Териториални статистически бюра

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Пловдив e 368.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 21.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава със 7.7%, а относителният дял на бедното население запазва равнището си (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.9 до 31.5%, или с 9.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 43.6%, или с 21.7 процентни пункта.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност за област Кърджали e 263.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 16.9% от населението на областта.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 8.4%, докато относителният дял на бедното население намалява с 12.2 процентни пункта (табл.1).

            Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 16.9 до 31.1%, или с 14.2 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 49.5%, или с 32.6 процентни пункта.

Към 31.12.2018 г. в област Пазарджик в състава на 23-те детски градини (ДГ) функционират яслени групи с общо 700 места в тях (табл. 1). В сравнение с предходната година местата в детските ясли в областта се увеличават с 8, или с 1.2%.

В градовете в областта детските ясли са 20 с 634 места, а в селата – 3 с 66 места.

Осигуреността с места в детските ясли към 31.12.2018 г. общо за област Пазарджик е 9.8 на 100 деца до 3-годишна възраст (фиг. 1). Най-висока е осигуреността с места в общините

Стрелча (21.9 на 100 деца), Брацигово (19.0 на 100 деца) и Пещера (18.6 на 100 деца). Най-ниска е осигуреността в общините Велинград (4.1 на 100 деца), Септември (6.6 на 100 деца) и Панагюрище (9.8 на 100 деца). В общините Лесичово и Сърница няма функциониращи детски ясли.

През 2018 г. в самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на ДГ са постъпили 591 деца, или с 12 повече в сравнение с 2017 г. В края на годината за отглеждане и възпитаване в детски ясли остават 648 деца (табл. 2), от които момчета са 339, а момичета – 309. В сравнение с 2017 г. броят на децата в детските ясли намалява с 4.7%.

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2018 г. в област Русе функционират 9 заведения за болнична помощ с 1753 легла, от които 3 болници с 996 легла (табл. 1).

Заведенията за извънболнична помощ са 70 с 20 легла, а другите лечебни и здравни заведения  са 3 с 2 легла.

Към 31.12.2018 г. жилищният фонд в област Бургас се състои от 103.8 хил. жилищни сгради, като спрямо 2017 г. броят им се увеличава с 201. В градовете се намират 48.0 хил. жилищни сгради, а в селата – 55.8 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 5.0% от общия жилищен фонд в страната.

През 2018 г. линията на бедност общо за област Стара Загора е 403.25 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 23.8% от населението на областта.

Към 31.12.2018 г. в област Ямбол функционират 4 болници с 410 легла. От тях многопрофилните болници са 3 с 372 легла, като в сравнение с 2017 г. легловият фонд на многопрофилните болници намалява с 6.3%. В края на 2018 г. осигуреността на населението в областта с болнични легла е 344.8 на 100 000 души от населението, като спрямо 2017 г. тя намалява с 16.3 пункта.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Бургас, изчислена за периода 2016 – 2018 г. е 75.2 години, като спрямо предходния период (2015 – 2017 г.) тя се увеличава с 0.2 години. Средната продължителност на живота в областта е с 0.4 години по-висока от средната за страната – 74.8 години.

През 2018 г. в област Сливен са издадени 19 книги с тираж 3 хил. и 3 брошури с тираж хиляда броя.

През първото тримесечие на 2019 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 213 жилищни сгради с 2 906 жилища в тях и 357 787 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 8 административни сгради/офиси с  54 044 кв. м РЗП  и на 46 други сгради с 59 165  кв. м РЗП.

 Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради  намалява с 35.1%, а жилищата в тях и общата им застроена площ  – съответно с 45.1 и 46.4%. Разрешителните за строеж, издадени на административни сгради, бележат спад с 38.5%, а тяхната РЗП – със 74.9%. При другите видове сгради издадените разрешителни за строеж са по-малко с 4.2%, а общата им застроена площ – с 42.6%.

В сравнение с първото тримесечие на 2018 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради  нарастват с 3.9%, броят на жилищата в тях – с 24.3%, а разгънатата им застроена площ – с 18.6%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават със 7.0%, а тяхната РЗП – с 6.2% (фиг. 1).