а най-високата – в област София (столица) (473 лв.), следвана от областите Стара Загора и Габрово (съответно 332 и 328 лв.) (фиг. 1).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4%, Пазарджик – 28.2%, Варна – 26.6%, и Стара Загора – 26.1%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4%, Силистра – 14.9%, и Благоевград – 15.7%.

PDF файл
 

През май 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 62 места за настаняване с над 10 легла, от които 33 са хотели и 29 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 121, а на леглата 2 583. В сравнение с май 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.4%, а на леглата в тях – с 14.5%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през май 2017 г., е 10 065, или с 5.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Над 79% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през май 2017 г. в област Кюстендил намаляват с 5.6% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 6 222. От всички пренощували лица над 81% са български граждани. Както българските, така и пренощувалите чужденци са реализирали средно по 1.6 нощувки. Те са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през май са пренощували 78.0% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през май 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 17.7%, Израел – 8.5%, Нидерландия – 7.4%, Руска федерация – 6.9%, Италия – 6.0% и Гърция – 4.9%.
Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през май 2017 г. е 12.6%, като спрямо май 2016 г. се увеличава с 1.3 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 15.0%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 8.5%.

PDF файл
 

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2016 г. са 5 с 1011 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 8 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 3 с 20 легла .

В сравнение с 2015 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Кюстендил остава без промяна, а легловият им фонд намалява с 2 легла, или с 0.2%.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на област Кюстендил функционират 3 многопрофилни болници за активно лечение с 655 легла и 2 специализирани болници за рехабилитация с 356 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2016 г. е 819.1 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на пето място в страната по този показател. Най-висока е стойността на показателя за област Смолян (930.3 на 100 000 души от населението), а най-ниска – в област Ямбол (355.8). Осигуреността на населението с болнични легла средно за страната в края на 2016 г. е 729.6 на 100 000 души от населението.
Към 31.12.2016 г. заведенията за извънболнична помощ в област Кюстендил са 29 с 8 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 14 заведения с 8 легла.
В края на годината в областта функционират 8 самостоятелни медико-технически лаборатории и 7 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2016 г. тези заведения са 3 с 20 легла, като в сравнение с предходната година броят им се запазва.
Разпределението на другите лечебни и здравни заведения в област Кюстендил по видове е следното:
• Хоспис – 1 с 20 легла;
• Регионална здравна инспекция – 1;
• Център за спешна медицинска помощ – 1.

PDF файл
 

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности, включени в експозициите на музеите в област Кюстендил са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 149 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 0.1%. От тях цифровизирани са 2 047 фондови единици, което е с 1.1% по-малко в сравнение с предходната година. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Кюстендил е 7 291 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 111 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 5.0%. В дните със свободен вход са осъществени 11.4% от посещенията в музеите. Регистрирано е увеличение на посещенията на чужденци в музеите с 5.8% в сравнение с предходната година.
Общият персонал на музеите в областта през 2016 г. е 84 души и се запазва в сравнение с 2015 година.

2. Сценични изкуства

През 2016 г. в действащите 2 драматични театъра в област Кюстендил са организирани 48 представления, посетени от 14 012 зрители. Представленията от български автори са 50.0%, а посетителите им са 56.2% от всички. В сравнение с 2015 г. представленията намаляват с 34.2%, а посещенията – с 29.0%. Увеличава се средният брой посетители на едно представление – от 270 души през 2015 г. на 292 души през 2016 година.
През 2016 г. в областта развива дейност 1 оркестър. Представленията на този музикален колектив намаляват със 7.0%, а посещенията се увеличават с 45.5% в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Кюстендил функционират 19 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 564 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 41, или с 6.8%.
В градовете детските ясли са 13 с 458 места, а в селата – 6 със 106 места.
В областта към 31.12.2016 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 192 места и са обслужени 131 деца, а яслените групи към ДГ – с 372 места, като са посещавани от 290 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2016 г. за областта е 20.8 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.5%. По този показател област Кюстендил се нарежда на пето място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (25.7%), Благоевград (23.8%), Ловеч (21.1%) и Враца (21.0%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.6%), Пазарджик (9.5%), Кърджали (10.7%) и Силистра (10.8%).
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 354 деца, или с 91 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 421 деца (табл. 2). От тях момчета са 228, а момичета – 193. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.8%.

PDF файл
 

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2016/2017 година в детските градини са записани 3.3 хил. деца, като се наблюдава намаление от 1.4% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.1 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VIII клас) – 3.6 хиляди.
• През 2016 г. завършилите средно образование в общообразователни и професионални училища са съответно 365 и 381 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2016 г. в областта функционират 20 самостоятелни детски градини с директор, или със 7 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 18 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2016/2017 година е 3.3 хил., което е с 489, или с 12.8% по-малко от броя им през учебната 2012/2013 година и с 1.4% по-малко в сравнение с предходната година (Фиг. 1.).
Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.7 хил., като на 100 деца се падат 111 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 106 места.
Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 83.7%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166, като за селата е значително по-голям – 219, а за градовете – 161. Детските групи са 143, от които 129 са целодневни и 14 – полудневни. Една група се формира средно от 23 деца, съответно – 24 в градовете и 19 в селата.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени и заведени на отчет и преминали през детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2016 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 105. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 3.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. са следните:
• 89.5% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 10.5% от общия брой на водените на отчет в ДПС;
• Момчета са 94 (89.5%), а момичета – 11, или 10.5%;
• Учащи са били 90 малолетни и непълнолетни лица, или 85.7%;
• Не учат 3 непълнолетни лица (2.9%);
• Работят 4 непълнолетни лица (3.8%);
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 76 (72.4%) малолетни и непълнолетни.
Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта и в сравнение с 2015 г. намалява с 9.1%.
В област Кюстендил броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет в ДПС за първи път през 2016 г., е 34, или 32.4% от всички водени на отчет лица, като 76.5% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.3%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 30 малолетни и непълнолетни лица, или 28.6% от водените на отчет през годината. Поради навършване на 18-годишна възраст са отпаднали 21 лица (70.0%), поради поправяне на поведението – 7 лица (23.3%) , а 2 лица (6.7%) – на други основания.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2017 г. намаляват с 0.8% спрямо края на декември 2016 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.5 и 13.0%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.4% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 0.9% (до 21.8 хиляди).
В края на март 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 1 505, или с 4.9% по-малко в сравнение с края на март 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Финансови и застрахователни дейности“.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 5.7%, като достига 720 лева. Най-голямо увеличение има в „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 39.1% и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 24.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Образование” – с 5.7% и „Административни и спомагателни дейности”- с 4.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 803 лв., а за частния – 692 лева.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 6.4%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Други дейности” и „Финансови и застрахователни дейности“.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 7.6%, а в частния сектор – с 5.8%.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.7 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.7 години. Тя варира от 72.6 години в област Видин и област Монтана до 76.3 години в област София (столица) и 76.4 години в област Кърджали.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 70.3 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 77.3 години.
За девет години в периода между 2008 и 2016 г. средната продължителност на живота на населението в областта е нараснала с 0.7 години. При жените тя се увеличила с 0.5 години, а при мъжете – с 0.8 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години). За област Кюстендил тази разлика е 7.1 години.