Териториални статистически бюра

РАЖДАЕМОСТ И СМЪРТНОСТ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН ПРЕЗ 2017  ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

През 2017 г. в област Плевен са регистрирани 2 125 родени деца, като от тях 2 112 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените  е намалял с 70 деца, или с 3.2%.

Коефициентът на обща раждаемост¹ през 2017 г. намалява с 0.1‰ спрямо 2016 г. и е 8.6‰. С най-висок коефициент на раждаемост са общините Долни Дъбник (11.7‰) и Долна Митрополия (10.6‰), а с най-нисък – Белене (4.3‰) и Пордим (5.8‰).

Броят на живородените момчета (1 089) е със 66 по-голям от този на живородените момичета (1 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 939 момичета.

PDF_файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2017 г. линията на бедност за област Пловдив e 342.33 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 18.7%, а относителният дял на бедното население – с 1.5 процентни пункта (табл.1).

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 27.6%, или с 5.7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.7%, или с 20.8 процентни пункта.

PDF_файл

През май 2018 г. в областта са функционирали 191 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.9 хил., а на леглата – 9.3 хиляди. В сравнение с май 2017 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава със 7.3%, а леглата в тях – с 2.7%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 90.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 56.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 34.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 67.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 27.2%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.3% от нощувките на чужденци и 45.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 6.4 и 27.7%.

PDF_файл

Към 31.12.2017 г. в област Хасково функционират 11 заведения за болнична помощ с 1 103 легла в тях (табл. 1). Заведенията за извънболнична помощ са 63 с 45 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 5 с 50 легла.

Заведенията за болнична помощ включват: болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. многопрофилните болници в областта са 5 със 799 легла. Те представляват 50% от болниците и в тях е съсредоточен 78.1% от легловия фонд на всички болници в областта.

В област Хасково през 2017 г. има 5 специализирани болница с 224 легла.

В края на 2017 г. заведенията за извънболнична помощ са 63 с 45 легла за краткосрочно лечение.

ОСНОВНИ ДАННИ ЗА КУЛТУРАТА В ОБЛАСТ ВРАЦА

ПРЕЗ 2017 ГОДИНА

 Пълен текст в PDF файл

           Културни институции

            В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

     Към 31.12.2017г. на територията на област Враца функционират 3 професионално действащи музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности в тях са национално богатство и представляват част от Националния музеен фонд. Музейните експозиции в областта включват 140.6 хил. фондови единици, които представляват 1.9% от общия брой на експонатите, изложени в този вид културни институции в страната. През годината в музеите са постъпили 1.6 хил. нови фондови единици, от които 99.7% са от направени през 2017г. дарения. Новите информационни технологии навлизат активно и в музеите в област Враца, създавайки възможности за по-добър и широк достъп до културното наследство. Те следват пътя на цифровизацията и улесняват комуникацията с посетителите. Броят на цифровизираните фондови единици през 2017г. се запазват, както предходната година и са 9.3 хиляди.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Кюстендил функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи към детски градини (ДГ) с общо 473 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли в областта намалява с 91, или с 16.1%.
В градовете детските ясли са 11 с 393 места, а в селата – 4 с 80 места.
В областта към 31.12.2017 г. самостоятелните детски ясли разполагат с 152 места и са обслужени 92 деца, а яслените групи към ДГ – с 321 места, като са посещавани от 256 деца.
Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. за областта е 18.2 на 100 деца до 3-годишна възраст при средно за страната 16.9%. По този показател област Кюстендил се нарежда на седмо място в страната, като преди нея с най-висока осигуреност са областите Габрово (24.8%), Благоевград (23.1%), София-град (21.3%), Враца (20.4%), Плевен (19.8%) и Ловеч (19.3%). Най-ниска е осигуреността с места в детските ясли в областите Сливен (8.8%), Пазарджик (9.6%), Кърджали (10.3%) и Силистра (11.0%).
През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 251 деца, или със 103 деца по-малко в сравнение с предходната година. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли в област Кюстендил остават 348 деца (табл. 2). От тях момчета са 178, а момичета – 170. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли намалява със 17.3%.

PDF файл

През 2017 г., линията на бедност общо за страната е 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство.
Поляризацията на населението в област Сливен по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 г. показва, че най-бедните 20% в областта имат 13.0 пъти по-нисък доход от най–богатите 20%, като спрямо 2016 г. поляризацията е по-слабо изразена.

PDF файл

Към 31.12.2017 г. в област Стара Загора функционират 14 заведения за болнична помощ с 2 532 легла, от които 12 болници с 2 352 легла.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Стара Загора са 100 със 72 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Бургас, изчислена за периода 2015 – 2017 г. е 75.0 години, като спрямо предходния период (2014 – 2016 г.) тя се увеличава с 0.1 години.
В периода между 2010 и 2017 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Бургас е нарастнала с 1.6 години.

Пълен текст в PDF файл

По данни на Националния статистически институт, към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Шумен се състои от 53.3 хил. жилищни сгради. В градовете се намират 18.3 хил. жилищни сгради, а в селата – 35.0 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 2.6% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават сградите с „Друга“ конструкция – 18.9 хил. или 35.5%, следвани от тухлените сгради с гредоред – 17.2 хил. или 32.2% от всички жилищни сгради и от тухлените сгради с бетонна плоча – 16.0 хил. или 30.0%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.4%, а панелните – 0.9%. В градовете 47.9% са тухлени сгради с бетонна плоча, а 28.8% са тухлени сгради с гредоред.