Дейност на местата за настаняване в област Кърджали през юли 2020 година

През юли 2020 г. в област Кърджали са функционирали 43 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 662, а на леглата – 1 314. В сравнение с юли 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 22.9%, а леглата в тях – с 18.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2020 г. е 9 869 и се увеличава със 7.2% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 37.9%, докато броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 24.3%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 51.0%, следвани от Румъния – 11.2%, Република Северна Македония – 9.7% и Нидерландия – 6.7%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2020 г. в област Кърджали са 5 287 и намаляват с 11.3% в сравнение със същия месец на 2019 г. От всички пренощували лица 93.8% са българи, като по-голямата част от тях (58.9%) са нощували в местата за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 330, като 52.1% от тях също са нощували в места за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по 2.3 нощувки.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през юли 2020 година

През юли 2020 г. в областта са функционирали 212 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.3 хил., а на леглата – 10.5 хиляди. В сравнение с юли 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 6.2%, а леглата в тях – с 0.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 70.8 хил., или с 39.0% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 65.0 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 5.8 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 57.1% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 33.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.3% от нощувките на чужденци и 27.0% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.6 и 39.3%.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Хасково през второто тримесечие на 2020 година

През второто тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Хасково е 95.6 хил., от които 53.7 хил. са мъже, а 41.9 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 6.0%, а спрямо второто тримесечие на 2019 г. намалението е с 8.3%. Коефициентът на заетост (за населението на 15 и повече навършени години) в областта през второто тримесечие на 2020 г. е 49.8% (при 52.0% за страната), съответно 57.8% за мъжете и 42.4% за жените. По коефициент на заетост област Хасково е на четиринадесето място сред областите в страната.

През второто тримесечие на 2020 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 93.5 хил., като 52.5 хил. от тях са мъже, а 41.0 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава в сравнение с първото тримесечие на 2020 г. с 5.6%, а в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалението е с 8.4%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 66.7% (при 67.4% за страната), съответно 73.1% за мъжете и 60.0% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2020 г. този коефициент нараства с 3.7 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. намалява с 4.8 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна работна заплата през второто тримесечие на 2020 г. в област Пазарджик

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на юни 2020 г. намаляват с 2.8% спрямо края на март 2020 г., като достигат 58.3 хиляди.

Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.7% (и достигат до 13.5 хиляди), а в частния сектор намаляват с 3.8% (достигат 44.8 хиляди) през второто тримесечие на 2020 година.

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 3.5% или с 2.1 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е 4.7%., а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават съответно с 0.6.

Средната брутна месечна работна заплата за април 2020 г. за област Пазарджик е 1 070 лв., за май – 1 047 лв., и за юни – 1 057 лева.

През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2020 г. с 3.7% и достига 1 058 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 198 лв., а за частния – 1 015 лева.

През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 6.3% в сравнение с второто тримесечие на 2019 година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Хасково през второто тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2020 г. намаляват с 410, или с 0.8% спрямо края на март 2020 г., като достигат 50.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 28.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.0% и „Образование“ с 8.7%.

В края на юни 2020 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1706, или с 3.3% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за април 2020 г. е 929 лв., за май – 983 лв. и за юни – 974 лева.

През второто тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо първото тримесечие на 2020 г. с 0.7%, като достига 962 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 224 лв., а за частния – 866 лева.

Индикатори за бедност и социално включване в област Смолян през 2019 година

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Смолян e 445.60 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 23.2% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 33.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 6.4 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23.2 до 26.8%, или с 3.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или със 17.3 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна заплата в област Пловдив през второто тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2020 г. намаляват с 5.6 хил., или с 2.5% спрямо края на март 2020 г., като достигат 214.6 хиляди. По икономически дейности спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство“ – с 6.5%, „Други дейности“ – с 3.6% и „Образование“ – с 3.5%. Увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Финансови и застрахователни дейности“, „Държавно управление“ и „Култура, спорт и развлечения“. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.8% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.6%.

В края на юни 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 4.3% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 19.4%, „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 14.9% и „Добивна промишленост“ – с 8.5%.

Дейност на местата за настаняване в област Кърджали през юни 2020 година

През юни 2020 г. в област Кърджали са функционирали 39 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 594, а на леглата – 1 180. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 18.2%, а на леглата в тях – с 10.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2020 г. е 4 952 и намалява с 28.7% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди се увеличава с 5.8%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди намалява с 55.7%.

През юни 2020 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 65.4% от общия брой нощувки на чужди граждани и 34.1% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 34.6% и 65.9%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Румъния – 34.6% от всички реализирани нощувки, следвани от Гърция – 19.6%, Турция – 17.8% и Нидерландия – 7.5%.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през юни 2020 година

През юни 2020 г. в областта са функционирали 197 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 10.0 хиляди. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.3%, а леглата в тях – с 2.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 37.7 хил., или с 66.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 35.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 2.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 49.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 33.5%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 40.0% от нощувките на чужденци и 28.0% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 10.5 и 38.5%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през второто тримесечие на 2020 година

През второто тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 244 жилищни сгради с 1 109 жилища в тях и със 127 861 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради с 12 465 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 61 116 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 21.4%, жилищата в тях – с 58.2%, а общата им застроена площ – с 48.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение с 55.6%, но тяхната РЗП намалява с 15.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад със 7.9%, но тяхната РЗП нараства с 24.3%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват със 7.2%, жилищата в тях – с 13.3%, а разгънатата им застроена площ – с 14.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради нараства почти два пъти, а тяхната РЗП – с 28.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 25.6%, а тяхната РЗП – с 32.2%.