Териториални статистически бюра

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата в Софийска област, които самоопределят здравето си като добро – 101 020 (47.4%), следвани от много добро – 54 760 (25.7%), и задоволително – 37 536 (17.6%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 7 609 и 1 478 души, или 3.6 и 0.7% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 732 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 8 194, или 3.8% от отговорилите лица.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област София (столица) са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 55 700 млн. лв., от които 75.1% са от нехранителни стоки и 24.9% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 15.9%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 5.7% и 19.7%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 24 102 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 73.6%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 16.2%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 22.3% и 2.1%.

По време на преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Кюстендил най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 50 374 (46.2%), следвани от много добро – 26 700 (24.5%), и задоволително – 21 994 (20.2%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 4 697 и 967 души, или 4.3 и 0.9% (фиг.1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 249 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 2 979, или 2.7% от отговорилите лица.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 10 146.0 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 15.8%.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 2 949.8 млн. лв., което е с 44.0% по-малко в сравнение с 2020 година. В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава спад на направените инвестиции в секторите „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Строителство“ съответно със 7.4 и 4.1 процентни пункта. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ инвестициите за ДМА са с 24.6% повече в сравнение с 2020 година и достигат 769.9 хил. лв.

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в Софийска област, са 10 046, или с 0.9% повече в сравнение с 2020 година. Нетните приходи от продажби са 16 319 млн. лв. и са с 20.8% повече от предходната година. Броят на заетите лица в нефинансовите предприятия от областта е 58 214.

Стойността на продукцията в Софийска област за 2021 г. е в размер на 13 487 млн. лв., като е отчетено увеличение от 13.4% спрямо 2020 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост”, където са реализирани 73.3% от общата стойност на продукцията.

Микропредприятията (до 9 заети) са с най-голям относителен дял – 92.8% от общия брой в областта. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.9% от всички предприятия, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.1%, а големите предприятия (над 250 заети) – 0.2%.

Крайният финансов резултат на предприятията в Софийска област за 2021 г. е печалба в размер на 1 357 млн. лева. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 6 931, със загуба – 2 019, а с нулев финансов резултат – 1 096.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години

В област Благоевград към 7 септември 2021 г. 3 381 лица, или 3.3% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 4 333 лица, или 4.3%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 69 133 (68.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 23 309 лица, или 23.1%. Заетите, които пътуват извън страната, са 802, или 0.8%.

През декември 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 81 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 279 стаи и 2 965 легла в тях. В сравнение с декември 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 14.1%, а на леглата в тях – с 1.4%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през декември 2022 г. е 17 046, или с 44.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Български граждани са реализирали 16 195 нощувки, а чуждите – 851.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2022 г. се увеличава с 35.2% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 484.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2022 г. е 18.9%, като спрямо декември 2021 г. се увеличава с 5.9 процентни пункта.

Приходите от нощувки през декември 2022 г. се увеличават два пъти в сравнение с декември 2021 г. и достигат 1 152.4 хил. лева.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Благоевград през 2021 г. е 3 785 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение нараства с 15.9%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 12 629 лв. от стойностния обем на показателя за област Благоевград, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 51 342 (45.8%), следвани от много добро – 26 731 (23.8%), и задоволително – 22 154 (19.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 360 и 1 061 души, или 4.8 и 0.9%     (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 466 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 048, или 3.6% от отговорилите лица.

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 година. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, вкл. за лицата, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

Местонамиране на работното място на заетите на възраст 15 и повече навършени години

В област Перник към 7 септември 2021 г. 1 547 лица, или 3.3% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 1 527 лица, или 3.2%. Абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 22 723 (48.3%) са близки по стойности с тези на лицата, които пътуват до населеното място, в което работят – 21 129 (44.9%). Заетите, които пътуват извън страната, са 129, или 0.3%.