През юни 2020 г. в областта са функционирали 197 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.1 хил., а на леглата – 10.0 хиляди. В сравнение с юни 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 11.3%, а леглата в тях – с 2.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 37.7 хил., или с 66.8% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 35.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 2.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 49.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 33.5%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 40.0% от нощувките на чужденци и 28.0% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 10.5 и 38.5%.

През второто тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 244 жилищни сгради с 1 109 жилища в тях и със 127 861 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради с 12 465 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 61 116 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 21.4%, жилищата в тях – с 58.2%, а общата им застроена площ – с 48.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение с 55.6%, но тяхната РЗП намалява с 15.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад със 7.9%, но тяхната РЗП нараства с 24.3%.

В сравнение с второто тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват със 7.2%, жилищата в тях – с 13.3%, а разгънатата им застроена площ – с 14.7%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради нараства почти два пъти, а тяхната РЗП – с 28.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 25.6%, а тяхната РЗП – с 32.2%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2019 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 101 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 61 с 41 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 38 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.6% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2019 г. има 5 специализирани болница с 219 легла.

В края на 2019 г. заведенията за извънболнична помощ са 61 с 41 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2018 г. броят на тези заведенията намалява с едно.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 17 с 31 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения с 10 легла.

В края на годината в областта функционират 42 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. тези заведения в областта са 5 с 38 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла общо за страната в края на 2019 г. е 776.8 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол  (385.2) и Видин (404.4) (фиг. 1).

През май 2020 г. в областта са функционирали 110 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 2.5 хил., а на леглата – 5.0 хиляди. В сравнение с май 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 47.9%, а леглата в тях – с 49.8%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 8.5 хил., или с 91.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 8.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 18.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 22.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 73.9% от нощувките на чужденци и 34.7% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.9 и 42.5%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Кърджали e 340.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 24.2% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 29.2%, а относителният дял на бедното население – със 7.3 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 24.2 до 29.4%, или с 5.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.2%, или с 19.0 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2019 г. линията на бедност за област Пловдив e 393.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.0% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 6.6%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2019 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 31.0%, или с 10.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.5%, или с 19.5 процентни пункта.

През април 2020 г. в област Кърджали са функционирали 17 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 263, а на леглата – 507. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 52.8%, а на леглата в тях – с 56.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2020 г. е 539 и намалява с 90.3% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди намалява с 84.1%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 96.8%.

През април 2020 г. в местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 84.2% от общия брой нощувки на български граждани, а в тези с 3 звезди – 15.8%. Няма реализирани нощувки от чужди граждани.

През април 2020 г. в областта са функционирали 48 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 1.3 хил., а на леглата – 2.3 хиляди. В сравнение с април 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява със 76.5%, а леглата в тях – със 76.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 2.8 хил., като 2.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 0.1 хил. – от чужденци.

В местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 64.0% от общия брой нощувки на български граждани, докато от чужденци те са 12.1.0%.

Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през април 2020 г. е 1.5. Най-много чужденци, посетили област Пловдив, са граждани на Украйна – 51.5%, Турция – 25.0% и Австрия – 10.3% от всички пренощували чужденци в областта.

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 549 сгради или с 80 повече в сравнение с 2018 година. Жилищата в тях са 123 471. В градовете се намират 66.7% от всички жилища в областта, а в селата – 33.3%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 611 с 31 034 жилища в тях, тухлените сгради – 54 950 със 77 341 жилища, а 14 988 жилища се намират в 15 096 сгради с друга конструкция. В градовете 36.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.3% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.3% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.9%, а най-нисък след 2011 г. – 0.8%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.7%, а в селата с три  и четири стаи са 61.8%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9.

Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 548 при средно за страната 571.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 706 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 6.7‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 5.2‰, а в селата – минус 9.2‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.5‰, и Кюстендил – минус 13.2‰.

В област Пазарджик само община Сърница е с положителен естествен прираст 0.6‰, останалите единадесет общини са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Велинград (-3.2‰) и  Ракитово (-3.6‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Белово – минус 18.8‰, следвана от общините Брацигово (-15.2‰) и Лесичево (-14.7‰). Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 997 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.