Териториални статистически бюра

PDF файл

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 652 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 2.7% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 287 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 297, а на средните (от 50 до 249 заети) е 60. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 8.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 1 209 млн. лв., като е отчетен спад от 16.3% спрямо 2015 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 398 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 47.9% от произведената продукция и 46.1% от добавената стойност по факторни разходи за областта.
През 2016 г. нефинансовите предприятия са реализирали приходи от дейността в размер на 1 704 млн. лв. или с 10.4% по-малко в сравнение с предходната година. Разходите за дейността възлизат на 1 633 млн. лв., което е с 9.7% по-малко спрямо 2015 година.

ДЕЙНОСТ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

1. Брой предприятия

По окончателни данни в област Ловеч годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили 5 543 нефинансови предприятия, или с 1.5% повече в сравнение с 2015 година. С най-висок относителен дял е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 37.9% от общия брой предприятия. Сектор „Преработваща промишленост” отчита 13.2%, а в секторите  „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Селско, горско и рибно стопанство”  този дял е съответно 10.0% и 8.5%.

През 2016 г. броят на нефинансовите предприятия, реализирали печалба, е 3 991, със загуба приключват 846 и с нулев резултат 706 от всички предприятия в областта.

ДЕЙНОСТ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

В ОБЛАСТ ВРАЦА ЗА 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

1. Брой предприятия

По окончателни данни за 2016 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Враца са 5 913. Броят им нараства с 1.2% в сравнение с 2015 г., като най-голямо е увеличението в сектор „Транспорт, складиране и пощи ”- 9.2%, сектор „Добивна промишленост ” – 7.1%, и сектор „ Култура,спорт и развлечения ” –  6.4%.

Най-голям спад спрямо 2015 г. е регистриран в броя на стопанските субекти в сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване ”- 6.3%, сектор „Строителство” – 4.7% и сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа”- 1.4%.

Пълен текст в PDF файл

Изследването за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз, по обща методология, която осигурява международна съпоставимост на резултатите. През 2017 г. в област Търговище са анкетирани 72 обикновени домакинства и 218 лица на възраст между 16 и 74 навършени години, от девет населени места – 4 града и 5 села.

Достъп на домакинствата до интернет

Резултатите от проведеното изследване за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата показват, че през 2017 г. 54.0% от домакинствата в област Търговище (67.3% средно за страната) имат достъп до интернет в домовете си. За периода 2011-2017 г. достъпът до интернет на домакинствата от областта се увеличава с 29.7 процентни пункта.

PDF_файл

През ноември 2017 г. в областта са функционирали 171 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 4.6 хил., а на леглата – 8.7 хиляди. В сравнение с ноември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличават с 1.8%, а леглата в тях остават непроменени.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 77.0 хил., или с 13.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 60.5 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 16.5 хил. – от чужденци.

PDF файл

По данни на НСИ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Стара Загора към 31.12.2016 г. възлизат на 921.0 млн. евро, което е с 10.0% по-малко в сравнение с 2015 година.
С най-голям размер на преките чуждестранни инвестиции е община Гълъбово – 646.8 млн. евро, следвана от община Стара Загора – 146.4 млн. евро и община Казанлък – 85.5 млн. евро.

PDF файл

През 2016 г. в област Бургас функционират 5 депа за битови отпадъци или с 6 по-малко спрямо 2015 г. поради преустановяване на експлоатацията. Заетата площ от депата в областта през 2016 г. е 153 дка, като спрямо 2015 г. площта им намалява с 63.1%.
В края на 2016 г. наличността на дълготрайни материални активи за околната среда в област Бургас е в размер на 859.1 млн. лв. като спрямо 2015 г. се увеличава с 12.7%.

Пълен текст в PDF файл

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Варна са 951.3 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.9%.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 270.8 млн. лв. и в промишления сектор – 232.4 млн. лева. През 2016 г. тези сектори заедно формират 52.9% от общия обем разходи за ДМА. В сектор „Строителство” инвестициите за ДМА са 127.7 млн. лв. и са с 1.2% по-малко в сравнение с 2015 година.

PDF файл

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 14 966 нефинансови предприятия от област Стара Загора, в които са заети 98 437 лица.
Броят на активните нефинансови предприятия е най-голям в община Стара Загора – 9 064 или 60.6% и в община Казанлък – 3 107 или 20.8%, а най – малък в община Николаево, където развиват дейност 88 предприятия или 0.6% от общия брой за областта.

Пълен текст в PDF файл

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката на област Шумен са 242 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 32.0%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 113 млн. лева. Следват секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) и сектор селско, горско и рибно стопанство, където разходите за придобиване на ДМА са по 43 млн. лева.