През февруари 2021 г. в област Добрич са функционирали 29 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1.1 хил., а на леглата – 2.4 хиляди. В сравнение с февруари 2020 г. общият брой на местата за настаняване, стаите и леглата в тях намаляват съответно с 27.5, 31.4 и 31.0%.
През февруари 2021 г. в областта са функционирали 176 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.7 хил., а на леглата – 9.1 хиляди. В сравнение с февруари 2020 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 12.4%, а леглата в тях – с 13.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 61.0 хил., или с 30.5% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 57.0 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 4.0 хил. – от чужденци.
В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 53.4% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 44.9%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 24.2% от нощувките на чужденци и 28.4% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 22.4 и 26.7%.
В област Бургас ще бъдат анкетирани 306 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Бургас изследването ще се проведе в градовете: Айтос, Бургас, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Свети Влас, Созопол Средец, Царево, както и в селата: Брястовец, Габерово, Детелина, Добромир, Росен, Руен, Рупча, Тънково, Черни връх, Чубра и Чукарка.
В област Ямбол ще бъдат анкетирани 90 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години. В област Ямбол изследването ще се проведе в градовете: Елхово, Стралджа и Ямбол, както и в селата: Безмер, Богорово, Голямо Крушево, Гълъбинци, Завой и Зимница.
През 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Търговище са 44.3 хил., или 63.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 3.9 процентни пункта.
В област Стара Загора изследването ще се проведе в градовете: Гурково, Гълъбово, Казанлък, Крън, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Раднево, Стара Загора и Чирпан, както и в селата: Априлово, Братя Даскалови, Ветрен, Винарово, Габарево, Горно Ново село, Горно Сахране,
Горно Черковище, Еленино, Загоре, Зимница, Конаре, Могила, Мъдрец, Ново село, Оряховица, Осетеново, Подслон, Полски градец, Разделна, Розово, Спасово, Старозагорски бани, Сърнево, Трънково, Хан Аспарухово, Черганово, Шейново и Юлиево.
В област Плевен през 2020 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени
години са 96.8 хил., или 69.4% от населението на същата възраст. В сравнение с 2019 г.
коефициентът на икономическа активност в област Плевен (15 – 64 навършени години) се увеличава
с 0.6 процентни пункта.
През 2020 г. в област Добрич икономически активните лица са 78.3 хил., а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 53.4% при 55.5% общо за страната. Коефициентът на икономическа активност е съответно 63.8% за мъжете и 43.7% за жените. По брой на икономически активните лица област Добрич е на петнадесето място, а по коефициент на икономическа активност – на четиринадесето място. С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) – 62.2%. В сравнение с 2019 г. коефициентът на икономическа активност в област Добрич през 2020 г. намалява с 2.1 процентни пункта.
Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Благоевград през 2019 г. е 3 139 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 5.1%. Произведеният в областта БВП е 2.6% от общия за страната. На човек от населението се падат 10 329 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 17 170 лв. за страната.
[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:
а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.
б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.
в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).