Териториални статистически бюра

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 131.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.6%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 59.8 млн. лв., което е с 21.2% по-малко от 2016 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 40.2 млн. лв., или с 6.9% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 75.9% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. със 7.2 процентни пункта. Следващ по обем на направените инвестиции в ДМА е секторът „Селско, горско и рибно стопанство“ – 10.8 млн. лв.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2017 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 410, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2016 г. броят на наетите намаляват с 831 души или с 2.7%. Намаление на наетите лица е регистрирано в седем икономически дейности – най-значимо в „Добивна промишленост” (37.5%) и „Държавно управление” (3.7%). Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Професионални дейности и научни изследвания“ (19.7%), „Строителство“ (9.5%) и „Култура, спорт и развлечения” (7.1%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.7 и 12.0%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 739.5 хил. и Пловдив – 220.6 хил., а най-малък в областите Силистра – 21.1 хил. и Видин – 16.5 хиляди.

В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2017 г. е 8 642 лв. (фиг. 1), при 12 448 лв. средно за страната.

 По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 730 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 1.4% повече в сравнение с 2016 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 353 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 309, а на средните (от 50 до 249 заети) е 61. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 7.

Произведената продукция в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 1 303 млн. лв., като е отчетен ръст от 7.8% спрямо 2016 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 422 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 46.7% от произведената продукция и  45.0% от добавената стойност по факторни разходи за областта.

PDF файл

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 59.8% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 72.1% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира спад от 5.8 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2008-2018 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от два пъти (фиг. 1).
През 2018 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите София, Кюстендил, Видин и Ямбол, а с най-висок – Кърджали, София (столица), Варна, Добрич, Сливен и Пловдив (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 27-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 47.5% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано намаление от 4.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 48.1 и 46.9%.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2018 г. намаляват с 2.7% спрямо края на юни 2018 г., като достигат 28.4 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.4 и 14.6%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 1.3% (до 7.2 хил.), а в частния сектор с 3.2% (до 21.2 хиляди).
В края на септември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 2.2% по-малко в сравнение с края на септември 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Добивна промишленост”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на септември 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство”, „Други дейности” и „Транспорт, складиране и пощи”.
През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 783 лв. и намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 0.8%. Най-голямо намаление има в „Култура,спорт и развлечения” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата са „Селско, горско и рибно стопанство” и „Финансови и застрахователни дейности”.
Средната брутна месечна работна заплата в област Кюстендил през третото тримесечие на 2018 г. за обществения сектор е 905 лв., а за частния – 741 лева.

PDF файл

През третото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 22 жилищни сгради с 38 жилища в тях и 4 302 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 27 други сгради с 6 511 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават със 100.0%, жилищата в тях – с 245.5%, а общата им застроена площ – със 132.3%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 92.9%, докато общата им застроена площ бележи спад с 34.3% (Фиг. 1).
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличава със 120.0%, жилищата в тях – с 245.5%, а разгънатата им застроена площ – със 78.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 30.8%, а разгънатата им застроена площ – с 33.6%.
През третото тримесечие на 2018 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 296, Пловдив – 239, Варна – 152, Бургас – 151 и София – 125. По този показател област Кюстендил се нарежда на 17-то място сред 28-те области в страната.
През третото тримесечие на 2018 г. в област Кюстендил е започнал строежът на 7 жилищни сгради с по едно жилище в тях и 1 168 кв. м обща застроена площ и на 5 други сгради с 454 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 22.2%, а общата им застроена площ – с 52.5%. При започнатите други сгради също се наблюдава понижение с 44.4%, а при разгънатата им застроена площ – с 96.1%.

PDF файл

През 2017 г. на територията на област Кюстендил са регистрирани 99 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с пострадали, вследствие на които са загинали 10 лица и са ранени 118 души. В сравнение с 2016 г. се наблюдава увеличение на ПТП с 3.1%, а на ранените лица – с 2.6%. Регистрирано е увеличение на броя на загиналите лица – с 25.0% (Фиг.1).
От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали през 2017 г. в област Кюстендил е 1.4%, а на ранените и загиналите – съответно 1.4 и 1.5%.
Броят на ПТП по вина на водачите на пътни превозни средства (ППС) е 90, или 90.9% от общия брой за областта. От тях 6, или 6.7% са причинени от водачи, управлявали ППС, чиято собственост е фирмена. Броят на пътнотранспортните произшествия по вина на водачи на лични превозни средства е 84, или 93.3%.
През 2017 г. в областта всички загинали лица при ПТП са по вина на водачите на лични ППС.
В област Кюстендил броят на пътнотранспортните произшествия е най-голям през месец август – 13, или 13.1% от общия брой ПТП. Най-малък брой ПТП има през месеците януари и февруари 2017 г. – по 5 броя. През месеците юли и декември ранените лица са най-много – съответно 15 и 14, или 12.7 и 11.9% от общия брой за годината. По 3 загинали лица има през месеците януари и април, а през месеците март и септември – по 2.

PDF файл

През август 2018 г. в област Кюстендил са функционирали 87 места за настаняване с над 10 легла, от които 39 са хотели и 48 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 366, а на леглата 3 288. В сравнение с август 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 17.6%, а на леглата в тях – с 6.3%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2018 г., е 25 935, или с 2.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Над 86% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2018 г. в област Кюстендил намаляват с 0.9% в сравнение със същия месец на 2017 г. и достигат 15 600. От всички пренощували лица над 85% са български граждани. Българските граждани, нощували в местата за настаняване през август 2018 г., са реализирали средно по 1.7 нощувки, а пренощувалите чужденци – средно по 1.6 нощувки. През този месец от всички пренощували лица 69.3% са предпочели да отседнат в хотели в областта.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през август 2018 г. са граждани на Израел – 16.6%, Франция – 11.9%, Испания – 10.4%. бившата югославска република Македония – 7.7%, Германия – 6.1%, Италия – 5.5%, Руска федерация – 4.9%, Румъния – 3.8%, и Гърция – 3.6%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през август 2018 г. е 25.4%, като спрямо август 2017 г. намалява с 2.2 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 27.8%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 22.2%.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Кюстендил се състои от 58 225 сгради или с 13 повече в сравнение с 2016 година. Жилищата в тях са 86 806. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.
Стоманобетонните и панелните сгради са 1 295 с 12 528 жилища в тях, тухлените – 48 939 с 66 210 жилища, а 8 068 жилища се намират в 7 991 сгради с друга конструкция. В градовете 25.7% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 72.8% – в тухлени и 1.5% в други сгради. В селата 80.2% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.1% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 1.7% в стоманобетонни и панелни сгради.
Преобладаващата част от жилищата са с две и три стаи – 66.5% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с четири стаи – 15.1%, жилищата с пет и повече стаи – 11.1%, а едностайните са 7.3%.
Както в градовете, така и в селата най-висок е относителният дял на жилищата с две и три стаи, съответно 69.6 и 63.1%. По-голямата част от всички едностайни жилища са в градовете – 67.3%, а многостайните с четири и повече стаи (57.2%) – в селата (фиг. 2).