Териториални статистически бюра

През април 2021 г. в областта са функционирали 202 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.0 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 49.0 хил., като 42.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 6.2 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 44.9%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.6% от нощувките на чужденци и 30.3% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 5.8 и 24.8%.

Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през април 2021 г. е 3.0. Най-много нощувки от чужденци в област Пловдив са реализирани от граждани на Турция – 14.1%, Чехия – 7.0%, Италия – 5.9%, Германия – 5.1%, Румъния – 5.0%, Украйна и Русия – по 4.2%.

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2020 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 602 сгради или с 53 повече в сравнение с 2019 година. Жилищата в тях са 123 645. В градовете се намират 66.7% от всички жилища в областта, а в селата – 33.3%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 614 с 31 071 жилища в тях, тухлените сгради – 55 025 със 77 500 жилища, а 15 074 жилища се намират в 14 963 сгради с друга конструкция. В градовете 36.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.3% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.3% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.9%, а най-нисък след 2011 г. и до 1918 – 1.0%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.8%, а в селата с три  и четири стаи са 61.9%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9. Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 553 при средно за страната 576.

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Добрич през първото тримесечие на 2021 г. е 35, а новопостроените жилища в тях са 56. Спрямо първото тримесечие на 2020 г. сградите са с 10 повече, или с 40.0%, а жилищата в тях нарастват с 31, или със 124.0%.

През 2020 г. линията на бедност в област Варна e 480.00 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 451.00 лв. за страната. При този размер на линията под прага на бедност за област Варна са били 24.0% от населението на областта, при 23.8% от населението на страната. Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям със 7.3 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 27.5 и 20.2%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 8.8%, а относителният дял на бедното население се увеличава с 2.9 процентни пункта.

През учебната 2020/2021 година в област Шумен функционират 97 детски градини. Броят на децата, настанени в детските градини, е 4 927 (2 586 момчета и 2 341 момичета), което е с 99 деца (2.0%) по-малко в сравнение с предходната учебна година. Броят на местата в детските градини е 7 304, като на 100 деца се падат 148 места. В градовете от областта броят на детските градини е 29, с 3 945 места, като в тях са настанени 3 511 деца, или на 100 деца се падат 112 места. В селата на областта броят на детските градини е 68, с 3 359 места, а настанените деца са 1 416, като на 100 деца се падат 237 места.

Към 31.12.2020 г. в област Сливен действат 6 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През 2020 г. в област Плевен са регистрирани 1 937 родени деца, като от тях 1 923 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 79 деца, или с 3.9%.

Коефициентът на обща раждаемост¹ през 2020 г. намалява с 0.2‰ спрямо 2019 г. и е 8.2‰. С най-висок коефициент на раждаемост са общините Долни Дъбник (11.1‰) и Долна Митрополия (10.6‰), а с най-нисък – Левски (6.8‰) и Белене (4.2‰).

Броят на живородените момчета (988) е с 53 по-голям от този на живородените момичета (935), или на 1 000 живородени момчета се падат 946 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 1 203 и 720 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.0‰, а в селата – 9.2‰. През 2020 г. тези коефициенти са били съответно 7.7 и 9.1‰.

Тоталният коефициент на плодовитост² е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.76. За сравнение, през 2019 г. той е бил 1.81 деца.

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

• През учебната 2020/2021 година в детски градини са записани 10 784 деца, или с 1.0% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2019 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 268 и 875 ученици.
• През учебната 2020/2021 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър“ и „магистър“ е 8 879.

През първото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Плевен е 87.9 хил., от които 46.2 хил. са мъже, а 41.7 хил. са жени.

 Коефициентът на заетост в областта през първото тримесечие на 2021 г. е 44.1% (при 51.4% за страната), съответно 48.5% за мъжете и 40.1% за жените. По брой на заетите лица област Плевен е на дванадесето място в страната, а по коефициент на заетост- на двадесето място.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Бургас, изчислена за периода 2018 – 2020 г. е 75.0 години, като спрямо предходния период (2017 – 2019 г.) намалява с 0.2 години.