Териториални статистически бюра

Тенденции в развитието на миграцията

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.

От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.

Изследването за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в
домакинствата и от лицата се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз, по обща методология, която осигурява международна съпоставимост на резултатите.

През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3.8 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 33.6 процентни пункта.

          В област Пазарджик през 2022 г. са анкетирани 139 обикновени домакинства и 375 лица на възраст между 16 – 74 навършени години, от 16 населени места – седем града и девет села.

Достъп на домакинствата до интернет

            Резултатите от проведеното изследване за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата
показват, че през 2022 г. 85.1% от домакинствата в област Пазарджик имат достъп до интернет в домовете си, като за областта процентът се запазва същият спрямо предходната година.

            През 2022 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област София (столица) (94.7%), а с най-нисък – област Сливен (67.8%). По този показател област Пазарджик заема 19-то място сред всички 28 области в страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2021 г. възлизат на 14 694 млн. евро, което е с 5.1% повече в сравнение с 2020 година.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 534 млн. евро, което е с 8.5% повече в сравнение с 2020 година. Следващ по обем е отрасъл „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“, като ПЧИ възлизат на 2 900 млн. евро, или с 1.9% по-малко спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти“ преките чуждестранни инвестиции са 2 442 млн. евро, или с 0.2% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 2 245 млн. евро, което е с 11.0% повече спрямо 2020 година.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор през 2021 г. показват, че средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора е 98 270 души, което представлява 4.4% от общо наетите в страната.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор през 2021 г. показват, че средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Ямбол е 28 470 души, което представлява 1.3% от общо наетите в страната.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Преброяванията се провеждат веднъж на всеки десет години, за да бъде предоставена детайлна картина на населението и условията, при които живее.

Брой и прираст на населението

Населението на страната към 7 септември 2021 г., според данните от Преброяване 2021, е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете – 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.

Населението на област София (столица) е 1 274 290. Това означава, че на територията на област София (столица) живее 19.5% от населението на страната. Жените са 668 513 (52.5%), а мъжете – 605 777 (47.5%), или на 1000 жени се падат 906 мъже.

В периода между последните две преброявания населението в област София (столица) е намаляло със 17 301 души, или с 1.3% (Приложение, Таблица 1). В страната за този десетгодишен период това е областта с най-малка загуба на население.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2021 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Сливен сочат, че средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 36 040, което представлява 1.6% от общият брой наети в страната.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Стара Загора са 852.6 млн. лв. по текущи цени.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Варна към 31.12.2021 г. възлизат на 1 548.3 млн. евро по текущи цени.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 811.3 млн. евро. Следват сектор „Операции с недвижими имоти“ – 285.9 млн. евро, сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 273.6 млн. евро и сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ – 102.1 млн. евро.