Дейност на местата за настаняване в област София (столица) през октомври 2022 година

През октомври 2022 г. в област София (столица) са функционирали 150 обекта с над 10 легла- хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.6 хил., а на леглата – 14.8 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 30.4%, а броят на леглата в тях – с 19.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през октомври 2022 г. е 213.5 хил., или със 71.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 138.1 хил. нощувки, а българските – 75.4 хиляди.

През октомври 2022 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 76.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 45.1% – на българи. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 18.1% от нощувките на чужди граждани и 33.8% – на българи, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 5.4 и 21.1%.

Дейност на местата за настаняване в област Ямбол през октомври 2022 година

През октомври 2022 г. в област Ямбол са функционирали 20 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Етнокултурни характеристики на населението в област Пазарджик към 7 септември 2021 година

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

  • Доброволност на отговорите;
  • Самоопределение; 
  • Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Плевен през третото тримесечие на 2022 година

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Плевен е 91.3 хил., от които 48.9 хил. са мъже, а 42.4 хил. са жени.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 47.2% (при 55.4% за страната), съответно 53.1% за мъжете и 41.8% за жените. По брой на заетите лица област Плевен е на дванадесето място в страната, а по коефициент на заетост – на двадесет и четвърто място.

Етнокултурни характеристики на населението към 7 септември 2021 г. в област Ямбол

Към 7 септември 2021 г. в градовете в област Ямбол живеят 70.0% от българския, 89.5% от турския и 57.5% от ромския етнос.

Дейност на местата за настаняване в област Бургас през октомври 2022 година

През октомври 2022 г. в област Бургас са функционирали 132 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Дейност на местата за настаняване в област Стара Загора през октомври 2022 година

През октомври 2022 г. в област Стара Загора са функционирали 65 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

Наети лица и средна брутна работна заплата през третото тримесечие на 2022 година в област Търговище

По предварителни данни, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Търговище към края на септември 2022 г.  намаляват с 0.3% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 25.3 хиляди.

Увеличение на наетите лица е регистрирано в шест икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”. Намаление се наблюдава в десет икономически дейности, като най-голямо е в „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”.

Основни резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Перник през 2022 г.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата в областта с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 36.5 процентни пункта.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Перник се нарежда на 20-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София-столица ( 94.7%), а най-малък в област Сливен – 67.8%.

Основни резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Благоевград през 2022 г.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 24.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Благоевград се нарежда на 21-во място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 94.7%, а най-малък в област Сливен – 67.8%.