През 2019 г. линията на бедност в област Добрич e 417.9 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 43.1 хил. лица, или 25.1% от населението на областта. В страната линията на бедност през 2019 г. e 413.1 лв. средно месечно на лице от домакинство, като под прага на бедност са били 1 586.2 хил. лица, или 22.6% от населението на страната.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2019 г. в област Шумен възлизат на 114.3 млн. евро, което е с 2.5% по-малко в сравнение с 2018 година. През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 96.5 млн. евро, или с 2.4% по-малко спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 4.0 млн. евро.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2019 г. възлизат на 187.0 млн. евро по текущи цени, което е с 6.1% по-малко в сравнение с 2018 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.7% и съответно 1.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.
През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 108.9 млн. евро, или с 14.7% по-малко в сравнение с предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ е секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 77.0 млн. евро, което е с 5.6% повече в сравнение с 2018 година.
И през 2019 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Перник – 155.0 млн. евро, или 82.9% от общия обем. Спрямо 2018 г. относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 3.8 процентни пункта.
Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2019 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 28 183, което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2018 г. броят на наетите намаляват с 836 души или с 2.9%. Намаление на наетите лица е регистрирано в девет икономически дейности – най-значимо в процентно изражение е в „Добивна промишленост” и „Професионални дейности и научни изследвания”. Увеличение се наблюдава в десет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (34.2%)
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.1 и 13.1%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 768.5 хил. и Пловдив – 222.2 хил., а най-малък в областите Силистра – 20.9 хил. и Видин – 15.7 хиляди.
Обобщените резултати от годишния отчет по труда на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор през 2019 г. показват, че средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Ямбол е 29 046 души, което представлява 1.3% от общо наетите в страната.
По окончателни данни на Националния статистически институт за 2019 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 12 080 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Хасково, или с 1.8% повече от 2018 г.
Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял от всички предприятия – 93.7%. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.3%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от общия брой предприятия.
С най-висок относителен дял на предприятията за 2019 г. е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 43.7% от общия брой на отчетените предприятия, следван от сектори „Преработваща промишленост“ – 11.1% и „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 6.8%. Крайният финансов резултат на предприятията в областта за 2019 г. е печалба в размер на 264 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 9 157, със загуба – 1 752 , а с нулев финансов резултат – 1 171.
По окончателни данни на Националния статистически институт за 2019 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Враца, са 6 021, или с 0.1% повече в сравнение с 2018 година. Най-голямо е увеличението в сектор „Култура, спорт и развлечение” – 34.0% и сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – 19.1%, а най-голям спад е регистриран в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 10.0% и сектор „Образование” – 4.2%.
С най-висок относителен дял за 2019 г. в област Враца е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 40.9% от общия брой на отчетените предприятия. Следват сектори „Селско, горско и рибно стопанство” – 8.6% и „Преработваща промишленост” – 7.8%.
Микропредприятията ( до 9 заети) са най-много – 5 586, или 92.8% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 356. Делът им в общия брой на нефинансовите предприятия е 5.9%. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 72, или 1.2% от общия брой. Големите предприятия (над 250 заети) са 7 и делът им в общия брой остава непроменен – 0.1%.
Най-голям е броят на нефинансовите предприятия в общините Враца (3 360) и Бяла Слатина (654), или съответно 55.8% и 10.9% от общия брой за областта, а най-малък – в община Хайредин – 90 предприятия.
Броят на нефинансовите предприятия, приключили 2019 г. с печалба, е 4 458, със загуба – 967, а с нулев финансов резултат – 596.