Териториални статистически бюра

През декември 2020 г. в Софийска област са функционирали 70 места за настаняване с общо  6 586 броя легла. В сравнение с декември 2019 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е с 25.5% по-малко. Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял с 28.6%, на тези с 3 звезди – с 27.3% и на местата за настаняване с 4 и 5 звезди – с 12.5%.

Реализираните приходи от нощувки през декември 2020 г. са 993.3 хил. лв., като 90.1% от тях са от български граждани.

В сравнение с декември 2019 г. приходите от нощувки в Софийска област са със 77.3% по-малко, като приходите от нощувки на чужденци са намалели с 94.6%, а тези на български граждани – с 65.0%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 7 298.0 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват със 7.7%.         

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 6 797.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 12,9%, а при нежилищните сгради – със 17,7% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 500.1 млн. лв., или с 19.6% по-малко в сравнение с 2018 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 56.5%, а на жилищни сгради – 43.5%.             През 2019 г. приходите от сградно строителство нарастват с 9.3% спрямо 2018 г. и достигат 3 965.5 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 47.9%, а от строителство на нежилищни сгради – 52.1% от общите приходи от сградно строителство.

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 9 967 нефинансови предприятия от Софийска област, или с 1.4% повече в сравнение с предходната година. Произведена е продукция в размер на 11 000 млн. лв. и е реализирана добавена стойност по факторни разходи за 2 448 млн. лева. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 60 036.

В Софийска област преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.5% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.1%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.2%, а големите предприятия (над 250 заети) са с най-малък относителен дял – 0.2%. Големите предприятия реализират 76.1% от произведената продукция и в тях  работят 31.4% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия в Софийска област приключват 2019 г. с положителен финансов резултат от 897 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6 990, със загуба са 1 875, а с нулев финансов резултат – 1 102.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2019 г. годишен отчет за дейността си са представили общо 21 840 нефинансови предприятия от област Благоевград, което е с 0.3% по-малко в сравнение с предходната 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети), които съставят 93.4% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.6%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9%, а големите предприятия (над 250 заети) формират 0.1% от всички нефинансови предприятия в областта.

Крайният финансов резултат на предприятията от област Благоевград за 2019 г. е печалба в размер на 589 млн. лв. или с 3.0% повече от предходната година. Предприятията, реализирали печалба, са 15 775, което е 72.2% от общия брой. Тези със загуба са 17.3%, а с нулев финансов резултат – 10.5%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2019 г. възлизат на 12 693 млн. евро, което е с 2.1% повече в сравнение с 2018 година.

През 2019 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 275 млн. евро, което е с 0.2% повече в сравнение с 2018 година. Следващ по обем на направените ПЧИ е отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 586 млн. евро, или с 10.6% повече от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 951 млн. евро, което е с 0.5% по-малко спрямо 2018 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 351 млн. евро, или с 28.7% повече в сравнение с предходната година.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2019 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Благоевград сочат, че средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 89 026, което представлява 3.8% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2018 г. броят на наетите се увеличава с 245 души или с 0.3%. Увеличение на наетите лица е регистрирано в тринадесет икономически дейности – най-значимо е в „Административни и спомагателни дейности“ (13.3%). Намаление се наблюдава в шест от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в секторите „Добивна промишленост“ (38.6%) и „Държавно управление“ (6.6%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности през 2019 г. най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.6% и 12.1%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. област Благоевград заема 6-то място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 768.5 хил., а най-малък в област Видин – 15.7 хиляди.

В област Благоевград средната брутна годишна работна заплата за 2019 г. е 9 810 лв. (фиг. 1), при 15 209 лв. средно за страната.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 124.9 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 6.1%.Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 41.9 млн. лв., което е с 33.1% по-малко от 2018 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 32.3 млн. лв., или с 9.2%  по-малко в сравнение с предходната година. През 2019 г. тези сектори заедно формират 59.4% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2018 г. с 14.4 процентни пункта.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2019 г. възлизат на 43.4 млн. евро, което е с 1.1% повече в сравнение с 2018 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 26.2 млн. евро, или с 6.4% повече от 2018 година, като 42.5% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.0 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 4.4 млн. евро, или с 3.9% по-малко спрямо предходната година. През 2019 г. тези три дейности заедно формират 93.5% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер се увеличава с 1.0% спрямо 2018 година.

И през 2019 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в предприятията на територията на община Кюстендил – 29.3 млн. евро, следвана от общините Дупница и Сапарева баня, съответно с 9.7 и 3.7 млн. евро чуждестранни инвестиции.

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

По окончателни данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2019 г. са представили общо 5 500 нефинансови предприятия от област Перник, или с 1.6% повече в сравнение с 2018 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 5 146 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 290, а на средните (от 50 до 249 заети) е 53. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 844 млн. лв. по текущи цени, като е отчетено увеличение с 2.6% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 51.7%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 29.7 и 5.8%.

Произведената продукция в област Перник намалява в сравнение с предходната година с 5.4% до 2 004 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 58.2% от произведената продукция.