Териториални статистически бюра

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение; 
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик българската етническа група обхваща 184 677, или 86.8% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група се увеличава с 3.1 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 14 320, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към 7 септември 2021 г. в градовете в област Ямбол живеят 70.0% от българския, 89.5% от турския и 57.5% от ромския етнос.

През октомври 2022 г. в област Бургас са функционирали 132 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

През октомври 2022 г. в област Стара Загора са функционирали 65 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване.

По предварителни данни, наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Търговище към края на септември 2022 г.  намаляват с 0.3% спрямо края на юни 2022 г., като достигат 25.3 хиляди.

Увеличение на наетите лица е регистрирано в шест икономически дейности, като в процентно изражение е най-значимо в „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”. Намаление се наблюдава в десет икономически дейности, като най-голямо е в „Операции с недвижими имоти” и „Други дейности”.

През третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Плевен е 91.3 хил., от които 48.9 хил. са мъже, а 42.4 хил. са жени.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години в областта през третото тримесечие на 2022 г. е 47.2% (при 55.4% за страната), съответно 53.1% за мъжете и 41.8% за жените. По брой на заетите лица област Плевен е на дванадесето място в страната, а по коефициент на заетост – на двадесет и четвърто място.

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на относителния дял на домакинствата в областта с достъп до интернет, като през периода 2013 – 2022 г. относителният им дял се е увеличил с 36.5 процентни пункта.

 По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Перник се нарежда на 20-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София-столица ( 94.7%), а най-малък в област Сливен – 67.8%.

 Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2022 г. показват, че 84.8% от домакинствата в област Благоевград имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 87.3%.

 За десетгодишен период относителният дял на домакинствата в област Благоевград с достъп до интернет се е увеличил с 24.3 процентни пункта.

По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2022 г. област Благоевград се нарежда на 21-во място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област София (столица) – 94.7%, а най-малък в област Сливен – 67.8%.

Достъп на домакинствата до интернет

Резултатите от проведеното през 2022 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 87.3% от домакинствата в област Велико Търново разполагат с достъп до интернет в домовете си, което е с 5.6% процентни пункта повече спрямо предходната година. Това нарежда област Велико Търново на 13-то място сред 28-те области в страната по относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, докато през 2021 г. областта бе на 14-то място. В унисон с динамичното развитие на информационните технологии в България само 12.7% от домакинствата в областта все още нямат достъп до интернет в домовете си.

Резултатите от проведеното през 2022 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 86.1% от домакинствата в област Разград имат достъп до интернет, при средно 87.3% за страната. Спрямо проведеното през предходната година наблюдение, в областта се наблюдава ръст на този показател от 9.5 процентни пункта. По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет област Разград заема 18-то място сред всички области в страната. Най-висок е този показател в област София (столица) – 94.7%, а най-нисък в област Сливен – 67.8%.