Териториални статистически бюра

PDF файл
 

1. Обществено водоснабдяване
През 2016 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 94 л/ден през 2015 г. на 97 л/ден през 2016 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) и Благоевград (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2016 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%), Търговище (12.0%) и София (11.0%).
В областта 75.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (12.6% за страната).

PDF файла
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Благоевград са 427.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 23.7%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 200.2 млн. лв., или с 12.2% повече от 2015 година. В промишления сектор разходите за придобиване на ДМА са 87.6 млн. лв., или с 4.2% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 67.3% от общия размер разходи за ДМА в област Благоевград, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 20.5 процентни пункта. В сектора строителство инвестициите в ДМА са 46.0 млн. лева, или с 56.3% по – малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Най-голям относителен дял от общия обем на направените инвестиции в ДМА имат разходите за транспортни средства – 32.5% и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – 31.9%. Най-малък относителен дял имат разходите за земя – 3.9%.
В сравнение с предходната година относителният дял на вложените средства за сгради, строителни съоръжения и конструкции нмалява с 15.2 пункта. Същевременно нараства делът на направените разходите за придобиване на машини, производствено оборудване – с 2.8 пункта, транспортни средства – с 4.4 пункта, други разходи – със 7.4 пункта и за земя – с 0.6 пункта.

PDF файл
 

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Перник през 2016 година е 859 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение нараства с 13.0%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 6 895 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената през 2016 г. брутна добавена стойност (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2015 г. с 12.8% и възлиза на 741 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 454 млн. лв. и представлява 61.3% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. относителният и дял намалява с 3.7 процентни пункта.
През 2016 г. добавената стойност реализирана от дейностите в индустриалния сектор е в размер на 241 млн. лв. и представлява 32.5% от общата БДС за областта. Спрямо 2015 г. нейният относителен се увеличава с 4.6%.
Относителният дял на аграрния сектор представлява 6.2% от добавената стойност на областта и е в размер на 46 млн. лв., което е с 0.9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Перник сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 27 148 (фиг. 1), което представлява 1.2% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите намалява с 412 души или с 1.5%. Увеличение се наблюдава в единадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (28.9%), „Други дейности“ (17.6%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (10.1%) и „Транспорт, складиране и пощи“ (9.1%). Намаление на наетите лица е регистрирано в осем икономически дейности – най-значимо в „Операции с недвижими имоти“ (10.3%), „Култура, спорт и развлечения“ (5.6%) и „Преработваща промишленост“ (5.3%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 27.8 и 15.0%.
Спрямо 2015 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. намалява в обществения сектор с 2.7%, а в частния сектор – с 1.1%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. областта заема 25 място сред 28-те области в страната. Най-голям е броят на наетите в област София (столица) – 723.3 хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.
През 2016 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е най-голям в община Перник – 21 377, а най-малък в община Ковачевци – 194.

PDF файл
 

Води
През 2016 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 107 л/ден през 2015 г. на 109 л/ден през 2016 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2015 г. в област Перник, както и в още 13 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%), Търговище (12.0%) и София област (11.0%).
В областта 78.8% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 5.0% от населението (12.6% за страната).

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област София (столица) към 31.12.2016 г. възлизат на 12 211.6 млн. евро, което е с 0.8% повече в сравнение с 2015 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 51.9% и съответно 85.8% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции в област София (столица) заема първо място в страната.
През 2016 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 4 304.1 млн. евро, което е с 5.1% повече в сравнение с 2015 г. В сектор „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 2 342.8 млн. евро или с 4.6% по-малко от предходната година. В промишлените предприятия са направени инвестиции за 1 987.9 млн. евро. Тези три дейности заедно формират 70.7% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял нараства общо с 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. В сектор „Строителство“ преките чуждестранни инвестиции са 406.6 млн. евро, или с 15.9% по-малко в сравнение с 2015 година.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2017 г. показват, че 75.6% от домакинствата в област София (столица), при средно 67.3% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 6.2 процентни пункта спрямо предходната година.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2017 г. област София (столица) се нарежда на трето място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в областите Шумен – 77.9%, Пловдив – 76.2%.
През текущата година 75.0% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години в област София (столица) използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Спрямо предходната година е отбелязано увеличение на този показател от 3.6 процентни пункта.
Относителният дял на лицата по пол, които редовно използват интернет в област София (столица) през 2017 г. за мъжете се увеличава с 4.3, а при жените с 2.8 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област София (столица) през 2017 г. по образование. Докато 90.5% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 50.6% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа. Редовно използващите интернет със средно образование са 67.2%.

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 136.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 75.9 млн. лв., или с 15.4% по-малко от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 37.6 млн. лв., или със 7.6% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 83.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 5.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 7.1 млн. лв., или с 44.1% по-малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 12.9 пункта в сравнение с предходната година и достига 18.5%, а делът на разходите за закупуване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.7 пункта, и е 37.6%. Същевременно се увеличават вложените средства за придобиване на транспортни средства с 11.5 пункта, за закупуване на земя с 0.4 пункта, които формират съответно 26.4 и 3.9% от общия обем инвестиции в ДМА.

PDF файл
 

През ноември 2017 г. в Софийска област са функционирали 92 места за настаняване с общо 7 458 броя легла. В сравнение с ноември 2016 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) се е увеличил с 1.1%, като най-много се е увеличил броят на местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 13.3%), следван от местата за настаняване от категория 3 звезди (с 4.2%), докато броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял (с 3.8%).
Реализираните приходи от нощувки през ноември 2017 г. са над 1 460.4 хил. лв., като 91.7% от тях са от приходи от нощувки на български граждани.
В сравнение с ноември 2016 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 27.9%, като приходите от нощувки на чужди граждани са с 34.1% повече, а тези на български – с 27.3%.
През ноември 2017 г. в сравнение със същия месец от предходната година в курортен комплекс Боровец пренощувалите български граждани в местата за настаняване в него са с 13.9 % повече, реализираните от тях нощувки са се увеличили с 7.6%, а приходите от нощувки на български граждани в курортния комплекс – с 25.5%. В сравнение със същия месец на 2016 г. чуждите граждани, пренощували в местата за настаняване в курортен комплекс Боровец са с 27.0% по-малко, реализирали са с 38.0% по-малко нощувки, докато приходите от тях са се увеличили с 12.2 %.

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2017 г. показват, че 63.3% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си при средно 67.3% за страната. За областта е регистрирано намаление от 0.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За седемгодишен период използването на ИКТ в област Благоевград става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 21.0 процентни пункта.
През 2017 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е област Шумен (77.9%), а с най-нисък – Монтана (51.5%). По този показател област Благоевград заема шестнадесето място сред 28-те области.
Относителният дял на лицата на възраст между 16 и 74 години в област Благоевград, които регулярно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) през 2017 г. е 61.3%, като спрямо предходната година е отбелязан растеж от 4.3 проценти пункта.
В област Благоевград мъжете са по-активни при регулярното използване на интернет като техният относителен дял е 62.5%, докато за жените той е 60.2%. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-нисък от общия за страната по пол, съответно с 0.5 и 0.6 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Благоевград по степени на завършено образование – докато 98.4% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 16.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 75.5%.