Териториални статистически бюра

През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрациии на територията на Софийска област са издали  разрешителни за строеж на 104 жилищни сгради със 141 жилища в тях и 23 869 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 79 други сгради със 125 427 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 16.8%, броят на жилищата в тях – с 11.9%, а общата им застроена площ – с 11.2%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други сгради са по-малко с 25.5%, докато тяхната РЗП  бележи ръст от 283.7%.

В сравнение с четвъртото  тримесечие на 2017 година броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 62.5%,  жилищата в тях – с 83.1%, а общата им застроена площ – със 70.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са повече с 21.5% , а тяхната РЗП – с 492.5%.

През четвърто тримесечие на 2018 г. е започнал строежът на 85 жилищни сгради с 90 жилища в тях и с 16 409 кв. м обща застроена площ и на 41 други сгради с 93 188 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 1.2% , докато жилищата в тях намаляват с 23.1%, а общата им застроена площ – с 11.0%. Броят на започнатите други сгради са по-малко с 14.6%, но разгънатата им застроена площ  нараства с 98.7%.

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2018 г. на отчет^[1] в детските педагогически стаи в област Перник са водени 162 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2017 г. броят им намалява с 16, или с 9.0%.

Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:

• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 127 лица, или 78.4%;
• Малолетни (8 – 13 г.) –  35 лица, или 21.6%;
• Момчета – 126 (77.8%);
• Учащи – 127 лица (78.4%);
• В криминогенна среда живеят 117 малолетни и непълнолетни (72.2%).

Текуща демографска ситуация в областта през 2018 година:

• Населението на областта продължава да намалява и застарява.
• Увеличава се абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост.
• Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност.
• Увеличава се детската смъртност.
• Намалява броят на сключените граждански бракове, а броят на бракоразводите остава непроменен.

           Брой и структури на населението

           Към 31 декември 2018г. населението на област Перник е 120 880 души, което е 1.7% от цялото население на страната. В сравнение с 2017 г. населението на областта намалява с 1 541 души, или с 1.3%.

           Мъжете са 58 824 (48.7%), а жените – 62 056 (51.3%), или на 1 000 мъже се падат

 1 055 жени.  Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

           Продължава процесът на застаряване на населението, който се изразява в  увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.

 През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Благоевград са 152.1 хил., или 74.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) през 2017 г. се повишава с 2.0 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица e 147.6 хил., или 56.2% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 77.8 хил. (52.7%) са мъже и 69.7 хил. (47.3%) са жени. По степени на образование разпределението на заетите лица е следното: с висше образование са 33.1 хил. лица, със средно – 93.1 хил. и с основно или по-ниско образование – 21.4 хил., като коефициентът на заетост е съответно – 75.8, 66.8 и 27.0%. В сравнение с 2017 г. през 2018 г. се наблюдава запазване на коефициента на заетост за лицата с висше образование, а  за лицата със средно  и за тези с основно или по-ниско образование бележат увеличение съответно  – с 1.8 и 0.5 процентни пункта (фиг. 1.).

• През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 51.1 хил., или 70.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.2 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 50.7 хил., или 48.1% от населението на 15 и повече навършени години.

• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.2 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67.5%, съответно 66.1% за мъжете и 68.9% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.4 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 75.3%, или с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година.
• Наблюдава се намаление на коефициента на заетост за възрастовата група              35 – 44 навършени години с 0.8 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 89.7 на 88.9%.
• Нарастване с 0.4 процентни пункта спрямо 2017 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 77.3 на 77.7%.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 56.9%, или с 3.7 процентни пункта по-висок в сравнение с 2017 година.

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област София (столица) са 6 141.4 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 16.4%.   

            Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 5 572.9 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение с 45.5% , а при нежилищните сгради – с 23.3% спрямо предходната година.

            Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 568.5 млн. лв.,  като спрямо 2016 г. нарастват с 12.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 55.7%, а на жилищни сгради – 44.3%.

            През 2017 г. приходите от сградно строителство са 3 184.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 29.5%. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 51.0%, а от строителство на нежилищни сгради – 49.0% от общите приходи от сградно строителство.

            В област София (столица) приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции са 2 956.7 млн. лв., като нарастват с 4.9% спрямо предходната година. Относителният дял на гражданското строителство е 48.1% от общите приходи на строителните предприятия. С най-голям относителен дял по видове приходи от гражданско строителство е „Транспортна инфраструктура – пътища, самолетни писти, тунели, мостове“ – 51.3%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1](БВП) за област Благоевград през 2017 година е 2 718 млн. лв. Това нарежда областта на 7 място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение  се увеличил с 5.2%. Произведеният в областта БВП е 2.7% от общия за страната. На човек от населението се падат 8 792 лв. от стойностния обем на показателя.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

През 2017 г. 100.0% от населението на област София(столица) е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се намалява от 127 л/ден за 2016г. на 126 л/ден  за 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2012 г. насам в област София(столица) не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област София(столица) е с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с допречистване след вторично третиране) е свързано 96.2 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2017 година е 977 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 989 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 30 295 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 7 046 и 6 687 лева.

Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 847 млн. лв., което е с 5.8% повече спрямо 2016 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.

[1] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач. 

През януари 2019 г. в Софийска област са функционирали 90 места за настаняване с общо 7 475 броя легла. В сравнение с януари 2018 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) намалява с 4.3%, което се дължи на по-малкия брой на местата за настаняване от категория 3 звезди, като тези от категория 1 и 2 звезди и категория 4 и 5 звезди остават без промяна.

Реализираните приходи от нощувки през януари 2019 г. са над 7 144 хил. лв., като 70.6% от тях са от приходи от нощувки на чужди граждани.

В сравнение с януари 2018 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 10.0%, като приходите от нощувки на български граждани са със 17.9% повече, а тези на чужденци – със 7.0%.