Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През първото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 157 жилищни сгради с 1 712 жилища в тях и 200 708 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 9 административни сгради/офиси с 67 440 кв.м РЗП и на 34 други сгради със 121 409 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намалява с 21.5%, жилищата в тях – с 13.3%, а общата им застроена площ – с 20.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради се увеличава със 125.0%, а тяхната РЗП – с 10.4%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 27.7%, но обща им застроена площ се увеличава с 270.6%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област София (столица) нараства с 12.9%, броят на жилищата в тях – с 29.6%, а разгъната им застроена площ се увеличава с 4.2%. Броят на разрешителните за строеж, издадени на административни сгради намалява с 18.2%, а тяхната РЗП – с 2.8%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележат намаление с 12.8%, докато тяхната РЗП нараства с 224.2% (фиг. 1).
През първото тримесечие на 2017 г. в област София (столица) е започнал строежът на 117 жилищни сгради с 1 438 жилища в тях и 165 791 кв. м обща застроена площ, и на 20 други сгради с 23 101 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 3.5%, броят на жилищата в тях – с 51.2%, а общата им застроена площ – с 44.5%. Броят на започнатите други сгради бележи ръст от 25.0%, а тяхната РЗП се увеличава с 81.7%.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради в област София (столица) се увеличават със 7.3%, броят на жилищата в тях – с 41.8%, а разгъната им застроена площ – с 34.6%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 31.0%, а тяхната разгъната застроена площ – с 52.5%.

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени и заведени на отчет и преминали през детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

По данни на НСИ през 2016 г. в област Кюстендил, броят на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления е 105. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 3.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. са следните:
• 89.5% от водените на отчет са непълнолетни (14 – 17 години), а малолетните (8 – 13 години) са 10.5% от общия брой на водените на отчет в ДПС;
• Момчета са 94 (89.5%), а момичета – 11, или 10.5%;
• Учащи са били 90 малолетни и непълнолетни лица, или 85.7%;
• Не учат 3 непълнолетни лица (2.9%);
• Работят 4 непълнолетни лица (3.8%);
• В криминогенна среда (семейна и/или приятелска) са живели 76 (72.4%) малолетни и непълнолетни.
Коефициентът на водените на отчет в детските педагогически стаи малолетни и непълнолетни лица през 2016 г. е 10 на 1000 души от средногодишното население на възраст 8 – 17 години в областта и в сравнение с 2015 г. намалява с 9.1%.
В област Кюстендил броят на малолетните и непълнолетните, заведени на отчет в ДПС за първи път през 2016 г., е 34, или 32.4% от всички водени на отчет лица, като 76.5% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените се увеличава с 6.3%.
През 2016 г. снети от отчет в ДПС са 30 малолетни и непълнолетни лица, или 28.6% от водените на отчет през годината. Поради навършване на 18-годишна възраст са отпаднали 21 лица (70.0%), поради поправяне на поведението – 7 лица (23.3%) , а 2 лица (6.7%) – на други основания.

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 75.6 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя нараства с 0.1 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.9 години по-висока от средната за страната – 74.7 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.1 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 79.2 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.0 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.7 години. При жените тя се увеличила с 1.6 години, а при мъжете – с 1.7 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. и 2012 – 2014 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).
За периода 2014 – 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е най-висока в област Кърджали – 76.4 години, а най- ниска в областите Видин и Монтана – 72.6 години. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години).

PDF файл
 

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи

Към 31.12.2016 г. в област Перник функционират 5 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 56.6 хил. фондови единици. В сравнение с 2015 г. техният брой се увеличава с 1.2%. Към 31.12.2016 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 481. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 17 121 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2016 г. са 59.5 хил. и в сравнение с 2015 г. се увеличават с 1.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 53.2% от посещенията в музеите. В сравнение с 2015 г. посещенията на чужденци в музеите намаляват с 5.6%, а изнесените беседи са с над три пъти повече.
2.Сценични изкуства

През 2016 г. в действащия 1 театър в област Перник са организирани 49 представления, посетени от 19 хил. зрители. В сравнение с 2015 г. представленията се увеличават с 44.1%, а посещенията – с 82.3%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление – от 307 души през 2015 г. на 388 души през 2016 година.
3. Библиотеки

През 2016 г. в област Перник функционира 1 библиотека с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и други. Библиотечният фонд в област Перник през 2016г. се състои от 299.2 хил. библиотечни документа, като 95.6% (286 хил.) е зает от книги. Регистрираните читатели са 2 820, което е със 7.6% по-малко в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеката се увеличават с 8.0% и достигат 35.3 хиляди през 2016 година. Увеличава се и заетият библиотечен фонд средно на един читател от 24 броя през 2015 г. на 27 броя през 2016 година.

