Наети лица и средна брутна заплата в област Хасково през първото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2020 г. намаляват с 478, или с 0.9% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 50.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 29.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.4% и „Образование“ с 8.8%.

В края на март 2020 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1766, или с 3.5% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2020 г. е 953 лв., за февруари – 972 лв. и за март – 941 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 1.6%, като достига 955 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 171 лв., а за частния – 882 лева.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кърджали през първото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2020 г. намаляват с 0.6 хил., или с 2.0% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 29.6 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор бележат увеличение с 1.8% (до 8.8 хиляди), докато в частния сектор имаме намаление с 3.5% и достигат до 20.8 хиляди.

В края на март 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 4.4%. В сравнение с края на март 2019 г. наетите в обществения сектор намаляват с 0.5% (или с 41 човека), а в частния сектор – с 5.9% (или с 1.3 хил.).

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава с 4.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. и достига 1 019 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 126 лв., а за частния – 973 лева. През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 14.0% в сравнение със същия период на предходната година.

Наети лица и средна брутна работна заплата през първото тримесечие на 2020 г. в област Пазарджик

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2020 г. се увеличават с 0.1% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 59.9 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.0% (и достигат до 13.4 хиляди), а в частния сектор намаляват с 0.7% (достигат 46.5 хиляди) през първото тримесечие на 2020 година.

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 0.3% или с 0.2 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е 0.5%, а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават съответно с 0.5%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2020 г. за област Пазарджик е 1 028 лв., за февруари – 1 032 лв., и за март – 999 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.8% и достига 1 020 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1163 лв., а за частния – 979 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 8.5% в сравнение с първото тримесечие на 2019 година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Пловдив през първото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2020 г. намаляват с 0.9 хил., или с 0.4% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 220.3 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 13.3% и „Финансови и застрахователни дейности“ – със 7.0%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 25.9%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 12.4% и „Административни и спомагателни дейности“ – със 7.1%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.1%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.9% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.5%.

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.0% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 23.9%, „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 16.4% и „Административни и спомагателни дейности“ – с 6.6%.

Дейност на местата за настаняване в област Пловдив през март 2020 година

През март 2020 г. в областта са функционирали 175 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.6 хиляди. В сравнение с март 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 10.7%, но леглата в тях се увеличават с 0.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 30.7 хил., или с 59.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 26.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 4.5 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 43.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.1% от нощувките на чужденци и 28.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 10.4 и 28.9%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през първото тримесечие на 2020 година

През първото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 201 жилищни сгради със 701 жилища в тях и с      85 995 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради с 14 688 кв. м РЗП и на 101 други сгради с 49 182 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 23.0%, жилищата в тях – с 27.6%, а общата им застроена площ – с 29.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение с 80.0%, а тяхната РЗП е над два пъти повече. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад със 17.2%, а тяхната РЗП – с 53.0%.

В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 8.6%, жилищата в тях – с 49.5%, а разгънатата им застроена площ – с 50.8%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради нараства два пъти, а тяхната РЗП е над шест пъти повече. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 12.2%, а тяхната РЗП – с 49.3%.

Население в област Пазарджик през 2019 година

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на област Пазарджик е 252 776 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 2 703 души, или с 1.1% (за 2018 г. е било 255 479).

Мъжете са 123 715 (48.9%), а жените 129 061 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 043 жени.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 708, или 20.9% от населението в областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.6%, а на мъжете -17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.2%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 38 259, или 15.1% от общия брой на населението в област Пазарджик. За страната този показател е 14.4%.

Раждаемост и смъртност в област Пазарджик през 2019 година

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През 2019 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 323 родени деца, като от тях 2 310 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 104 деца (за 2018 г. броят на живородените е 2 414 деца), или с 4.3%.

Броят на живородените момчета (1 193) е със 76 по-голям от този на живородените момичета (1 117), или на 1 000 живородени момчета се падат 936 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост през 2019 г. е 9.1 ‰, а през предходните 2018 и 2017 г. той е бил съответно 9.4 и 9.0‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 464 и 846 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 9.0‰ в селата. През 2018 г. тези коефициенти са били съответно 9.5 и 9.3‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, и София (столица) – 9.8‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.2‰, и Видин – 6.5‰.

Демографски процеси в област Смолян през 2019 година

Демографската картина на област Смолян през 2019 г. показва, че населението намалява и застарява, намалява абсолютният брой на живородените, намалява броят на умрелите лица, както и коефициентът на обща смъртност, увеличава се броят на изселените и заселените. Нараства броят на сключените граждански бракове. Намалява броят на бракоразводите.

Към 31 декември 2019 г. населението на област Смолян е 103 532 души, което представлява 1.5% от населението на страната и нарежда областта на 27 място, като след нея е само област Видин. В сравнение с 2018 г. населението на областта е намаляло с 1 889 души, или с 1.8%.

Мъжете са 49 930 (48.2%), а жените – 53 602 (51.8%), т.е. на 1 000 мъже се падат 1 074 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 25 620, или 24.7% от населението на областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.9 процентни пункта, а спрямо 2009 г. увеличението е със 8.1 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.9%, а на мъжете – 20.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Баните (37.5%), Чепеларе (28.8%), Девин (26.7%) и Неделино (25.5%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Доспат – 20.2%, Рудозем – 20.9% и Мадан – 22.3%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 11 858, или 11.5% от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този показател не е променен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Рудозем – 14.0%, Доспат и Мадан – 12.2% и Смолян – 12.0% от населението на общината. Най-нисък е този дял в община Баните – 6.0%.

Население и демографски процеси в област Пловдив през 2019 година

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.

Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата смъртност.

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да се отчетат положителния механичен прираст и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.

1. Основни тенденции в броя и структурите на населението

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2019 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 666 801 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 1 533 души, или с 0.2%.

В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083 жени.

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 505 158 души, или 75.8% от населението на областта, а в селата – 161 643 души (24.2%).

Към края на 2019 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 – села. В 21, или в 9.9% от населените места живеят от 1 до 50 души.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

Към 31.12.2019 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 21.0% (139 759) от населението на областта. В сравнение с 2018 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.2 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.5%, а на мъжете – 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 14.8% (98 568) от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.2 процентни пункта.