Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 162.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 83.3 млн. лв., или с 50.5% повече от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 20.4 млн. лв., или с 32.9% по-малко в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 64.0% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 12.4 процентни пункта. В сектора Операции с недвижими имоти инвестициите в ДМА са 27.4 млн. лева, или с 34.9% повече в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за земя нараства с 5.7 пункта в сравнение с предходната година и достига 16.9%, а делът на разходите за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.6 пункта, и е 44.0%. Същевременно намаляват направените други разходи с 6.0 пункта и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – с 4.0 пункта, които формират съответно 8.5 и 20.5% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2016 г. възлизат на 186.6 млн. евро, което е с 4.3% повече в сравнение с 2015 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлеността – 110.1 млн. евро, с 2.0% по-малко в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани – 72.1 млн. евро или с 16.0% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 97.6% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 година с 0.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Перник, като в сравнение с предходната година те са с 3.8% повече. Относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 0.4 процентни пункта спрямо 2015 година.

PDF файл

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 652 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 2.7% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 287 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 297, а на средните (от 50 до 249 заети) е 60. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 8.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 1 209 млн. лв., като е отчетен спад от 16.3% спрямо 2015 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 398 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 47.9% от произведената продукция и 46.1% от добавената стойност по факторни разходи за областта.
През 2016 г. нефинансовите предприятия са реализирали приходи от дейността в размер на 1 704 млн. лв. или с 10.4% по-малко в сравнение с предходната година. Разходите за дейността възлизат на 1 633 млн. лв., което е с 9.7% по-малко спрямо 2015 година.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години в област София (столица) е 701.7 хил., от които 353.9 хил. са мъже, а 347.8 хил. са жени.
Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 62.0%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016. се увеличава с 2.4 процентни пункта. При мъжете този дял е 66.2%, а при жените-58.2%.
През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на 15-64 навършени години в област София(столица) е 681.1 хил., от които 344.0 хил. са мъже и 337.2 хил. са жени.
Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15-64) е 75.2% (76.9% за мъжете и 73.5% за жените). В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.0 процентни пункта.
Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната.

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област София (столица) е 7 349 лв. и нараства с 4.1% спрямо 2015 година. За периода 2010-2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с близо 1.5 пъти.
През периода 2010 – 2016 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинството:
. Доходът от работна заплата се увеличава с 6.9% спрямо 2015 г. и нараства 1.6 пъти в сравнение с 2010 година;
. Доходите от пенсии нарастват с 15.6% спрямо 2016 г., или с 1.1% в сравнение с 2010 година;
. Доходът от трудова дейност извън работна заплата намалява спрямо 2016 г. с 13.9%, но нараства с 2.3 пъти – в сравнение с 2010 година.
. Доходите от самостоятелна заетост намаляват с 25.6% спрямо 2016 г., но същевременно нарастват с 2.9 пъти спрямо 2010 година.
. Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 24.9% спрямо 2015 г. и нарастват 2.7 пъти спрямо 2010 година.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 65.6% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 67.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира ръст от 10.2 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2007-2017 г. използването на информационно-комуникационни технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от шест пъти .
През 2017 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ловеч, Търговище, София и Монтана, а с най-висок – Шумен, Пловдив, София (столица) и Русе (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 14-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 51.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано увеличение от 8.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 54.9 и 48.8%.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2017 г. показват, че 67.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно страната 67.3%, като е отбелязан ръст от 10.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За осемгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2017 г. област Перник се нарежда на 7-мо място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Шумен – 77.9%, Пловдив – 76.2%, София-столица – 75.6%, а най-малък в област Монтана – 51.5%.
През текущата година 57.7% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 3.2 процентни пункта.
През 2017 г. 60.9% от мъжете и 54.5% от жените в област Перник използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-нисък от средния за страната по пол, съответно с – 2.1 и 6.3 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Перник по степени на завършено образование – докато 83.0% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 14.2% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 58.3%.

PDF файл
 

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през третото тримесечие на 2017 г. е 50.4%, като в сравнение с второ тримесечие на тази година намалява с 0.3 процентни пункта. През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 101.6 хил., от които 57.4 хил. са мъже и 44.2 хил. са жени. В сравнение с предходното тримесечие броят на заетите намалява с 0.9%, като с 1.1% се увеличава броят на мъжете, а този на жените намалява с 3.3%.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през третото тримесечие на 2017 г. е 68.2%, като в сравнение с предходното тримесечие се увеличава с 0.6 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през третото тримесечие на 2017 г. в Софийска област са 100.9 хил., като 57.0 хил. от тях са мъже и 43.9 хил. – жени. В сравнение с второ тримесечие на тази година броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група нараства с 0.4%, като броят на заетите мъже се увеличава с 2.5%, а този на жените намалява с 2.2%.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. местните администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 80 жилищни сгради с 277 жилища в тях и 37 448 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 4 административни сгради/офиси с 1 219 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 63 210 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 25.2%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 16.9% и общата застроена площ – с 10.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 27.3%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 57.6% .
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 45.5%, а жилищата в тях и тяхната РЗП съответно – с 218.4%, и 142.0%. Броят на разрешителни за строеж, издадени на административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП е по-малко с 1.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 12.1%, а разгънатата им застроена площ е повече със 150.7% .

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Оценка на бедността
През 2016 г. линията на бедност за Софийска област e 294.00 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 20.9% от населението в областта.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 8.9%, а относителният дял на бедното население намалява с 2.3 процентни пункта. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.9 до 25.8%. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 47.9%.