През август 2019 г. в област Кърджали са функционирали 34 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 540, а на леглата – 1 092. В сравнение с август 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 3.0%, а на леглата в тях – с 2.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през август 2019 г. е 9 999 и нараства с 24.8% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 50.9%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 4.0%.

През август 2019 г. в местата за настаняване с 3 звезди са реализирани 49.2% от общия брой нощувки на чужди граждани и 45.6% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 50.8 и 54.4%. Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 41.6% от всички реализирани нощувки, следвани от Гърция и Румъния – по 7.2%, Германия – 6.1% и Израел – 4.2%.

През август 2019 г. в областта са функционирали 218 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.3 хил., а на леглата – 10.3 хиляди. В сравнение с август 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 8.5%, а леглата в тях – със 7.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на  125.9 хил., или с 12.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 81.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 44.5 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 57.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 26.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.9% от нощувките на чужденци и 39.2% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 6.9 и 34.8%.

През второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Смолян е 45.8 хил., от които 22.7 хил. са мъже, а 23.1 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица намалява с 2.1%, а спрямо второто тримесечие на 2018 г. – с 3.4%.

През второто тримесечие на 2019 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 43.7 хил., като 21.6 хил. от тях са мъже, а 22.2 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява в сравнение с първото тримесечие на 2019 г. с 4.0%, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. – с 4.8%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 64.6%, съответно 62.5% за мъжете и 66.8% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. този коефициент намалява с 2.4 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г.  – с 1.3 процентни пункта.

През 2018 г. в област Смолян са регистрирани 399 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали. Спрямо предходната година броят им намалява с 16.5%. ПТП с пострадали са 87, вследствие на тях леко ранени са 90 души, тежко ранени – 24, а 5 лица са загинали. В сравнение с 2017 г. броят на ПТП с пострадали намалява с 3.3%, леко ранените нарастват с 8.4%, а тежко ранените лица – с 4.3%. Броят на загиналите намалява с 28.6% (фиг. 1).

По брой на тежките катастрофи (с пострадали) област Смолян заема 22-ро място в страната, като по-голяма част от пътнотранспортните произшествия през 2018 г. са регистрирани в границите на населените места – 50 на брой, или 57.5% от всички произшествия с пострадали в областта.

От общо пострадалите участници в движението най-много са водачите на моторни превозни средства – 54 или 47.4%. Ранените пътници и пешеходци са с относителни дялове съответно 36.0 и 16.7%.

39 от ранените водачи са управлявали лек автомобил, 5 – товарен автомобил, 1 – влекач с полуремарке, 1 – специален автомобил, 4 – мотоциклет, 1 – мотопед и 3 – велосипед. Загинал е един водач, управлявал мотопед.

В сравнение с предходната година, през 2018 г. няма промяна в броя на ранените деца и младежи до 17 навършени години – 18 лица. Най-голям е броят на ранените на възраст между 15 и 17 навършени години – 9 или 50.0% от всички ранени деца и младежи в областта.

През юли 2019 г. в област Кърджали са функционирали 35 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 547, а на леглата – 1 112. В сравнение с юли 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва същия, а леглата в тях намаляват с 0.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юли 2019 г. е 9 204 и се увеличава с 14.5% в сравнение със същия месец на предходната година. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди нараства с 28.5%, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – с 2.9%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Турция – 49.3%, следвани от Румъния – 6.5%, Германия – 6.2% и Дания – 4.1%.

През юли 2019 г. в областта са функционирали 226 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.4 хил., а на леглата – 10.6 хиляди. В сравнение с юли 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличават с 13.0%, а леглата в тях – с 10.1%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 116.1 хил., или с 0.9% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 76.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 39.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 47.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 26.7%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 45.4% от нощувките на чужденци и 38.8% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.0 и 34.5%.

През второто тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години в област Хасково е 104.3 хил., от които 54.8 хил. са мъже, а 49.4 хил. са жени. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 3.9%, а спрямо второто тримесечие на 2018 г. увеличението е със 7.7%. Коефициентът на заетост (за населението на 15 и повече навършени години) в областта през второто тримесечие на 2019 г. е 53.7% (при 54.7% за страната), съответно 58.3% за мъжете и 49.3% за жените. По коефициент на заетост област Хасково е на десето място сред областите в страната.

През второто тримесечие на 2019 г. заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 102.1 хил., като 54.1 хил. от тях са мъже, а 48.0 хил. са жени. Общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава в сравнение с първото тримесечие на 2019 г. с 2.9%, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. увеличението е със 7.2%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 71.5% (при 70.7% за страната), съответно 73.9% за мъжете и 68.9% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. този коефициент се увеличава с 2.2 процентни пункта, а в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. нараства с 6.2 процентни пункта.

През юни 2019 г. в област Пазарджик са функционирали 55 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 2 020, а на леглата – 4 454. В сравнение с юни 2018 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 1.9%, а на леглата в тях – с 0.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през юни 2019 г. е 49 118, или с 1.7% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 2.8%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди.

През юни 2019 г. в местата за настаняване с 3, 4 и 5 звезди са реализирани 93.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 81.9% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 6.1 и 18.1%.   Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Израел 48.5%, следвани от Република Северна Македония – 7.2%. и Руската федерация – 5.6%.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за област Пазарджик e 238.67 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са 21.8% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 1.9%, докато относителният дял на бедното население нараства с 3.1 процентни пункта (табл.1). 

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.8 до 35.1%, или с 13.3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 50.0%, или с 28.2 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Смолян e 334.00 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 16.8% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 7.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 4.1 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 16.8 до 24.8%, или с 8.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.8%, или с 27.0 процентни пункта.