По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Хасково, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2020 г. намаляват с 478, или с 0.9% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 50.9 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 29.0%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 17.4% и „Образование“ с 8.8%.

В края на март 2020 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1766, или с 3.5% спрямо същия период на предходната година.

Средната брутна месечна работна заплата в област Хасково за януари 2020 г. е 953 лв., за февруари – 972 лв. и за март – 941 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 1.6%, като достига 955 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 171 лв., а за частния – 882 лева.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кърджали към края на март 2020 г. намаляват с 0.6 хил., или с 2.0% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 29.6 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор бележат увеличение с 1.8% (до 8.8 хиляди), докато в частния сектор имаме намаление с 3.5% и достигат до 20.8 хиляди.

В края на март 2020 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намалява с 4.4%. В сравнение с края на март 2019 г. наетите в обществения сектор намаляват с 0.5% (или с 41 човека), а в частния сектор – с 5.9% (или с 1.3 хил.).

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава с 4.2% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. и достига 1 019 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 126 лв., а за частния – 973 лева. През първото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за област Кърджали се увеличава с 14.0% в сравнение със същия период на предходната година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик към края на март 2020 г. се увеличават с 0.1% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 59.9 хиляди.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 3.0% (и достигат до 13.4 хиляди), а в частния сектор намаляват с 0.7% (достигат 46.5 хиляди) през първото тримесечие на 2020 година.

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Пазарджик са с 0.3% или с 0.2 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като намалението на наетите в частния сектор е 0.5%, а в обществения сектор наетите по трудово и служебно правоотношение се увеличават съответно с 0.5%.

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2020 г. за област Пазарджик е 1 028 лв., за февруари – 1 032 лв., и за март – 999 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.8% и достига 1 020 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1163 лв., а за частния – 979 лева.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата за област Пазарджик нараства с 8.5% в сравнение с първото тримесечие на 2019 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март 2020 г. намаляват с 0.9 хил., или с 0.4% спрямо края на декември 2019 г., като достигат 220.3 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 13.3% и „Финансови и застрахователни дейности“ – със 7.0%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 25.9%, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 12.4% и „Административни и спомагателни дейности“ – със 7.1%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 32.1%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.9% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.5%.

В края на март 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 2.0% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – с 23.9%, „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 16.4% и „Административни и спомагателни дейности“ – с 6.6%.

През март 2020 г. в областта са функционирали 175 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.6 хиляди. В сравнение с март 2019 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) намалява с 10.7%, но леглата в тях се увеличават с 0.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 30.7 хил., или с 59.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 26.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 4.5 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.5% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 43.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.1% от нощувките на чужденци и 28.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 10.4 и 28.9%.

През първото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 201 жилищни сгради със 701 жилища в тях и с      85 995 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради с 14 688 кв. м РЗП и на 101 други сгради с 49 182 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 23.0%, жилищата в тях – с 27.6%, а общата им застроена площ – с 29.7%. Броят на разрешителните за строеж на административни сгради бележи увеличение с 80.0%, а тяхната РЗП е над два пъти повече. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад със 17.2%, а тяхната РЗП – с 53.0%.

В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 8.6%, жилищата в тях – с 49.5%, а разгънатата им застроена площ – с 50.8%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради нараства два пъти, а тяхната РЗП е над шест пъти повече. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 12.2%, а тяхната РЗП – с 49.3%.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на област Пазарджик е 252 776 души, което представлява 3.6% от населението на България и нарежда областта на 7-мо място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Благоевград. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 2 703 души, или с 1.1% (за 2018 г. е било 255 479).

Мъжете са 123 715 (48.9%), а жените – 129 061 (51.1%), или на 1 000 мъже се падат 1 043 жени.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 52 708, или 20.9% от населението в областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.6%, а на мъжете -17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.2%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 38 259, или 15.1% от общия брой на населението в област Пазарджик. За страната този показател е 14.4%.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

През 2019 г. в област Пазарджик са регистрирани 2 323 родени деца, като от тях 2 310 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял със 104 деца (за 2018 г. броят на живородените е 2 414 деца), или с 4.3%.

Броят на живородените момчета (1 193) е със 76 по-голям от този на живородените момичета (1 117), или на 1 000 живородени момчета се падат 936 момичета.

Коефициентът на общата раждаемост през 2019 г. е 9.1 ‰, а през предходните 2018 и 2017 г. той е бил съответно 9.4 и 9.0‰. В градовете и селата живородените са съответно 1 464 и 846 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 9.0‰ в селата. През 2018 г. тези коефициенти са били съответно 9.5 и 9.3‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, и София (столица) – 9.8‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.2‰, и Видин – 6.5‰.

Демографската картина на област Смолян през 2019 г. показва, че населението намалява и застарява, намалява абсолютният брой на живородените, намалява броят на умрелите лица, както и коефициентът на обща смъртност, увеличава се броят на изселените и заселените. Нараства броят на сключените граждански бракове. Намалява броят на бракоразводите.

Към 31 декември 2019 г. населението на област Смолян е 103 532 души, което представлява 1.5% от населението на страната и нарежда областта на 27 място, като след нея е само област Видин. В сравнение с 2018 г. населението на областта е намаляло с 1 889 души, или с 1.8%.

Мъжете са 49 930 (48.2%), а жените – 53 602 (51.8%), т.е. на 1 000 мъже се падат 1 074 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 25 620, или 24.7% от населението на областта. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.9 процентни пункта, а спрямо 2009 г. увеличението е със 8.1 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 28.9%, а на мъжете – 20.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в общините Баните (37.5%), Чепеларе (28.8%), Девин (26.7%) и Неделино (25.5%). Най-нисък е делът на възрастното население в общините Доспат – 20.2%, Рудозем – 20.9% и Мадан – 22.3%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 11 858, или 11.5% от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този показател не е променен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в общините Рудозем – 14.0%, Доспат и Мадан – 12.2% и Смолян – 12.0% от населението на общината. Най-нисък е този дял в община Баните – 6.0%.

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.

Текущата демографска ситуация в областта се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата смъртност.

Като положителни тенденции през 2019 г. могат да се отчетат положителния механичен прираст и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.

1. Основни тенденции в броя и структурите на населението

В резултат на демографските и миграционните процеси в края на 2019 г. изчисленото постоянно население на област Пловдив е 666 801 души. В сравнение с предходната година населението е намаляло с 1 533 души, или с 0.2%.

В общия брой на населението жените са повече (52.0%), или на 1000 мъже се падат 1083 жени.

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 505 158 души, или 75.8% от населението на областта, а в селата – 161 643 души (24.2%).

Към края на 2019 г. населените места в област Пловдив са 212, от които 18 са градове и 194 – села. В 21, или в 9.9% от населените места живеят от 1 до 50 души.

Продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

Към 31.12.2019 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 21.0% (139 759) от населението на областта. В сравнение с 2018 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 4.2 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст 65 и повече години е 24.5%, а на мъжете – 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години са 14.8% (98 568) от общия брой на населението. Спрямо 2018 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – се увеличава с 0.2 процентни пункта.