Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2021 г. възлизат на 507.3 млн. евро по текущи цени, което е с 2.0% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.8% и съответно 3.0% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 222.5 млн. евро, или с 11.6% по-малко в сравнение с предходната година. В предприятията от сектор Идустрия в областта са инвестирани 153.2 млн. евро, което е със 7.7% повече в сравнение с 2020 година.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2021 г. възлизат на 40.4 млн. евро по текущи цени, което е с 1.1% по-малко в сравнение с 2020 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.1% и съответно 0.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2021 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 21.8 млн. евро, или с 13.1% по-малко в сравнение с предходната година. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 10.3 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.0 млн. евро, или с 25.4% повече спрямо предходната година. През 2021 г. тези три дейности заедно формират 94.1% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 1.2% спрямо 2020 година.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в Софийска област е 40 044. От тях 38.9% са мъже и 61.1% са жени.

Лицата със завършена най-висока степен на средно образование са 112 725. От тях 34.2% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 65.8% – професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (58.8%) отколкото при жените (41.2%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 2 689 лица, а 3 702 лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.

Резултатите от проведеното през 2022 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 87.4% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 87.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира увеличение от 10.1 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.

За периода 2013 – 2022 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 35.0 процентни пункта.

През 2022 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Сливен – 67.8%, Силистра – 70.6%  и София – 75.0%, а с най-висок – София (столица) – 94.7%, Хасково – 91.8% и Бургас – 90.8%.  (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 12-то място в страната.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 94.7% от домакинствата в област София (столица), при средно 87.3% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, което е с 4.4 процентни пункта повече в сравнение с предходната година.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област София (столица) се нарежда на първо място в страната.

Относителният дял на лицата използващи редовно интернет в област София (столица) за 2022 г. е 90.9%, като се разпределят по пол съответно – мъже – 91.9% и жени – 89.9%. Делът на използващите редовно интернет бележи нарастване спрямо предходната година със 7.1 процентни пункта при мъжете и с 5.9 процентни пункта при жените.

Значително нарастване при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2022 г. има при лицата с основно или по-ниско образование – 83.1%. Лицата с висше образование, които използват редовно интернет са 96.3%, а тези със средно образование са 87.6%.

През октомври 2022 г. в област Кюстендил са функционирали 88 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 382 стаи и 3 145 легла в тях. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 27.5%, а на леглата в тях – с 18.5%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през октомври 2022 г. е 16 806, или с 48.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 1 572 нощувки, а българските – 15 234.

През октомври 2022 г. в област София (столица) са функционирали 150 обекта с над 10 легла- хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.8 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 30.4%, а броят на леглата в тях – с 19.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през октомври 2022 г. е 213.5 хил., или със 71.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 138.1 хил. нощувки, а българските – 75.4 хиляди.

През октомври 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 45.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.1% от нощувките на чужди граждани и 33.8% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.4 и 21.1%.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 24.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Благоевград се нарежда на 21-во място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 94.7%, а най-малък в област Сливен – 67.8%.