Териториални статистически бюра

През октомври 2022 г. в област Шумен са функционирали 68 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 717, а на леглата – 1 499. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава със 7.9%, а броят на леглата в тях – с 8.1%. През месец октомври 2022 г. категоризирани места за настаняване с над 10 легла са функционирали в девет от десетте общини в област Шумен.

През октомври 2022 г. в област София (столица) са функционирали 150 обекта с над 10 легла- хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.8 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 30.4%, а броят на леглата в тях – с 19.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през октомври 2022 г. е 213.5 хил., или със 71.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 138.1 хил. нощувки, а българските – 75.4 хиляди.

През октомври 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 45.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.1% от нощувките на чужди граждани и 33.8% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.4 и 21.1%.

През октомври 2022 г. в област Ямбол са функционирали 20 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение; 
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

По предварителни данни, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Търговище към края на септември 2022 г.  намаляват с 0.3% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 25.3 хиляди.

Увеличение на наетите лица е регистрирано в шест икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”. Намаление се наблюдава в десет икономически дейности, като най-голямо е в „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”.

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Плевен е 91.3 хил., от които 48.9 хил. са мъже, а 42.4 хил. са жени.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 47.2% (при 55.4% за страната), съответно 53.1% за мъжете и 41.8% за жените. По брой на заетите лица област Плевен е на дванадесето място в страната, а по коефициент на заетост – на двадесет и четвърто място.

Към 7 септември 2021 г. в градовете в област Ямбол живеят 70.0% от българския, 89.5% от турския и 57.5% от ромския етнос.

През октомври 2022 г. в област Бургас са функционирали 132 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

През октомври 2022 г. в област Стара Загора са функционирали 65 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата в областта с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 36.5 процентни пункта.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Перник се нарежда на 20-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София-столица ( 94.7%), а най-малък в област Сливен – 67.8%.