Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Пловдив през четвъртото тримесечие на 2018 година

През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 211 жилищни сгради с 1 263 жилища в тях и със 172 850 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 174 други сгради със 144 955 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 11.7%, жилищата в тях – с 9.8%, а общата им застроена площ – с 4.7%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи ръст с 25.2%, а тяхната РЗП – с 5.5% (фиг. 1).

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 1.9%, жилищата в тях – с 23.1%, а разгънатата им застроена площ – с 18.4%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са повече с 31.8%, а тяхната РЗП – със 121.1% (фиг. 2).

ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ ПРЕЗ 2017 ГОДИНА В ОБЛАСТ ГАБРОВО

1. Преки чуждестранни инвестиции В област Габрово преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2017 г. възлизат на 326.3 млн. евро което е със 7.8% повече в сравнение с 2016 година. През 2017 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 295.6 млн. евро, или с 8.8% повече спрямо предходната година. Следващ по обем на направените ПЧИ e сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 16.3 млн. евро, което е със 7.2% по-малко спрямо 2016 година.

ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕЗ 2017 ГОДИНА

1. Брой предприятия По окончателни данни на Националния статистически институт за 2017 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Велико Търново са 10 498, или с 0.1% повече спрямо предходната година. Най-голям относителен дял имат нефинансовите предприятия от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – 37.4%. В сектор „Преработваща промишленост” този дял е 8.7% и в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” – 8.1%. Микропредприятията (до 9 заети) са 91.5% от предприятията в областта, малките (от 10 до 49 заети) – 6.9%, средните (от 50 до 249 заети) – 1.4% и големите (с 250 и повече заети) – 0.2%. Предприятията, приключили 2017 година с печалба, са 7 570, със загуба – 1 692 и с нулев финансов резултат – 1 236.

Брутен вътрешен продукт за област Варна през 2017 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2017 година е 6 523 млн. лева. Това нарежда област Варна на трето място в страната след областите София (столица) и Пловдив. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се увеличава със 7.1%. Произведеният в областта БВП е 6.5% от общия за страната. На човек от населението се падат 13 809 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 14 280 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 30 295 лева.

Основни резултати от изследването на информационното общество в домакинствата на област Добрич през 2018 година

През 2018 г. в област Добрич беше проведено изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата. Изследването се провежда във всички държави – членки на Европейския съюз, по обща методология, която осигурява международна съпоставимост на резултатите. В област Добрич са анкетирани 108 обикновени домакинства и 207 лица, а за страната анкетираните са 4 223 домакинства и 9 275 лица на възраст 16 – 74 навършени години.

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на ИКТ в домакинствата и от лицата показват, че 75.2% от домакинствата в област Добрич имат достъп до интернет, като е отбелязан ръст от 12.9 процентни пункта спрямо предходната година. В България 72.1% от домакинствата имат интернет в домовете си.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област София (столица) през 2017 година

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област София (столица) са 6 800.2 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват със 7.7%. Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектор търговия – 1 902.3 млн. лв., което е с 9.7% по-малко в сравнение с 2016 година. В промишления сектор са направени разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за 1 076.6 млн. лв., което е с 37.2% по-малко в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези два сектора формират 43.8% от общия размер разходи за ДМА в област София (столица), а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 8.1 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 498.8 млн. лв., което е 40.3% повече в сравнение с 2016 година.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Смолян през 2017 година

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2017 г. нефинансовите предприятия, осъществили дейност в област Смолян са 5 181, или с 2.7% по-малко спрямо предходната година.

Микропредприятията (до 9 заети лица) са с най-голям относителен дял в областната икономика – 91.8% от всички предприятия през 2017 година. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 6.7%, средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.3% и големите предприятия (с 250 и повече заети) – 0.2%. Крайният финансов резултат на предприятията в областта за 2017 г. е печалба в размер на 147 млн. лв., или над 2 пъти повече от 2016 година. Предприятията, приключили финансовата година с печалба, са 3 590, със загуба са 950 и с нулев финансов резултат са 641 предприятия. С най-голям положителен финансов резултат е групата на средните предприятия  – 48 млн. лв. и големите предприятия  – 45 млн. лева. Малките предприятия  завършват с печалба от 29 млн. лв., а микропредприятията  –  с печалба от 25 млн. лева.

Места за настаняване в Софийска област през ноември 2018 година

През ноември 2018 г. в Софийска област са функционирали 83 места за настаняване с общо 7 004 броя легла. В сравнение с ноември 2017 г. общият брой на местата за настаняване в Софийска област (функционирали през периода) е намалял с  9.8%, като най-много е намалял броят на местата за настаняване от категория 3 звезди (с 20.0%), следван от местата за настаняване от категория 4 и 5 звезди (с 11.8%), докато броят на местата за настаняване от категория 1 и 2 звезди е намалял (с 4.0%).

Реализираните приходи от нощувки през ноември 2018 г. са над 1 644.1 хил. лв., като 90.2% от тях са от приходи от нощувки на български граждани. В сравнение с ноември 2017 г. приходите от нощувки в Софийска област са се увеличили с 12.6%, като приходите от нощувки на чужди граждани са с 31.6% повече, а тези на български  –  с 10.9%.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата в област София(столица) през 2018 година

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2018 г. показват, че 81.9% от домакинствата в област София (столица), при средно 72.1% за страната, имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязано увеличение от 6.3 процентни пункта спрямо предходната година.

Основни резултати за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата в Софийска област през 2018 година

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 51.3% от домакинствата в Софийска област имат достъп до интернет в домовете си.

През 2018 г. 44.0% от населението в Софийска област на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените – съответно 49.0 и 38.4%. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование – докато 95.0% от лицата с висше образование и 42.3% със средно образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 25.6% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.