Статистика на околната среда в област Благоевград през 2019 година

  1. Води

През 2019 г. 98.9% от населението на област Благоевград е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от домакинствата от общественото общественото водоснабдяване в областта намалява от 117 л/ден средно на човек през 2018 г. на 113 л/ден/чов. през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/ден/чов.) и Благоевград (113 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (66 л/ден/чов.).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Благоевград през 2019 година

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 532.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 1.2%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 161.5 млн. лв., което е с 15.4% по-малко в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.6 млн. лв., или с 18.3% по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 49.0% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 9.0 процентни пункта.

Издадени разрешителни за стоеж на нови сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2020 година

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и 3 155 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 28 други сгради с 4 218 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 52.9%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 11.5%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано увеличение с 21.7%, а при общата им застроена площ – с 3.2%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил нараства с 30.0%, докато броят на жилищата в тях намалява с 20.0%, а разгънатата им застроена площ – с 39.8%. Спрямо същия период издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 21.7%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 58.4%.

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2019 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2019 г. е 1 123 милиона лева. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение нараства с 0.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 9 356 лв. от стойностния обем на показателя за област Перник, при 17 170 лв. за страната.


[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2020 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2020 г. намаляват спрямо края на септември2020 г. с 1.1% и достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.6 и 16.6%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2019 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.8% (до 6.7 хил.), а в частния сектор намаляват – с 1.7% (до 21.0 хиляди).

В края на декември 2020 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 1.1% в сравнение с края на декември 2019 година.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2020 г. с 3.4%, като достига 1 025 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 327 лв., а за частния – 925 лева.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Кюстендил през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 126.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. се увеличават с 21.5%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 109.9 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 82.6%, а при жилищните сгради – с 44.7% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 16.6 млн. лв., или с 9.8% повече в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 54.9%, а на жилищните сгради – 45.1%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 86.8 млн. лв., като се увеличават с 47.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 52.2%, а от строителство на нежилищни сгради – 47.8% от общите приходи от сградно строителство.

Места за настаняване в Софийска област през декември 2020 година

През декември 2020 г. в Софийска област са функционирали 70 места за настаняване с общо  6 586 броя легла. В сравнение с декември 2019 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е с 25.5% по-малко. Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял с 28.6%, на тези с 3 звезди – с 27.3% и на местата за настаняване с 4 и 5 звезди – с 12.5%.

Реализираните приходи от нощувки през декември 2020 г. са 993.3 хил. лв., като 90.1% от тях са от български граждани.

В сравнение с декември 2019 г. приходите от нощувки в Софийска област са със 77.3% по-малко, като приходите от нощувки на чужденци са намалели с 94.6%, а тези на български граждани – с 65.0%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област София (столица) през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 7 298.0 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват със 7.7%.         

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 797.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 12,9%, а при нежилищните сгради – със 17,7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 500.1 млн. лв., или с 19.6% по-малко в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 56.5%, а на жилищни сгради – 43.5%.             През 2019 г. приходите от сградно строителство нарастват с 9.3% спрямо 2018 г. и достигат 3 965.5 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

Дейност на нефинансовите предприятия в Софийска област през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 9 967 нефинансови предприятия от Софийска област, или с 1.4% повече в сравнение с предходната година. Произведена е продукция в размер на 11 000 млн. лв. и е реализирана добавена стойност по факторни разходи за 2 448 млн. лева. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 60 036.

В Софийска област преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.5% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.1%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.2%, а големите предприятия (над 250 заети) са с най-малък относителен дял – 0.2%. Големите предприятия реализират 76.1% от произведената продукция и в тях  работят 31.4% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия в Софийска област приключват 2019 г. с положителен финансов резултат от 897 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6 990, със загуба са 1 875, а с нулев финансов резултат – 1 102.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Благоевград през 2019 година

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 21 840 нефинансови предприятия от област Благоевград, което е с 0.3% по-малко в сравнение с предходната 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети), които съставят 93.4% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.6%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) формират 0.1% от всички нефинансови предприятия в областта.

Крайният финансов резултат на предприятията от област Благоевград за 2019 г. е печалба в размер на 589 млн. лв. или с 3.0% повече от предходната година. Предприятията, реализирали печалба, са 15 775, което е 72.2% от общия брой. Тези със загуба са 17.3%, а с нулев финансов резултат – 10.5%.