Териториални статистически бюра

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област София (столица) през второто тримесечие на 2022 г. е 165, с 1 026 новопостроени жилища в тях. Спрямо второто тримесечие на 2021 г. сградите са с 27 повече, или с 19.6%, а жилищата в тях намаляват с 334, или с 24.6% (фиг. 1).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради в област София (столица) през второто тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 98.8%, с панелна – 0.6% и с друга – 0.6%.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 165 сгради с 1 026 жилища, Пловдив – 163 сгради с 533 жилища, и Бургас – 138 сгради с 472 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две и три стаи (80.9%), следват тези с  четири стаи (11.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 2.3%.

През юли 2022 г. в област Перник са функционирали 13 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 260 стаи и 520 легла в тях. В сравнение с юли 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 62.5%, а на леглата в тях – с 50.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2022 г. е 4 482, или със 181.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 810 нощувки, а българските – 3 672.

През второто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 124 жилищни сгради с 409 жилища в тях и
55 401 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 50 други сгради с 26 309 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 39.3%, броят на жилищата в тях – със 124.7%, a общата им застроена площ бележи ръст от   70.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава увеличение както на броя им с 38.9%, така  и на разгънатата им застроена площ – с 67.1%.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Благоевград нараства с 27.8%, броят на жилищата в тях – с 54.9%, а разгънатата им застроена площ – с 41.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 35.1%, както и разгънатата им застроена площ – с 2.2%.

През второто тримесечие на 2022 г. в област Благоевград е започнал строежът на 98 жилищни сгради с 316 жилища в тях и с 40 219 кв. м обща застроена площ и на 22 други сгради с 20 140 кв. м РЗП.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на юни 2022 г. намалява с 1.5% спрямо края на март 2022 г., като достигат до 84.7 хиляди Спрямо края на първото    тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 2.2% (до 21.6, хиляди), докато в частния сектор намаляват с 2.7% до – 63.1 хиляди.

В края на юни 2022 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение бележат намаление с 1.0%. По сектори в сравнение с края на юни 2021 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.6% (или с 1.7 хил.), докато в   обществения сектор нарастват с – 3.9% (или с 0.8 хил.).

През второто тримесечие на 2022 г. средната месечна заплата за областта бележи увеличение спрямо предходното тримесечие с 9.5 % до – 1 139 лева. За обществения сектор средната месечна 3аплата е 1 533 лв., а за частния – 999 лева.

През второто тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 14.0% в сравнение със съответния период на предходната година.

През второто тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 35 жилищни сгради с 57 жилищa в тях и 7 607 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 18 други сгради с 3 471 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 59.1%, броят на жилищата в тях – със 159.1%,  както и общата им застроена площ – с 41.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 25.0% по-малко, а общата им застроена площ – със 74.0% .

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил се увеличават с 9.4%, жилищата в тях – с 16.3%, докато разгънатата им застроена площ е по-малко със 17.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 43.8%, докато разгънатата им застроена площ нараства със 7.3%.

Към 31.12.2021 г. в Софийска област са регистрирани 179 730 жилища, което представлява 4.5% от жилищата в страната и 16.0% от жилищата в Югозападен район. По този показател тя се нарежда на пето място в страната след областите София (столица), Пловдив, Бургас и Варна, и на второ място в Югозападен район след област София (столица).

Повече от половината жилища в Софийска област са с две и три стаи, съответно 33.3% и 31.0%, следвани от тези с четири стаи (15.3%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (5.2%). Жилищата, състоящи се само от една стая, са 9.5% от всички жилища в областта.

През периода 2012 – 2021 г. общият брой на жилищата в Софийска област се е увеличил с 1.4%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 33.6% през 2012 г. и 33.3% през 2021 година.

Към 31.12.2021 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област е 12 387 хил. кв. м., което е с 0.4% повече в сравнение с 2020 година. По този показател Софийска област е на шесто място в страната, като с по-големи стойности са само областите София (столица), Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора.

През 2021 г. в област София (столица) са издадени:

• 6 678 книги с годишен тираж 3 214 хиляди;
• 1 235 брошури с годишен тираж 759 хиляди;
• 98 вестници с годишен тираж 108 711 хиляди.

            В сравнение с предходната година през 2021 г. броят на издадените книги и брошури нараства с 1 121 (16.5%), но средния тираж намалява от 701 през 2020 г. на 502 през 2021 г. или с 71.6%.

Към 31.12.2021 г. в Софийска област функционират 38 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 1 069 места в тях.

В края на 2021 г. в детските ясли в Софийска област се отглеждат и възпитават 994 деца, от които момчетата са 528, а момичетата – 466 (табл. 2).

В края на 2021 г. обхватът^[1] на децата в Софийска област, отглеждани в детски ясли, е 15.7% и в сравнение с предходната година се увеличава с 0.2 процентни пункта.

В Софийска област към 31.12.2021 г. общината с най-много места в детските ясли и яслените групи в състава на ДГ е Ботевград (223 места) и съответно там са и най-много децата в тях (217 деца). Обхватът на децата е най-голям в общините Челопеч (46.3%), Антон (36.6%) и Годеч (31.9%) (фиг. 1).

[1] Показателят се изчислява като отношение на децата, посещаващи самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ, на 100 деца от населението на възраст до 3 години.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на юни 2022 г. намаляват спрямо края на март2022 г. с 1.3% и достигат 26.3 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.6 и 13.6%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  нарастват с 0.1% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 1.7% (до 19.5 хиляди).

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 3.2%  в сравнение с края на юни 2021 година.

         През второто тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо първото тримесечие на 2022 г. с 6.6%, като достига 1 126 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 464 лв., а за частния – 1 002 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 9.5%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 4.8%, а в частния – с 11.7%.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот^[1] общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 74.3 години, или с 1.2 години по-малко спрямо предходния период 2018 – 2020 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.7 години по-висока от средната за страната – 73.6 години.