Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово
и служебно правоотношение в област Видин към края на септември 2022 г. се увеличават с 0.7%
спрямо края на юни 2022 г., като достигат до 16.3 хиляди.
Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор се
увеличават с 2.6% (до 7.1 хил.), а в частния сектор намаляват 0.6% (до 9.2 хиляди).

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Враца е 63.1 хил., от които 34.4 хил. са мъже, а 28.8 хил. жени. Коефициентът на заетост в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 48.5% (при 55.4% за страната). Той е съответно 54.9% за мъжете и 42.7% за жените. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 4.7 процентни пункта, като при мъжете увеличението е с 3.8 процентни пункта, а при жените – с 5.8 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово или служебно правоотношение в област Плевен към края на септември 2022 г. намаляват с 0.2% спрямо края на юни 2022 г. и са 57.6 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа”, „Образование” и  “Селско, горско и рибно стопанство“. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”.

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Добрич е 77.4 хил., от които 40.2 хил. са мъже, а 37.2 хил. са жени. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 6.6%.

Коефициентът на заетост в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 54.2% (при 55.4% за страната), съответно 58.9% за мъжете и 49.9% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. този коефициент е по-висок с 4.2 процентни пункта, като при мъжете увеличението е с 2.9 процентни пункта, а при жените – с 5.3 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч към края на септември  2022 г. намаляват с 0.6% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 31.4 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите  по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 38.1%, „Търговия, ремонт на автомобили мотоциклети“- 11.9%, и „Образование“ – 8.8%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ловеч са с 0.4 хил. или с 1.4% повече в сравнение със съшия период на предходната година.

През септември 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 97 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 446 стаи и 3 424 легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 36.6%, а на леглата в тях – с 22.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 18 157, или с 19.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 655 нощувки, а българските – 16 502.

През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 30 жилищни сгради с 32 жилищa в тях и 4 866 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 22 други сгради със 7 809 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 14.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 43.9 и 36.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 22.2% повече, а общата им застроена площ – със 125.0%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 3.2%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно с 13.5 и 22.9%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 40.5%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 14.2%.

През септември 2022 г. в Софийска област са функционирали 87 места за настаняване с общо 6 191 броя легла. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 1.1%.

Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди се е увеличил с 6.3%, но е намалял този от категория 3 звезди – с 4.0% и от категория 4 и 5 звезди – с 20.0%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2022 г. намаляват спрямо края на юни2022 г. с 2.3% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.2 и 13.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  намаляват с 2.9% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 5.7% (до 19.0 хиляди).

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 5.0%  в сравнение с края на септември 2021 година.

         През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2022 г. с 3.1%, като достига 1 161 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 513 лв., а за частния – 1 032 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 13.9%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.0%, а в частния – с 14.0%.