Териториални статистически бюра

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 262 жилищни сгради с 2 432 жилища в тях и 310 794 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради/офиси с 29 111 кв.м РЗП и на 50 други сгради със 102 074 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нараства с 26.6 %, броят на жилищата в тях – с 30.1%, а общата им застроена площ – с 24.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради намалява с 28.6%, а тяхната РЗП – с 49.1%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са повече с 31.6%, а общата им застроена площ се увеличава със 137.0% (фиг.1).
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област София (столица) нарастват с 54.1%, броят на жилищата в тях – с 27.1%, а разгъната им застроена площ – с 51.9%. Броят на издадените разрешителните за строеж на административни сгради намалява с 54.5%, а тяхната РЗП – с 63.3%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради бележи увеличение с 11.1%, а тяхната РЗП -със 101.1%.

PDF файл
 

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2016 г. линията на бедност общо за област София (столица) е 472.6 лв. средно месечно на лице от домакинство.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 6.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.9 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.2 до 22.4%, или с 2.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 38.5%, или с 18.3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

PDF файл
 

През септември 2017 г. в област Благоевград са функционирали 207 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, като броят на леглата в тях е 13.7 хиляди. В сравнение със септември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) в област Благоевград намалява с 3.7% и леглата в тях съответно с 1.4%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в Благоевградска област възлиза на 88.2 хил., или с 2.4% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като най-голямо намаление на нощувките (с 25.1%) се наблюдава в местата за настаняване с 1 и 2 звезди. В местата за настаняване с 4 и 5 звезди реализираните нощувки нарастват с 16.0%.
През септември 2017 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 72.9% от общия брой нощувки на чужди граждани и 52.7% от българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 14.8% от нощувките на чужденци и 28.6% – на български граждани., а в местата за настаняване с 1 и 2 звезди тези дялове са съответно 12.3% и 18.7%.
Пренощувалите лица в местата за настаняване в област Благоевград през септември 2017 г. се увеличават с 0.3% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 43.7 хиляди. От всички пренощували лица 76.0% са български граждани, като по-голямата част от тях (48.6%) са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.1 нощувки. Пренощувалите чужденци са 10.5 хиляди, като 68.5% от тях също са нощували в хотели с 4 и 5 звезди и са реализирали средно по 2.5 броя нощувки.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2017 г. се увеличават спрямо края на юни 2017 г. с 1.2% и достигат 27.5 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.2 и 16.4%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2016 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 4.3% (до 6.3 хил.), докато в частния сектор намаляват с 2.2% (до 21.2 хиляди).
В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 0.2 хил., или с 0.8% по-малко в сравнение с края на септември 2016 година.
През третото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо второто тримесечие на 2017 г. с 0.4%, като достига 772 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 889 лв., а за частния – 737 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 10.3%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 9.3%, а в частния сектор – с 10.5%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на септември 2017 г. се увеличават с 1.5% спрямо края на юни 2017 г., като достигат 29.1 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.4 и 16.1%.
Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.5% (до 7.3 хил.), а в частния сектор нарастват с 2.2% (до 21.8 хиляди).
В края на септември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 934, или с 3.1% по-малко в сравнение с края на септември 2016 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост”, „Професионални дейности и научни изследвания” и „Други дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на септември 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Транспорт, складиране и пощи”.
През третото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта остава на същото ниво от 722 лв. спрямо второто тримесечие на 2017 година. Най-голямо увеличение има в „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 6.3%, и „Финансови и застрахователни дейности“ – с 5.4%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Култура, спорт и развлечения”- с 13.5%.
Средната брутна месечна работна заплата през третото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 831 лв., а за частния – 685 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 8.2%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Финансови и застрахователни дейности“ и „Добивна промишленост”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 5.7%, а в частния сектор – с 8.7%.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на септември 2017 г. намаляват с 0.6% спрямо края на юни 2017 г., като достигат до 88.7 хиляди. Спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния сектор намаляват с 0.6% (до 68.8 хиляди) и в обществения сектор са по-малко с 0.6% до – 19.8 хиляди.
В края на септември 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 2.5%. По сектори в сравнение с края на юни 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 2.4% (или с 1.6 хил.) и в обществения сектор с – 3.0% (или с 0.6 хил.).
През второто тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта нараства спрямо първото тримесечие на 2017 г.с 0.3% до – 708 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 894 лв., а за частния – 652 лева.
През второто тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.5% в сравнение със съответния период на предходната година.

