Териториални статистически бюра

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2018 г. намаляват спрямо края на септември2018 г. с 4.1% и достигат 27.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.1 и 17.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.5% (до 6.4 хил.), докато в частния сектор намаляват с 1.1% (до 21.4 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 0.3% в сравнение с края на декември 2017 година.

 През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.0%, като достига 906 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 998 лв., а за частния – 877 лева. 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2017 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област София (столица) сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово служебно правоотношение е 739 542, което представлява 32.0% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2016 г. броят на наетите се увеличава с 16 252 души или с 2.2%. Увеличение се наблюдава в четиринадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в  „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (7.5%), „Култура, спорт и развлечения“ (4.3%) и „Професионални дейности и научни изследвания“ (3.7%). Намаление на наетите лица е регистрирано в пет икономически дейности, като най-значимо е в „Добивна промишленост“ (14.7%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – съответно 20.1 и 10.2 процентни пункта.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение (739.5 хил.) област София (столица) заема първо място сред 28-те области в страната.

В област София (столица) средната брутна годишна работна заплата за 2017г. е 17 199 (фиг.1), при 12 448 лв. средно за страната.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2017 г. възлизат на 12 311 млн. евро, което е с 0.8% повече в сравнение с 2016 година.

            През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 185 млн. евро, което е с 2.8% по-малко в сравнение с 2016 г. Следващ по обем на направените ПЧИ е  отрасъл „Операции с недвижими имоти“ – 2 414 млн. евро или с 3.0% повече от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 814 млн. евро, което е с 8.7% по-малко спрямо 2016 година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 414 млн. евро, или с 1.8% повече в сравнение с 2016 година.

През декември 2018 г. в Софийска област са функционирали 92 места за настаняване с общо 7 568 броя легла. В сравнение с декември 2017 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е с 10.7% по-малко, като броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял с 15.3%, на местата за настаняване от категория 3 звезди – със 7.4%, а броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди е без промяна.

Реализираните приходи от нощувки през декември 2018 г. са над 4 311 хил. лв., като 64.1% от тях са от приходи от нощувки на български граждани. В сравнение с декември 2017 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 8.8%, като приходите от нощувки на български граждани са с 3.6% повече, а тези на чужденци – с 19.6%.

Обществено водоснабдяване

През 2017 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 97 л/ден през 2016 г. на 99 л/ден през 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.), Благоевград (110 л/ден/чов.) и Перник (109 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (68 л/ден/чов.).

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 9 664 нефинансови предприятия от Софийска област, в които е произведена продукция за 10 583 млн. лв., реализирана е добавена стойност по факторни разходи за 2 423 млн. лв. и са заети 58 699 лица.

В Софийска област микропредприятията (до 9 заети) са 92.4%, малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.2%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 1.2% и големите предприятия ( с 250 и повече заети) са 0.2%. Въпреки че са с най-малък  относителен дял, големите предприятия реализират 78.3% от произведената продукция и в тях  работят 30.1% от заетите лица в областта.

Нефинансовите предприятия. в Софийска област приключват 2017 г. с положителен финансов резултат от 962 млн. лева.  Предприятията, реализирали печалба, са 6722, на загуба са 1763 и с нулев финансов резултат – 1179.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благовград са 487.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 14.0%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 186.3 млн. лв., което е с 6.9% по-малко от 2016 година. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е промишления сектор – 99.7 млн. лв., или с 13.8% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 58.7% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 8.6 процентни пункта.

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 131.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.6%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 59.8 млн. лв., което е с 21.2% по-малко от 2016 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 40.2 млн. лв., или с 6.9% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 75.9% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. със 7.2 процентни пункта. Следващ по обем на направените инвестиции в ДМА е секторът „Селско, горско и рибно стопанство“ – 10.8 млн. лв.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2017 г. възлизат на 474.4 млн. евро, което е с 1.8% по – малко в сравнение с 2016 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 1.9% и съответно 3.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място в страната.

През 2017 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 245.1 млн. евро, с 6.3% повече в сравнение с 2016 година.

В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 135.4 млн. евро или с 8.9% по- малко от 2016 година. През 2017 г. тези две дейности заедно формират 80.2% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял нараства спрямо 2016 г. с 1.7 процентни пункта.

И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 2.5% повече. Относителният дял на инвестициите в община Петрич спрямо общия размер за областта нараства с 2.0 процентни пункта спрямо 2016 година.

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с  2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.