Към 31.12.2022 г. в област Пазарджик в състава на 21 от детски градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 614 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта намаляват с 6, или с 1.0%.

В градовете в областта детските ясли са 18 с 558 места, а в селата – 3 с 56 места.

През 2022 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 518 деца. В края на годината за отглеждане и възпитаване   в детски ясли остават 553 деца (табл. 2), от които момчета са 302, а момичета – 251. В сравнение 2021 г. броят на децата в детските ясли намалява с 4.0%.

В разпределението на децата, отглеждани в детските ясли в област Пазарджик, по възраст към 31.12.2022 г. най-голям е делът на децата на възраст от 2 до 3 години – 82.6%, следван от дела на децата от 1 до 2-годишна възраст – 16.3% и на последно място са тези над 3-годишна възраст – 1.1% (Фиг. 1 ).

През февруари 2023 г. в област Пазарджик са функционирали 110 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3 562, а на леглата – 7 482. В сравнение с февруари 2022 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 63, а леглата в тях – с 95.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през февруари 2023 г. е 101 166, или със 140.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 96.8% от тях са осъществени от български граждани и 3.2% – от чужди.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през февруари 2023 г. в област Пазарджик се увеличават със 129.5% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достигат 43 062. От всички пренощували лица – 97.6% са български граждани и са реализирали средно по 2.3 нощувки. Пренощувалите чужди граждани са 1 054 и са реализирали средно по 3.0 нощувки.

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

• През 2022 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 113.8 хил., или 72.7% от населението на същата възраст.

• Общият брой на заетите лица достига 110.9 хил., или 53.0% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 107.6 хиляди.

• Коефициентът на заетост за населението на 15 – 64 навършени години е 68.7% (74.7% за мъжете и  62.5% за жените).

• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години достига 70.2%.

• Броят на безработните лица е 6.2 хиляди.

• Коефициентът на безработица е 5.3%.

• Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 42.7 хил., от които 18.1 хил. са мъже и 24.6 хил. са жени.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години с висше образование е 18.1 хил., със средно – 68.0 хил. и с основно и по-ниско образование – 21.4 хиляди.

Коефициентът на заетост за възрастовата група 15 – 64 навършени години при лицата с висше образование е 88.9%, за лицата със средно образование – 76.2% и за лицата с основно и по-ниско образование – 45.7%.

През март 2023 г. Националният статистически институт започва провеждането на анкетно проучване „Статистика на доходите и условията на живот 2023“.

С Регламент № 1700 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета се определя обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки. Проучването за доходите и условията на живот (SILC) е част от изследванията, включени в регламента, и се отнася до събирането на съпоставима и актуална информация за моментното състояние и динамиката на доходите, както и за нивото и структурата на бедността и социалното изключване на национално и европейско ниво.

Изследването се провежда върху шестгодишен ротационен панел от обикновени домакинства. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на 16 и повече години. Размерът на извадката за всяка година в панела е около 9 200 домакинства, разпределени във всички области на страната.

В периода март-май 2023 г. избраните домакинства ще бъдат посетени от специално обучени анкетьори за провеждане на персонални интервюта и попълване на два въпросника – Въпросник за домакинството и Индивидуален въпросник. Домакинствата са включени в извадката чрез случаен подбор, с който се гарантира представителността на резултатите. При посещенията си в домакинствата анкетьорите ще се легитимират със служебни карти. Екипът на Националния статистически институт призовава членовете на домакинствата, попаднали в извадки на посочените изследвания, да съдействат на анкетьорите в тяхната работа, като им отделят време за провеждане на интервютата.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. местните администрации на територията на област Пазарджик са издали разрешителни за строеж на69 жилищни сгради със 140 жилища в тях и
16 351 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 61 други сгради с 23 628 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 16.9%, броят на жилищата в тях – с 4.8%, както и общата им застроена площ – с 19.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 1.6%, както и разгърната им застроена площ – с 10.4%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 13.8%, разгънатата им застроена площ – с 3.8%, но жилищата в тях се увеличават с 10.2%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради се наблюдава спад както на броя им – с 22.8%, така и при разгънатата им застроена площ – със 72.9%.

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 321, Пловдив – 290, Бургас – 261, София – 207, и Варна – 146. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 5 106, Пловдив – 1 677, Варна – 948, Бургас – 679, и София – 269.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Пазарджик е започнал строежът на 40 жилищни сгради със 108 жилища в тях и с 13 712 кв. м обща застроена площ и на 50 други сгради с 21 307 кв. м РЗП.

Изследването за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в
домакинствата и от лицата се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз, по обща методология, която осигурява международна съпоставимост на резултатите.

През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, което е с 3.8 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 33.6 процентни пункта.

          В област Пазарджик през 2022 г. са анкетирани 139 обикновени домакинства и 375 лица на възраст между 16 – 74 навършени години, от 16 населени места – седем града и девет села.

Достъп на домакинствата до интернет

            Резултатите от проведеното изследване за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата
показват, че през 2022 г. 85.1% от домакинствата в област Пазарджик имат достъп до интернет в домовете си, като за областта процентът се запазва същият спрямо предходната година.

            През 2022 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област София (столица) (94.7%), а с най-нисък – област Сливен (67.8%). По този показател област Пазарджик заема 19-то място сред всички 28 области в страната.

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по      темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот,  дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 99 199 (48.2%), следвани от много добро – 49 661 (24.1%), и задоволително – 39 027 (19.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 298 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 6 024, или 2.9% от отговорилите лица.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение; 
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик броят на лицата с висше образование е 36 387, или всеки шести (16.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 4.5 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 20.4%, а на мъжете – 13.1%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 5.4 и 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 21.7%, то в селата е 9.2%.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).

В област Пазарджик най-висок е относителният дял на висшистите в общините Пазарджик (21.0%), Пещера (17.5%) и Панагюрище (17.0%), а най-нисък в Лесичово (7.9%), Ракитово (8.6%) и Сърница (10.8%).

През август 2022 г. по време на продължаващата епидемична обстановка в страната в област Пазарджик са функционирали 90 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 3 282, а на леглата – 6 961. В сравнение с август 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 69.8%, а на леглата в тях – с 61.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2022 г. е 127 426, или с 65.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 94.0% от тях са осъществени от български граждани и 6.0% – от чужди.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел – 29.8%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през август 2022 г. в област Пазарджик се увеличават с 59.4% в сравнение със същия месец на 2021 г. и достигат 40 783. От всички пренощували лица 95.3% са българи и са реализирали средно по 3.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 1 905 и са реализирали средно по 4.0 нощувки.