Териториални статистически бюра

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 24.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Благоевград се нарежда на 21-во място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 94.7%, а най-малък в област Сливен – 67.8%.

Образователна структура на населението

От 1985 г. до 2021 г. в област Кюстендил образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил броят на лицата с висше образование е 21.1 хил., или всеки пети (19.9%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.1 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 23.6%, а на мъжете – 15.9%, като в сравнение с 2011 г. при жените се увеличава с 5.9 процентни пункта, докато при мъжете намалява – с 4.1 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене в област Кюстендил. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 23.4%, то в селата е 12.6%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“. 

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

През септември 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 97 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 446 стаи и 3 424 легла в тях. В сравнение със септември 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 36.6%, а на леглата в тях – с 22.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през септември 2022 г. е 18 157, или с 19.7% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 655 нощувки, а българските – 16 502.

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област София (столица) е 700.8 хил., от които 354.4 хил. са мъже, а 346.3 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица намалява с 3.2 хил., а спрямо третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 27 хиляди.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 63.3%, като при мъжете този дял е 67.5%, а при жените – 59.5%. В сравнение със същото тримесечие на 2021 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години се увеличава с 2.5 процентни пункта.   

            През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 679.2 хил., от които 342.2 хил. са мъже и 337.1 хил. – жени. В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица намалява с 2.7 хил., а спрямо третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 22.3 хиляди.

Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 77.1% (77.8% за мъжете и 76.4% за жените). В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. този коефициент намалява с 0.3 процентни пункта, а спрямо третото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 2.2 процентни пункта.

През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 30 жилищни сгради с 32 жилищa в тях и 4 866 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 22 други сгради със 7 809 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 14.3%, а броят на жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 43.9 и 36.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 22.2% повече, а общата им застроена площ – със 125.0%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил са по-малко с 3.2%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно с 13.5 и 22.9%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 40.5%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 14.2%.

През септември 2022 г. в Софийска област са функционирали 87 места за настаняване с общо 6 191 броя легла. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с 1.1%.

Броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди се е увеличил с 6.3%, но е намалял този от категория 3 звезди – с 4.0% и от категория 4 и 5 звезди – с 20.0%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2022 г. намаляват спрямо края на юни2022 г. с 2.3% и достигат 25.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.2 и 13.3%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор  намаляват с 2.9% (до 7.0 хил.), а в частния сектор намаляват с 5.7% (до 19.0 хиляди).

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са по-малко с 5.0%  в сравнение с края на септември 2021 година.

         През третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2022 г. с 3.1%, като достига 1 161 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 513 лв., а за частния – 1 032 лева.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 13.9%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 13.0%, а в частния – с 14.0%.

През 2021 г. в област София (столица) са регистрирани 8 920 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2020 г. се наблюдава увеличение с 10.4%. През годината са настъпили 649 тежки произшествия, при които леко ранени са 443 души, тежко ранени са 298, а загинали – 52 души. В сравнение с 2020 г. броят на загиналите и тежко ранените нараства съответно с 48.6 и 2.8%, а броят на леко ранените лица намалява с 3.1%.

По брой пътнотранспортни произшествия с пострадали област София (столица) заема второ място в страната.