Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 247 жилищни сгради със 2 539 жилища в тях и 263 833 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 6 административни сгради/офиси с 31 175 кв. м РЗП и на 24 други сгради със 20 820 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради e по-малко с 5.4%, жилищата в тях нарастват с 5.2%, но общата им застроена площ намалява със 6.3%. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано увеличение със 100.0%, но общата им застроена площ намалява с 42.9%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 14.3%, а тяхната РЗП намалява с 82.4%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица в област София (столица) е 673.7 хил., от които 341.0 хил. са мъже, а 332.7 хил. – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица нараства със 7.6хил., а спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.- с 18.8 хиляди.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 61.3%, като при мъжете този дял е 65.8%, а при жените – 57.3%. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години нараства с 1.1 процентни пункта.   

          През четвъртото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица на 15 – 64 навършени години в област София (столица) е 648.4 хил., от които 329.2 хил. са мъже и 319.2 хил. – жени. В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. общият брой на заетите лица нараства с 5.0 хил., а спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. – с 15.4 хиляди.

Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15 – 64 г.) е 76.3% (77.5% за мъжете и 75.1% за жените). В сравнение с третото тримесечие на 2024 г. този коефициент нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.  – с 1.1 процентни пункта.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) към края на декември 2024 г. намаляват спрямо края на септември2024 г. с 0.01% и достигат 807.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 20.8 и 13.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 0.6% (до 149.8 хил.), а в частния сектор – с 2.1% (до 657.7 хиляди).

В края на декември 2024 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област София (столица) са повече с 1.8%  в сравнение с края на декември 2023 година.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2024 г. с 6.0%, като достига 3 287 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 3 317 лв., а за частния – 3 280 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата за област София (столица) нараства с 13.3%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 15.7%, а в частния – с 12.8%.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националният статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2023 г. в Софийска област 3 591 активни предприятия са декларирали, че бизнесът им е фамилен. В сравнение с предходната година броят им е нараснал с 0.9%, а в сравнение с 2015 г. – с 16.9%.

През 2023 г. на територията на Софийска област са функционирали 3.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на девето място сред административните области.

През януари 2025 г. в Софийска област са функционирали 92 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 7 333 легла в тях. В сравнение с януари 2024 г. общият брой на местата за настаняване намалява с 2.1%, а броят на леглата в тях – с 0.3%. 

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари        2025 г. е 118 737, или със 17.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През януари 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 90.5% от общия брой нощувки на чужди и 38.4% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 34.9% от нощувките на български граждани и 8.6% – на чужди граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 26.7% от нощувките на българските граждани и 0.9% от нощувките на чуждите граждани.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през януари 2025 г. е 36 057, като в сравнение със същия месец на 2024 г. се увеличава с 20.1%. В сравнение с месец януари 2024 г. пренощувалите български граждани са с 22.2% повече, а чуждите граждани – с 18.0%.

През януари 2025 г. в област София (столица) са функционирали 176 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 9.3 хил., а на леглата – 16.5 хиляди. В сравнение с януари 2025 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода се е увеличил с 21.4%, а броят на леглата в тях се е увеличил с 12.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през януари 2025 г. е 147.0 хил., или с 4.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 92.1 хил. нощувки, а българските – 54.9 хиляди.

През януари 2025 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 82.7% от общия брой нощувки на чужди граждани и 50.5% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 13.0% от нощувките на чужди граждани и 28.8 % – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.3 и 20.7%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 208.8 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 33.5%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 183.4 млн. лв., а от поддържане и текущ ремонт – 25.4 млн. лева.

Приходите от сградно строителство са в размер на 147.0 млн. лева. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 46.6%, а от строителство на жилищни сгради – 53.4% от общите приходи от сградно строителство.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт се увеличават с 10.2% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 78.3%, а на жилищните сгради – 21.7%.

В област Кюстендил приходите от гражданско строителство са 61.8 млн. лв. и се увеличават с 37.8% спрямо 2022 година. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 55.0%, следван от „Други“ – 38.5%.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2023 г. възлизат на 646.0 млн. евро по текущи цени, което е с 28.5% повече в сравнение с 2022 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.0% и съответно 3.2% от ПЧИ в рамките на Югозападен район.

През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 300.5 млн. евро, или с 42.2% повече в сравнение с предходната година. В предприятията от отрасъл Индустрия в областта са инвестирани 165.0 млн. евро, което е с 0.6% повече в сравнение с 2022 година.

И през 2023 г. с най-голям размер на ПЧИ е община Петрич – 277.4 млн. евро, или 42.9% от общия обем. Спрямо 2022 г. относителният дял на инвестициите в община Петрич спрямо общия размер за областта намалява с 1.3 процентни пункта.

През януари 2025 г. в област Благоевград са функционирали 222 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с
8 216 стаи и 18 612 легла в тях. В сравнение с януари 2024 г. в общият брой места за настаняване, функционирали през периода, няма промяна, но леглата в тях са се увеличили с 1.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари        2025 г. е 246 798, или с 8.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 81 093 нощувки, а чуждите – 165 705.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2025 г. се увеличава с 8.9% в сравнение със същия месец на предходната година и достига
84 775. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Благоевград през януари 2025 г. са 36 606 и са реализирали средно по 2.2 нощувки. Чуждите граждани са 48 169 и са реализирали средно по 3.4 нощувки.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2023 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 340.2 млн. лв., като спрямо 2022 г. се увеличават с 40.2%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 313.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 39.5%, а при нежилищните сгради – намаление с 11.1% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 26.7 млн. лв., или с 42.5% повече в сравнение с 2022 година. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 70.9%, а на жилищни сгради – 29.1%.