Териториални статистически бюра

През 2019 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 146.4 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 70.0 млн. лева. Следващ по обем на направените инвестиции за ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 22.8 млн. лева.

През 2019 г. в структурата на  разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности се наблюдава спад на направените инвестиции в промишления сектор и сектора на услугите, като относителният им дял намалява съответно с 2.3 и 1.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

През 2019 г. в структурата на разходите за придобиване на ДМА по видове се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сгради, строителни съоръжения и конструкции, и в транспортни средства, като относителният им дял се увеличава съответно с 8.0 и 2.6 процентни пункта в сравнение с предходната година.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Стара Загора през 2019 година е 5 125 млн. лeва. Това нарежда областта на 5 място в страната, след областите София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

По данни на НСИ извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в област Смолян през 2019 г. във всички дейности на икономиката са 266.2 млн. лв. и в сравнение с предходната година нарастват с 45.3%.

Обемът на инвестициите в ДМА в сектора на „Услугите” (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) е 68.2 млн. лв. или 25.6% от общия обем разходи за ДМА, в сектор „Държавно управление; Образование; Хуманно здравеопазване и социална работа” – 37.1 млн. лв. или 13.9%.

В структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2019 г. по видове, относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции нараства с 25.2 пункта в сравнение с предходната година и достига 54.1%. Относителният дял на направените инвестиции за машини, производствено оборудване и апаратура намалява с 4.5 пункта в сравнение с предходната година и достига 29.2%. Извършените разходи за закупуване на земя намаляват с 3.6 пункта и формират 2.2% от общия  обем  на  направените  инвестиции.  Намаляват и извършените разходи за транспортни средства и други разходи, чийто относителни дялове са съответно 7.9 и 6.6% от общия обем на направените инвестиции.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 222 жилищни сгради с 3 624 жилища в тях и с 354 462 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради с 14 068 кв. м РЗП и на 91 други сгради с 58 157 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 13.6%, но жилищата в тях нарастват със 124.7%, а общата им застроена площ – със 106.5%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи спад с 24.8%, а тяхната РЗП – с 59.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 14.9%, но жилищата в тях нарастват близо три пъти, а разгънатата им застроена площ – почти два пъти. Броят на издадените разрешителни за строеж на административни сгради е без промяна, но общата им застроена площ нараства със 190.6%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са по-малко с 25.4%, а тяхната РЗП – с 44.4%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Сливен през 2019 година е 1 506 млн. лв. по текущи цени. Това нарежда областта на 17 място в страната. В сравнение с 2018 г. обемът му се е увеличил с 5.7%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Ямбол през 2019 г. възлиза на 1 198 млн. лв. по текущи цени и е с 3.2% повече в сравнение с 2018 година. Делът на БВП за област Ямбол е 1.0% от общо произведения за страната.

През 2019 г. с обществено водоснабдяване (ВиК) е свързано 99.9% от населението на област Добрич, при 99.4% в страната. Потреблението на питейна вода от домакинствата, свързани с ВиК, в област Добрич остава устойчиво. През 2019 г. количеството се оценява на 80 л/ден средно на човек, или с 19 л под средното потребление в страната. Разпределението по области показва, че през 2019 г. водещо място по потребление заемат София (столица) (124 л/чов./ден.) и Благоевград (113 л/чов./ден.), а на последно място са Търговище (66 л/чов./ден.) и Сливен (69 л/чов./ден.). Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (117 л/чов./ден.), а най-ниско – в Североизточния район (87 л/чов./ден.).

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Варна през 2019 година е 7 689 млн. лева. Това нарежда област Варна на трето място в страната след областите София (столица) и Пловдив. В сравнение с 2018 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 6.4% от общия за страната. На човек от населението се падат 16 340 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 17 170 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 38 603 лева.

През 2019 г. 98.4% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 106 л/ден през 2018 г. на 107 л/ден през 2019 г. (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (124 л/чов./ден) и Благоевград (113 л/чов./ден), а с най-ниско – област Търговище (66 л/чов./ден).

През 2019 г. в област Перник е регистриран режим на водоснабдяване за 84.5% от населението поради недостиг на вода. С ограничено водоснабдяване през 2019 г. е 6.0% от населението в страната, като най-засегната е област Перник, следвана от област Плевен (47.6%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води. През 2019 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74.5% от населението в областта, при общо за страната 64.5%. С обществена канализационна мрежа, но без наличие на пречистване, е свързано 5.2% от населението (11.8% за страната).

По окончателни данни през 2019 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 145.5 млн. лв., като спрямо 2018 г. намаляват с 5.7%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 133.3 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено намаление с 20.5%, докато при нежилищните сгради – увеличение с 29.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 12.2 млн. лв., като спрямо 2018 г. нарастват с 45.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищни сгради е 58.4%, а на жилищни сгради – 41.6%.

През 2019 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 62.3 млн. лв., като се увеличават с 1.4% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на нежилищни сгради е 56.0%, а от строителство на жилищни сгради – 44.0% от общите приходи от сградно строителство.

В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции намаляват с 10.4% спрямо 2018 г. до 83.2 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 57.2% от общите приходи на строителните предприятия.