PDF файл
 

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник са:

• През учебната 2016/2017 година в детски градини са записани 3 643 деца или с 1.7% по-малко от броя им през педходната година.
• В началното образование (І – ІV) клас се обучават 4 134 ученици, а в прогимназиалното (V – VІІІ) – 3 188.
• Завършилите средно образование през 2016 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 289 и 415 ученици.
• През учебната 2016/2017 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационна степен „бакалавър” е 40.

Предучилищно образование

През учебната 2016/2017 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2015/2016 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2016/2017 г. е 3 643, което е с 63, или 1.7% по-малко от броя им през предходната учебна година.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 86.0%, или с 1.4 процентни пункта повече спрямо учебната 2015/2016 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 166. За община Перник този брой е 191, за община Радомир – 174, а за останалите общини е по-малък – Брезник (136), Трън (80), Земен (25), Ковачевци (13).
Средният брой деца, формиращи една група е 20, като в общините Брезник и Трън този брой е 27, в община Земен – 25, в община Радомир – 24, в община Перник – 19 и в община Ковачевци -13.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 317, от които 298 са детски учители. В сравнение с предходната учебна година общият брой на педагогическия персонал намалява с 11 души. 77.9% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.

PDF файл
 

Цени на сделките със земеделска земя в област София (столица) през 2016 година.

През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област София (столица) достига 540 лв., което е със 17.1% повече в сравнение с 2015 година. Спрямо средната стойност за страната, през 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 29.0%.

Цена на рентата на земеделската земя в област София (столица) през 2016 година

През 2016 г. в област София (столица) средната цена на рента на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 33 лв., като остава непроменено спрямо 2015 година. В сравнение със средната цена за страната, през 2016 г. и 2015 г., цената на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 25%.

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 405 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта се остава без промяна, а местата в тях намаляват с 0.7%.
В градовете детските ясли са 12 със 385 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 349 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2016 г. е 14.6 на 100 деца до 3-годишна възраст при 16.5 – средно за страната. В сравнение с 2015 година стойността на показателя за областта се понижава с 0.3 процентни пункта. В областта най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (50.0 на 100 деца), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.2 на 100 деца до 3-годишна възраст.
През 2016 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ в област Перник са постъпили 367 деца или с 10.3% по-малко от предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване остават 360 деца (табл. 2), от тях момчета са 188 и 172 момичета. В сравнение с 2015 г. броят на децата в детски ясли към 31.12.2016 г. намалява с 1.4%, при регистрирано увеличение за страната с 2.0%

PDF файл
 

През първо тримесечие на 2017 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 91 жилища в тях и 15 062 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 101 други сгради с 34 079 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 18.7%, броят на жилищата в тях – с 16.7%, а общата им застроена площ – с 30.3%. Броят на другите сгради, които са получили разрешителни за строеж, нараства със 53.0%, а тяхната РЗП намалява с 24.4%.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 32.8%, броят на жилищата в тях се увеличава с 28.2%, а общата им застроена площ – с 26.7%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради нараства със 129.5%, а тяхната РЗП – със 103.6%.
През първо тримесечие на 2017 г. е започнал строеж на 37 жилищни сгради с 44 жилища в тях и със 7 057 кв. м обща застроена площ и на 21 други сгради с 10 115 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 32.1%, броят на жилищата в тях – с 51.7%, а общата им застроена площ – с 45.7%. Броят на започнатите други сгради намалява с 30.0%, а разгънатата им застроена площ – с 83.6%.
В сравнение с първо тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 12.1%, жилищата в тях – с 18.9%, а разгънатата им застроена площ – със 7.7%. Броят на започнатите други видове сгради нараства с 10.5%, а разгънатата им застроена площ – с 30.0%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2017 г. намаляват с 0.8% спрямо края на декември 2016 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 33.5 и 13.0%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.4% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 0.9% (до 21.8 хиляди).
В края на март 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 1 505, или с 4.9% по-малко в сравнение с края на март 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Транспорт, складиране и пощи”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и „Финансови и застрахователни дейности“.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта нараства спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 5.7%, като достига 720 лева. Най-голямо увеличение има в „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 39.1% и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 24.5%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Образование” – с 5.7% и „Административни и спомагателни дейности”- с 4.3%.
Средната брутна месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 803 лв., а за частния – 692 лева.
В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 6.4%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Други дейности” и „Финансови и застрахователни дейности“.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 7.6%, а в частния сектор – с 5.8%.

PDF файл
 

Към 31 декември 2016 г. населението на област София (столица) е 1 323 637 души, което представлява 18.6% от населението на България. В сравнение с 2015 г. населението се увеличава с 3 833 души, или с 0.3%. Мъжете са 633 596 (47.9%), а жените – 690 041 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 25-29 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 225 486, или 17.0% от населението на област София (столица). В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.0%, а на мъжете – 13.8%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в областта са 187 343, или 14.2% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.3 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 45.3%. За сравнение през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 44.3%.
Населението в градовете е 95.5 процентни пункта, като 820 139 или 64.9% от тях са в трудоспособна възраст.