През май 2021 г. в областта са функционирали 222 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.6 хил., а на леглата – 10.9 хиляди.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 80.1 хил., като 72.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 7.4 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 61.0% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 43.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 30.9% от нощувките на чужденци и 30.5% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 8.1 и 26.5%.

Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през май 2021 г. е 2.4. Най-много чужденци, посетили област Пловдив, са граждани на Турция – 16.6%, Франция – 8.4%, Германия – 8.1%, Италия и Румъния – по 6.2%, Гърция – 4.7% и Русия – 4.5% от всички пренощували чужденци в областта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2020 г. линията на бедност за област Кърджали e 402.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.1% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 18.2%, докато относителният дял на бедното население намалява с 3.1 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.1 до 24.8%, или с 3.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 33.8%, или с 12.7 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2020 г. линията на бедност за област Пловдив e 425.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 25.3% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 8.1%, а относителният дял на бедното население нараства с 4.3 процентни пункта (табл. 1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2020 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 25.3 до 31.7%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 16.5 процентни пункта.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2020 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 096 легла в тях.

Заведенията за извънболнична помощ са 62 с 47 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 38 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2020 г. многопрофилните болници в областта са 5 с 802 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.9% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2020 г. има 5 специализирани болница с 214 легла.

В края на 2020 г. заведенията за извънболнична помощ са 62 с 47 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2019 г. броят на тези заведения в областта нараства с едно.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловия фонд на медицинските центрове – 18 с 37 легла. Диагностично-консултативните центрове са 2 заведения с 10 легла.

В края на годината в областта функционират 42 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология. В края на 2020 г. тези заведения в областта са 5 с 38 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла за страната в края на 2020 г. е 783.9 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2019 г. се увеличава със 7.1 пункта (776.8). За област Хасково този показател е 490.1, което е с 1.5 пункта увеличение в сравнение с 2019 г. Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5) (фиг. 1).

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян към края на март 2021 г. намаляват с 5.9% спрямо края на декември 2020 г. и достигат 29.2 хил., като намалението на наетите в частния сектор е с 7.4%, а в обществения сектор с 1.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство”, „Административни и спомагателни дейности”  и „Строителство”. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, „Финансови и застрахователни дейности” и „Професионални дейности и научни изследвания”.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 34.8 и 11.0%.

В края на март 2021 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Смолян са с 3.6% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като в обществения сектор намалението е 1.7%, а в частния сектор – 4.3%.

Средната брутна месечна работна заплата в област Смолян за януари 2021 г. е 1 043 лв., за февруару – 1 053 лв. и за март – 1 080 лева.

През април 2021 г. в област Кърджали са функционирали 54 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 906, а на леглата – 1 805.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2021 г. е 10 209. Броят на нощувките в местата за настаняване с 1 и 2 звезди е 7 388, а броят на нощувките в местата за настаняване с 3 звезди – 2 821.

През април 2021 г. в местата за настаняване с 1 и 2 звезди са реализирани 75.4% от общия брой нощувки на български граждани, а от чужди граждани те са 58.3%, докато в останалите места за настаняване (с 3 звезди) те са съответно 24.6 и 41.7%.

Най-много са реализираните нощувки на чужди граждани от Гърция – 37.3%, следвани от Турция – 31.8% и Литва – 23.1%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване през април 2021 г. в област Кърджали са 4 575. От всички пренощували лица 89.4% са българи, като по-голямата част от тях (72.7%) са нощували в местата за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 485, като 57.7% от тях са нощували в местата за настаняване с 1 и 2 звезди и са реализирали средно по 3.8 нощувки.

През април 2021 г. в областта са функционирали 202 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 5.0 хил., а на леглата – 9.7 хиляди. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 49.0 хил., като 42.8 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 6.2 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 58.6% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 44.9%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.6% от нощувките на чужденци и 30.3% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 5.8 и 24.8%.

Средният брой реализирани нощувки от чужденците във всички места за настаняване в областта през април 2021 г. е 3.0. Най-много нощувки от чужденци в област Пловдив са реализирани от граждани на Турция – 14.1%, Чехия – 7.0%, Италия – 5.9%, Германия – 5.1%, Румъния – 5.0%, Украйна и Русия – по 4.2%.

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2020 г. жилищният фонд в област Хасково се състои от 72 602 сгради или с 53 повече в сравнение с 2019 година. Жилищата в тях са 123 645. В градовете се намират 66.7% от всички жилища в областта, а в селата – 33.3%.

Стоманобетонните и панелните сгради са 2 614 с 31 071 жилища в тях, тухлените сгради – 55 025 със 77 500 жилища, а 15 074 жилища се намират в 14 963 сгради с друга конструкция. В градовете 36.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 59.3% – в тухлени и 3.9% – в други сгради. Същевременно 28.9% от жилищата в селата са в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали), 69.3% в тухлени сгради и само 1.8% в стоманобетонни и панелни сгради.

Най-голям е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. -33.9%, а най-нисък след 2011 г. и до 1918 – 1.0%.

Преобладаващата част от жилищата в градовете са с две и три стаи – 67.8%, а в селата с три  и четири стаи са 61.9%.

Средният брой стаи на едно жилище в селата е 3.5, а в градовете – 2.9. Осигуреността с жилища на 1 000 души от населението в областта е 553 при средно за страната 576.

През 2020 г. се наблюдава намаление на броя на сключените бракове в област Пазарджик. Регистрираните юридически бракове са 845 и са с 243 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 66.5% (562) са сред населението в градовете. В селата са сключени 283 брака. Коефициентът на брачност през 2020 г. е 3.4‰.

По общини най-малко бракове на 1 000 души от населението са сключени в община Стрелча (1.3‰), следват общините Лесичово (2.0‰) и община Велинград (2.2‰). Най-висок е коефициентът на брачност в община Брацигово (4.4‰) и община Септември (4.2‰).

През 2020 г. в област Пазарджик най-голям е броят на сключените бракове във възрастовата група от 25 до 34 години при мъжете – 377, а при жените във възрастовата група от 20 до 29 – 376.

За 89.0% от мъжете и 89.2% от жените, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.

През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.2 и 28.5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 1.3 години за мъжете и с 0.7 години за жените.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 2 684 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст в област Пазарджик е минус 10.7‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 10.0‰, а в селата – минус 11.7‰.

През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 21.9‰, следвана от областите Монтана – минус 18.2‰, и Габрово – минус 18.1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020 година.

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Ракитово (-5.0‰), Велинград (-6.6‰) и Сърница (-7.7‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Белово – минус 20.2‰, следвана от общините Стрелча (-18.3‰) и Батак (-17.9‰). Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г за област Пазарджик е положителен – плюс 1 208 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.