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в Софийска област към края на септември 2017 г. са 57 998 или с 1.1% по-малко спрямо края на юни 2017 г. В сравнение с останалите области от Югозападен район Софийска област е на трето място след областите София (столица) и Благоевград, като към края на септември 2017 г. обхваща 6.1% от наетите лица в него.
Средната брутна месечна работна заплата в Софийска област за юли 2017 г. е 973 лв., за август – 940 лв. и за септември е 1 026 лв. За третото тримесечие на тази година тя е 979 лв. и е най-високата в Югозападен район след тази на област София (столица). В сравнение с останалите 27 области в страната Софийска област е на четвърто място по размер на средната брутна месечна работна заплата за това тримесечие, като преди нея са само областите София (столица) (1 405 лв.), Стара Загора (1 011 лв.) и Варна (992 лв.). Въпреки това през трето тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата на наетите в Софийска област е под размера на тази за страната (1 037 лв.).
През последните 10 години средната месечна работна заплата в Софийска област е нараснала два пъти – от 494 лв. за първо тримесечие на 2008 г. до 979 лв. за трето тримесечие на 2017 г. В този период средната месечна работна заплата в областта най-съществено е надвишавала тази за страната през второ и трето тримесечие на 2011 г. – с 5.4%, а най-голямо отклонение спрямо стойността за страната в отрицателна посока е в четвърто тримесечие на 2010 г. – с 11.1%.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 11 жилища в тях и 2 410 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 375 кв. м РЗП и на 39 други сгради с 9 812 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 56.5%, жилищата в тях – с 57.7%, а общата им застроена площ – с 33.0%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване с 8.3%, докато общата им застроена площ бележи спад с 25.8% (Фиг. 1).
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил намалява с 9.1%, докато броят на жилищата в тях остава непроменен, а разгънатата им застроена площ се увеличава с 24.4%. При другите видове сгради броят на издадените разрешителни за строеж нараства с 21.9%, а тяхната РЗП – с 59.3%.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. в Софийска област са издадени разрешителни за строеж на 111 жилищни сгради със 123 жилища в тях и 20 097 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 93 други сгради с 35 966 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 18.4%, жилищата в тях – с 11.5%, а общата им застроена площ – с 18.3%. Броят на другите сгради, които са получили разрешителни за строеж, е с 57.9% по-малко, а тяхната РЗП намалява с 81.9%.
В сравнение със същото тримесечие на предходната година издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 3.7%, броят на жилищата в тях се увеличава със 7.0%, а общата им застроена площ – с 10.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради нараства с 1.1%, но тяхната РЗП намалява с 47.8%.
През трето тримесечие на 2017 г. в Югозападен район 22.0% от издадените разрешителни за строеж на жилищните сгради, са на територията на Софийска област, което я нарежда на второ място в района след област София (столица).
През третото тримесечие на 2017 г. е започнал строежът на 63 жилищни сгради със 70 жилища в тях и с 11 642 кв. м обща застроена площ, и на 40 други сгради с 46 548 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 37.6%, жилищата в тях – с 33.3%, а общата им застроена площ – с 36.4%. Броят на започнатите други сгради е със 77.1% по-малко, а разгънатата им застроена площ спада с 69.6%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради са повече с 3.3%, жилищата в тях – с 6.1%, а разгънатата им застроена площ – с 1.4%. Броят на започнатите други видове сгради е без промяна, но тяхната РЗП през настоящия период нараства с 42.9%.

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 41 жилищни сгради с 43 жилища в тях и 7 065 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 35 други сгради с 9 260 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 10.9%, жилищата в тях – с 18.9%, а общата им застроена – с 15.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличава с 2.9%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 55.5%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 86.4%, броят на жилищата в тях – със 79.2%, а разгънатата им застроена площ – с 88.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 29.6%, а разгънатата им застроена площ – с 1.5%.

През третото тримесечие на 2017 г. в област Перник е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 59 жилища в тях и с 8 388 кв. м обща застроена площ, и 10 други сгради с 916 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради са повече с 14.8%, жилищата в тях – с 90.3%, а общата им застроена площ – със 128.0%. Броят на започнатите други сгради нараства със 100.0%, а тяхната РЗП – със 148.2%.
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 244.4%, броят жилищата в тях – близо пет пъти, а разгъната им застроена площ – над пет пъти. Започнатите други видове сгради бележат ръст от 11.1%, а тяхната разгъната застроена площ е по-малко с 63.7%