Териториални статистически бюра

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.

Води

През 2017 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се запазва на равнището на предходната година – 109 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2014 г. насам в област Перник не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 107.1 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 41.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 92.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 111.1%, а при нежилищните сгради – с 50.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 14.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 12.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 66.2%, а на жилищни сгради – 33.8%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 59.3 млн. лв., като се увеличават с 59.7% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.4% от общите приходи от сградно строителство. В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 24.6% спрямо 2016 г. и достигат 47.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 44.6% от общите приходи на строителните предприятия.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 6 800.2 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват със 7.7%. Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 1 902.3 млн. лв., което е с 9.7% по-малко в сравнение с 2016 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 1 076.6 млн. лв., което е с 37.2% по-малко в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези два сектора формират 43.8% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 8.1 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 498.8 млн. лв., което е 40.3% повече в сравнение с 2016 година.

През ноември 2018 г. в Софийска област са функционирали 83 места за настаняване с общо 7 004 броя легла. В сравнение с ноември 2017 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с  9.8%, като най-много е намалял броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 20.0%), следван от местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 11.8%), докато броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял (с 4.0%).

Реализираните приходи от нощувки през ноември 2018 г. са над 1 644.1 хил. лв., като 90.2% от тях са от приходи от нощувки на български граждани. В сравнение с ноември 2017 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 12.6%, като приходите от нощувки на чужди граждани са с 31.6% повече, а тези на български  –  с 10.9%.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2018 г. показват, че 81.9% от домакинствата в област София (столица), при средно 72.1% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 6.3 процентни пункта спрямо предходната година.

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 51.3% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си.

През 2018 г. 44.0% от населението в Софийска област на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 49.0 и 38.4%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – докато 95.0% от лицата с висше образование и 42.3% със средно образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 25.6% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2017 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 410, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2016 г. броят на наетите намаляват с 831 души или с 2.7%. Намаление на наетите лица е регистрирано в седем икономически дейности – най-значимо в „Добивна промишленост” (37.5%) и „Държавно управление” (3.7%). Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Професионални дейности и научни изследвания“ (19.7%), „Строителство“ (9.5%) и „Култура, спорт и развлечения” (7.1%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.7 и 12.0%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 739.5 хил. и Пловдив – 220.6 хил., а най-малък в областите Силистра – 21.1 хил. и Видин – 16.5 хиляди.

В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2017 г. е 8 642 лв. (фиг. 1), при 12 448 лв. средно за страната.

1. Общ преглед

По данни на Националния статистически институт през 2017 г. годишен отчет за дейността в  област Благоевград са представили общо 21 547 нефинансови предприятия , или с 2.5% повече в сравнение с 2016 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 93.5% от общия брой.Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 5.5%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 0.9% и големите предприятия (над 250 заети) – 0.1% от всички нефинансови предприятия в областта.

Крайният финансов резултат на предприятията от област Благоевград за 2017 г. е печалба от 486 млн. лв. или с 5.4% повече от предходната година. Предприятията с печалба са 70.7% от общия брой, тези със загуба – 17.9% и предприятията с нулев финансов резултат – 11.4%. .

Заетите лица в нефинансовите предприятия в област Благоевград са 89 469 и е  произведена продукция по текущи цени  на стойност  5 579 млн. лева. Микропредприятията са произвели 36.0% от продукцията за областта, малките предприятия – 24.3%, средните – 17.8% и големите – 21.9%.

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 302 нефинансови предприятия от област Перник, или с 0.2% по-малко в сравнение с 2016 година.

Най-голяма е групата на микропредприятията  (до 9 заети) – 4 954 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 283, а на средните (от 50 до 249 заети) е 54. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 489 млн. лв., като е отчетено увеличение с 26.0% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.1%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 26.6 и 4.7%.

Произведената продукция в област Перник през 2017 г. възлиза на 1 844 млн. лв., като е отчетен ръст от 25.5% спрямо 2016 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 61.0% от произведената продукция.