Към 31.12.2017 г. в област Перник функционират 13 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини с общо 419 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на този тип детски заведения в областта се остава без промяна, а местата в тях се увеличават с 3.5%.
В градовете детските ясли са 12 със 399 места, а в селата – 1 с 20 места. В община Перник се намират 10 детски ясли с общ капацитет от 361 места. В общините Брезник и Ковачевци няма функциониращи детски ясли.
Осигуреността с места в детските ясли в област Перник към 31.12.2017 г. е 15.0 на 100 деца до 3-годишна възраст при 16.9 – средно за страната. В сравнение с 2016 година стойността на показателя за областта се повишава с 0.4 процентни пункта. В областта най-високо равнище на показателя е регистрирано в община Земен (75.0 на 100 деца), а най-ниска е осигуреността с места в община Радомир – 5.5 на 100 деца до 3-годишна възраст.
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи към ДГ в област Перник са постъпили 392 деца или с 6.8% повече от предходната година. В края на годината в детските ясли се отглеждат и възпитават 370 деца (табл. 2), от тях момчета са 195 и 175 момичета. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детски ясли към 31.12.2017 г. се увеличава с 2.8%, при регистрирано намаление за страната с 0.1%
Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2015 – 2017 година
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е с 1.2 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.7 години по-висока – 77.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.8 и 1.4 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.1 години. При жените тя се увеличила с 0.7 години, а при мъжете – с 1.4 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).
Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2015-2017 година
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя намалява с 0.3 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.9 години в областите Враца и Монтана до 76.4 години в областите София (столица) и Кърджали, като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната. В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в област Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в област Шумен (5.9 години).
Противообществени прояви и престъпления на малолетни и непълнолетни лица в област Благоевград през 2017 година
Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления
През 2017 г. на отчет в детските педагогически стаи в област Благоевград са водени 393 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2016 г. броят им се увеличава с 35, или 9.8%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 72.0%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 28.0%;
• Момчета – 317 (80.7%);
• Учащи – 291 лица (74.1%);
• В криминогенна среда живеят 97 малолетни и непълнолетни (24.7%).
Броят на заведените на отчет в ДПС в област Благоевград през 2017 г. малолетни и непълнолетни е 183, или 46.6% от всички водени на отчет лица, като 68.9% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2016 г. броят на новозаведените се увеличава с 32.6%.
Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2017 година
Бракове
През 2017 г. в област София (столица) са регистрирани 6 053 юридически брака – с 649 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.3% (5 890) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 163 брака.
Сключилите брак през 2017 г. във възрастова група 25-34 години са 58.7% за мъжете и 61.2% за жените.
За 85.2% от мъжете и 87.3% от жените, сключили граждански брак през 2017 г., той е бил първи.
Разводи
Броят на разводите през 2017 г. е 2 213, или със 191 повече спрямо 2016 г. От всички прекратени бракове 96.6% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (64.3%), следват причините „несходство в характерите“ (29.1%) и фактическа раздяла (5.8%).
За 10.0% от жените и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.4 при мъжете и 35.4 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 35-39, където разводите при мъжете представляват 19.1%, а при жените 21.1%.
Население и демографски процеси в област Кюстендил през 2017 година
Текущата демографска ситуация в областта през 2017 г. се характеризира с:
• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване;
• Увеличаване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната;
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове се увеличава, а броят на бракоразводите намалява;
• Всички общини в областта имат отрицателен естествен и механичен прираст.
Население и демографски процеси в област Благоевград през 2017 година
Брой и структури на населението
Към 31 декември 2017 г. населението на област Благоевград е 307 882 души, което представлява 4.4% от населението на България и нарежда областта на 6-о място по брой на население. В сравнение с 2016 г. населението на областта през 2017 г. намалява с 2 439 души, или с 0.8%.
Мъжете са 150 007 (48.7%), а жените – 157 875 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат 1 052 жени.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години в област Благоевград са 57 978, или 18.8% от населението на областта. В сравнение с 2016 г. делът на населението през 2017 г. в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.4%, а на мъжете – 16.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Най-нисък е делът на възрастното население в област София (столица) – 17.2%, следвана от областите Варна – 18.6% и Благоевград -18.8%.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в област Благоевград са 44 813, или 14.6% от общия брой на населението. Спрямо 2016 г. този дял нараства с 0.1 процентни пункта.
Към 31.12.2017 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 50.1% (коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в зависимите възрасти – населението под 15 и на 65 и повече навършени години, на 100 лица от населението в независимите възрасти – от 15 до 64 години. Изчислява се в проценти). През 2017 г. в област Благоевград на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат приблизително две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 41.1 и 47.8%. Това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) – 46.3%, Благоевград – 50.1%, и Варна с област Кърджали (50.8%), а най–неблагоприятно е съотношението в областите Видин (70.3%), Ловеч (66.5%) и Габрово (65.8%).
Брутен вътрешен продукт за област София (столица) през 2016 година
По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област София (столица) през 2016 година е 37 622 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение е увеличил със 6.9%. Произведеният в областта БВП е 40.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 28 465 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 13 206 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 28 465 лв.
Създадената през 2016 г. брутна добавена стойност (БДС) в област София (столица) възлиза на 32 461 млн.лв., което е със 6.8% повече спрямо 2015 година.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 27 857 млн. лв. и представлява 85.8% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. делът на сектора в добавената стойност нараства с 0.4 процентни пункта.
През 2016 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 4 542 млн. лв. или 14.0% , което е с 0.4 процентни пункта по-малко спрямо 2015 година.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 0.2% от добавената стойност на областта и е в размер на 62 млн. лева, като спрямо 2015 г. остава непроменен.
Противообществени прояви и престъпления на малолетни и непълнолетни лица в област Перник през 2017 година
Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления
През 2017 г. на отчет в детските педагогически стаи в област Перник са водени 178 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2016 г. броят им се увеличава с 25, или 16.3%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 78.1%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 21.9%;
• Момчета – 124 (69.7%);
• Учащи – 146 лица (82.0%);
• В криминогенна среда живеят 105 малолетни и непълнолетни (59.0%).
Население и демографски процеси в Софийска област през 2017 година
Към 31 декември 2017 г. населението на Софийска област е 231 563 души, което представлява 11.0% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. населението на Софийска област намалява с 2 622 души, или с 1.2%.
Мъжете са 113 849 (49.2%), а жените – 117 714 (50.8%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 034 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.2% от населението живее в градове, а 38.8% – в села.
И през 2017 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 711, или 23.2% от населението на областта. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4%.
В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 135 820 души като 53.8% от тях са мъже, а 46.2% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 537 души, а 62 206 души са в над трудоспособна възраст.