Издателска дейност в област Перник през 2017 година (издадени книги и брошури)

PDF файл

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

През 2017 г. в област Перник са издадени 17 книги с тираж 4 хил. екземпляра и 1 брошура.
В сравнение с предходната година през 2017 г. намалява, както броят на издадените в областта книги и брошури, така и средният им тираж. Броят на издадените книги и брошури намалява с 28%, а средният им тираж – с 3.7% и достига 233 броя.
През 2017 г. в област София (столица) са издадени преобладаващ брой от книгите и брошурите в страната – 7 141 заглавия, или 70.9%. Областите Пловдив и Велико Търново са следващите с най-голям брой издадени книги и брошури – съответно по 5.9 и 3.8%. За област Перник този дял е 0.2%.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Перник към 31.12.2017 година

PDF файл

1. Лечебни заведения и леглови фонд.

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са 4 с 477 легла, заведенията за извънболнична помощ са 29 с 6 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 5 с 37 легла (табл. 1).
В сравнение с 2016 г. броят на заведенията за болнична помощ в област Перник и легловият им фонд остават без промяна.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2017 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 183 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:
• За активно лечение – 2 със 123 легла;
• За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 389.6 на 100 000 души от населението, което нарежда областта на 26 място в страната по този показател (преди областите Видин и Ямбол, съответно – 385.4 и 361.1). Най – висока е стойността на показателя в област Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), а средно за страната е 748.1 на 100 000 души от населението.
В сравнение с 2016 г. стойността на показателя в област Перник се повишава с 4.2 процентни пункта, което се дължи на намаляване броя на населението.
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Перник са 29 с 6 легла. В сравнение с 2016 г. броят и легловият им фонд остават без промяна.
Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове – 10 заведения с 5 легла.
В края на годината в областта функционират 13 самостоятелни медико-технически лаборатории и 3 самостоятелни медико-диагностични лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, нацоналните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 5 с 37 легла.

Индикатори за бедност и социално включване в област Варна през 2017 година

Пълен текст в PDF файл

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“. Получените данни позволяват изследване на бедността както на национално, така и на регионално ниво, като при изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

Оценка на бедността

През 2017 г. линията на бедност в област Варна e 378.58 лв. средно месечно на лице от домакинство, при 351.08 лв. за страната. Областта е на пето място, след областите Кърджали (29.1%), Сливен (28.2%), Шумен (25.8%) и Бургас (25.7%), с най-висок относителен дял на бедните – 25.6% от населението на областта са били под прага на бедност. Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с 0.8 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете, съответно 26.0 и 25.2%. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност в област Варна нараства с 23.4%, а относителният дял на бедното население намалява с един процентен пункт.

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО КЪМ 31.12.2017 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

 Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2017 г. са  13 с 1 542 легла, като 10 от тях са болници с 1 266 легла, заведенията за извънболнична помощ са 61 с 43 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 6 с 64 легла (табл. 1).

Детски ясли в област Пазарджик през 2017 година

PDF_файл

Към 31.12.2017 г. в област Пазарджик в състава на 25-те детските градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 692 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта намаляват с 12, или с 1.7%.

В градовете в областта детските ясли са 22 с 626 места, а в селата – 3 с 66 места.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2017 г. общо за област Пазарджик е 9.6 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Стрелча (22.9 на 100 деца), Брацигово (19.5 на 100 деца) и Пещера (15.7 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (3.3 на 100 деца), Септември (7.2 на 100 деца) и Панагюрище (8.8 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2017 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 579 деца, или с 20 по-малко в сравнение с 2016 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 680 деца (табл. 2), от които момчета са 360, а момичета – 320. В сравнение с 2016 г. броят на децата в детските ясли се увеличава с 1.6%.

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област Бургас през 2017 година

PDF файл

През 2017 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 037 лв. и нараства с 9.7% спрямо 2016 година.
През 2017 г. домакинствата са изразходвали 4 616 лв. средно на лице, което е с 1.2% повече в сравнение с 2016 година.
Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на домакинствата в област Бургас. През последната година домакинствата се увеличават консумацията на хляб и тестени изделия с 5.8 кг и през 2017 г. тя достига 87.3 кг средно на лице.

Издателска дейност в област Бургас през 2017 година

PDF файл

През 2017 г. в област Бургас са издадени 204 книги с тираж 42 хил. бр. и 28 брошури с тираж 7 хил. бройки.
През 2017 г. са издадени 8 регионални вестника с годишен тираж 1 434 хиляди.

Основни данни за културата в област Търговище през 2017 година

Пълен текст в PDF файл

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

  1. Музеи

Към 31.12.2017 г. в област Търговище функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През 2017 г. движимите културни ценности, които са част от Националния музеен фонд и са включени в експозициите на музеите в област Търговище, са 81.2 хил. фондови единици и в сравнение с 2016 г. техният брой намалява с 1.5%.

Основни данни за културата в област Благоевград през 2017 година

PDF файл

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.
1. Музеи

Към 31.12.2017 г. в област Благоевград функционират 7 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.
Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Благоевград са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 141.9 хил. фондови единици. В сравнение с 2016 г. техният брой нараства с 0.4%. Към 31.12.2017 г. броят на цифровизираните фондови единици е 7 366. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Благоевград е 15 317 квадратни метра.
Посещенията в музеите през 2017 г. са 130.3 хил. и в сравнение с 2016 г. те бележат увеличение с 13.0%. В дните със свободен вход са осъществени 18.7% от посещенията в музеите. В сравнение с 2016 г. посещенията на чужденци в музеите намаляват с 10.0%.

Жилищен фонд в област Стара Загора през 2017 година

PDF файл

Към 31.12.2017 г. жилищният фонд в област Стара Загора се състои от 89 504 жилищни сгради или с 39 повече в сравнение с 2016 година.
Средната жилищна площ на човек от населението в област Стара Загора е 30.4 кв. м., като за градовете тя е 27.5 кв. м., а за селата 37.9 кв. метра.