Териториални статистически бюра

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Благоевград, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 75.8 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя нараства с 0.2 години. Средната продължителност на живота в областта е с 1.0 година по-висока от средната за страната – 74.8 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.2 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока – 79.5 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Благоевград е по-високо от регистрираното средно за страната, съответно с – 1.1 и 0.9 години.
В периода между 2008 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Благоевград е нараснала с 1.9 години. При жените тя се увеличила с 1.9 години, а при мъжете – с 1.8 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2007 – 2009 г. и 2008 – 2010 г. – 7.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.6 години в полза на жените (табл.1).

PDF файл

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:
• През учебната 2017/2018 година в детските градини са записани 3.2 хил. деца, като се наблюдава намаление от 4.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
• В началното образование (I – IV клас) се обучават 4.0 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.1 хиляди.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 373 и 397 ученици.
• Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2017/2018 година са 726 ученици.
Предучилищно образование

Към 1.12.2017 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор, или с 1 по-малко в сравнение с предходната година. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2017/2018 година е 3.2 хил., което е с 653, или със 17.1% по-малко от броя им през учебната 2013/2014 година и с 4.6% по-малко в сравнение с предходната година.

файл PDF

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Перник показват, че:

• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 3 583 деца, или с 1.6% по-малко в сравнение с педходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 390 и 414 ученици.
• През учебната 2017/2018 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър“ е 65.

Предучилищно образование

През учебната 2017/2018 г. броят на самостоятелните детските градини в област Перник е 22 и остава без промяна в сравнение с 2016/2017 учебна година. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2017/2018 г. е 3 583, от които 1 876, или 52.4% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 1.6% (фиг.1).
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 85.8%, или с 0.2 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 163. За община Перник този брой е 185, за община Радомир – 177, а за останалите общини е по-малък – Брезник (146), Трън (85), Земен (26), Ковачевци (14).
Средният брой деца, формиращи една група е 25, като в община Брезник този брой е 29, в община Трън – 28, в община Земен – 26, в община Радомир – 25, в община Перник – 24 и в община Ковачевци -14.
Пердагогическият персонал, зает в детските градини е 310, и в сравнение с предходната учебна година намалява със 7 души. 77.7% от персонала е ангажиран в детските градини на община Перник.

PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”.

Оценка на бедността
През 2017 г. линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната.
Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 г. в област Перник размерът на линията на бедност е 366.75 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 17.2% от населението на областта (табл.1).

PDF файл

През първото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали разрешителни за строеж на 89 жилищни сгради с 93 жилища в тях и 17 550 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради/офиси с 1 204 кв. м РЗП и на 55 други сгради с 35 130 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 39.1%, броят на жилищата в тях – с 20.8%, а общата им застроена площ – с 25.0%. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради и на други сгради намалява респективно с 40.0 и 15.4%, докато тяхната РЗП нараства съответно с 25.5 и 65.9%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са без изменение, жилищата в тях се увеличават с 2.2%, а общата им застроена площ – с 16.5%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 45.5%, докато тяхната РЗП се увеличава с 3.1%.
През първо тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 31 жилищни сгради с 36 жилища в тях и със 7 958 кв. м обща застроена площ и на 18 други сгради с 12 920 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради намаляват с 29.5%, жилищата в тях – с 50.0%, а общата им застроена площ – с 10.3%. Броят на започнатите други сгради спада с 55.0%, а разгънатата им застроена площ – с 34.4%.
В сравнение с първото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради са по-малко с 16.2%, жилищата в тях – с 18.2%, но тяхнато РЗП е повече с 12.8%. Броят на започнатите други видове сгради намалява с 14.3%, докато общата им застроена площ се увеличава с 27.7%.

PDF файл
 

Към 31 декември 2017 г. населението на област София (столица) е 1 325 429души, което представлява 18.8% от населението на България. В сравнение с 2016 г. населението се увеличава с 1 792 души, или с 0.1%. Мъжете са 635 040 (47.9%), а жените – 690 389 (52.1%). Най-голям е броят на мъжете и на жените във възрастите 40-44 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.
В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 228 605, или 17.2% от населението на област София (столица). В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен при жените отколкото сред мъжете.
Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 20.3%, а на мъжете – 13.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската продължителност на живота при тях. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст.
Към 31.12.2017 г. децата до 15 години в областта са 190 811, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2016 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта.
Общият коефициент на възрастова зависимост в област София (столица) е 46.3%. За сравнение през 2005 и 2016 г. този коефициент е бил съответно 36.8 и 45.3%.

PDF файл

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:
• През учебната 2017/2018 година в детски градини са записани 7 357 деца, или с 0.6% повече в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2017 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 724 и 755 ученици.
• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2017/2018 година са 2 609.
Предучилищно образование
Към 1.12.2017 г. в Софийска област функционират 74 самостоятелни детски градини с директор. В тях са записани 7 357 деца като в сравнение с предходната година броят на децата се увеличава с 0.6%.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2017/2018 година е 83.0%, или с 2.0 процентни пункта повече спрямо учебната 2016/2017 година.
Средният брой деца в една детска градина за областта е 99, като една група се формира средно от 23 деца.
Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 648 души, като в сравнение с предходната учебна година се увеличава с 9 души, или с 1.4%. Детските учители са 605, или 93.4% от педагогическия персонал.

PDF файл

Цена на рентата на земеделската земя в област София (столица) през 2017 година

През 2017 г. в област София (столица) средната цена на рента на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 32 лв., като намалява спрямо 2016 година с 1 лев. В сравнение със средната цена за страната, през 2017 г. цената на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в област София (столица) е по-ниска с 30.4%.

Методологични бележки
Наблюдението за цената на земеделската земя и рентата в селското стопанство се провежда в съответствие с изискванията на целевата методология на Евростат, отчитайки и националните особености в развитието на пазара на земеделската земя и рентните отношения в България.
Респонденти. Наблюдението за 2017 г. обхваща 2246 респонденти (земеделски стопанства, специализирани дружества за инвестиции в земеделска земя и агенции за недвижими имоти). Източниците за подбор на респондентите са три: Годишен отчет на нефинансовите предприятия (със стабилна икономическа дейност „селско стопанство”), Годишен отчет на специализираните инвестиционни предприятия (инвестиции в земя) – Справка за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, и Годишен отчет на селскостопанските предприятия. Критерий за подбор на респондентите е стойността на направените разходи за придобиване на земя и за плащане на ренти. Приложен е праг, над който всички единици се наблюдават изчерпателно.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2018 г. нарастват с 0.9% спрямо края на декември 2017 г., като достигат до 89.4 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. наетите лица в частния и в обществения сектор се увеличават съответно – с 0.7% (до 69.5 хиляди) и с 1.7% до – 19.9 хиляди.
В края на март 2018 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 1.8%. По сектори в сравнение с края на март 2017 г. наетите в частния сектор намаляват с 2.5% (или с 1.8 хил.), докато в обществения сектор бележат увелечение с – 0.6% (или с 0.1 хил.).
През първото тримесечие на 2018 г. средната месечна заплата за областта намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г.с 1.6% до – 721 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 931 лв., а за частния – 659 лева.
През първото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.3% в сравнение със съответния период на предходната година.

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на март 2018 г. намаляват с 1.3% спрямо края на декември 2017 г., като достигат 29.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 14.5%.
Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 0.8% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 1.4% (до 21.7 хиляди).
В края на март 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 0.3% по-малко в сравнение с края на март 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Финансови и застрахователни дейности”, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, „Добивна промишленост” и „Административни и спомагателни дейности”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на март 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Култура,спорт и развлечения” и „Транспорт, складиране и пощи”.
През първото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 754 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. с 0.8%. Най-голямо намаление има в „Операции с недвижими имоти” – с 38.9%, и „Финансови и застрахователни дейности” – с 20.6%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата е „Селско, горско и рибно стопанство”- с 14.6%.